Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”

Факултет по Природни Науки

Реферат по

Ботаника -1 част

Тема:Корен

Изготвил:Диана Георгиева Георгиева

Специалност :Екология и ООС

1 курс Редовно Обучение

Факултетен номер:476

Корена прикрепва растенията към почвата и ги снабдява с вода и 
разтворени в нея предимно минерални хранителни вещества.Освен това 
той може да служи и за натрупване на запасни хранителни  вещества,за да 
изпълнява функцията на орган за вегетативно размножаване,да влиза в 
симбиотични  взаимоотношения с безхлорофилните  организми в 
почвата ,да извършва първичен синтез на някои органични съединения и 
дори да усвоява въглероден диоксид от почвата.Синтетичните функции на 
корена са открити неотдавна и все още не са добре проучени ,но вече има 
достатъчно данни,които показват,че коренът може да превръща 
минералните форми на азота в аминокиселини и полипептиди.Досега в 
хранителните разтвори на дървесинните проводящи съдове са установени 
голям брой аминокиселини.Никотинът на тютюна също се синтезира в 
корените и оттам се изнася в листата.Установено е,че корените играят 
голяма роля и в синтетичните процеси при образуването на 
каучука,алкалоиди и други.Както беше изтъкнато по-горе,коренът възниква 
сравнително късно в еволюцията на растенията –при преминаването им от 
воден към сухоземен начин на живот.Образуват се от ризомоидите на 
риниевидните чрез съответната им модификация и специализация.Коренът 
се развива под земята (рядко над нея)и не образува лист.Заедно със 
стъблото той се отнася към осевите органи на растението.Среща се при 
всички висши растения с изключение на мъховидните и риниевидните.При 
някои от останалите висши растения липсва поради 
редукция(вулфия,мехурка и др.)

                                                                            Видове корени              

Развитието на корена обикновено започва от зачатък,който се намира в 
зародиша на семето и се нарича зародишен корен.При покълнването на 
семето зародишният корен пробива семенната обвивка преди стъблото и 
навлиза в почвата.Според произхода и начина на развитие на корените се 
различават главен,странични и добавъчни корени.Главният корен се 
образува от зародишния,когато той се развие силно и проникне вертикално 
в почвата.В този случай главният корен изглежда като продължение на 
стъблото.Мястото,където стъблото преминава в корен,се нарича коренова 
шийка.Главният корен има положителни геотропизъм и навлиза в почвата 
отвесно.Той расте бързо и образува разклонения,наречени странични 
корени.Страничните корени,които излизат непосредствено от главния 
корен,са от първи разред.Върху тях се образуват вторични корени от втори 
разред,от последните излизат корените от трети разред и т.н. Страничните 
корени от първи разред изпитват действието на земното притегляне и 
ръстът късо,до почти хоризонтално,но разклоненията от трети и особено 
от четвърти и следващите разреди са геотропично неутрални и растат във 
всички посоки.Разклонението на корена протича в акропетален ред (от 
основата към върха).Добавъчните(адвентивните)корени се образуват до 
другите органи на растението(стъблото и листата),когато са поставени при 
подходящи условия.Някои растения (едносемеделните)заедно с главния 
корен образуват и много добавъчни корени от най долната част на 
стъблото,която се допира или е затворена в почвата.При житните растения 
тази част се нарича възел на братенето,а при луковичните растения носи 
луковичното дънце и представлява силно скъсено стъбло.Добавъчните 
корени са филогенетично постари и представляват единствените корени на 
папратовидните,плауновидните,хвощовидните и на някои от 
голосеменните.При останалите растения те се образуват по възлите на 
пълзящите стъбла,по коренищата,при затрупване на стъблото,при 
вегетативното размножаване с резници,отводи или част от листата.Изобщо 
вегетативното размножаване с резници,отводи или части от 
листата.Изобщо вегетативното размножаване на растенията с части от 
стъблото или листата,с луковички,клубени и други.Не би било 
възможно,ако те нямаха свойството да образуват добавъчни 
корени.Формата на корените е твърде разнообразна.Най- често се срещат 
целиндрични,шнуровидни,коносовидни,вретеновидни,реповидни и 
кълбовидни корени.По-възрастните корени са различно оцветени 

(червено,кафяво,сивкаво и др.)и подобно на стъблото са покрити с мъртва 
кора.Младите корени са обикновено тънки,нишковидни,но със 
застаряването те нарастват,надебеляват,вдървесиняват и при дърветата 
наподобяват клоните.

Съвкупността на всички корени на едно растение,включително и най 
малките разклонения,образуват неговата коренова система.Кореновата 
система бива два основни типа осева(понякога наричана още 
вретеновидна)и брадеста (туфеста).При вретеновидната коренова система 
главният корен е силно развит и значително изпреварва в нарастването си 
на дължина и дебелина на страничните и добавъчните корени.Такава 
коренова система е характерна за двусемеделните растения(например 
люцерната,лупината,памука,глухарчето,лапада).При брадестата коренова 
система зародишният корен престава да се развива или загива и цялата 
коренова система се образува от добавъчни корени.Поради това тя прилича 
на снопче,съставено от еднакви,тънки нишковидни корени,което по 
външен вид наподобява брада.Типично развита брадеста коренова система 
имат житните растения.Изобщо тя е характерна за едносемеделните 
растения,но се среща и при някои двусемеделни,при които главният корен 
забавя развитието си и не личи сред образуваните добавъчни корени,както 
е например при живовлека,игликата и други.

Разпределението на кореновата система в почвата се определя от 
наследствените особености на растенията и от почвените 
условия:съдържание на влага,степен на уплътненост, аерация,свойства на 
под почвата и други.Наследствените особености на растенията определят 
начина на разклоняване на корените.Различават се три главни биологични 
типа коренови системи според мястото на разклоняване на корените и 
разпределението им в почвата:повърхностна,дълбока и смесена.При 
повърхностната коренова система разклоненията на корените се образуват 
близко до основата им и се разполагат хоризонтално в повърхностните 
слоеве на почвата.При този тип коренова система много често участват 
голямо количество добавъчни корени или цялата коренова система е 
изградена от тях.При дълбоката коренова система главната маса на 
страничните корени е съсредоточена близко до върха на главния корен, 
който прониква дълбоко в почвените слоеве.При смесената коренова 
система страничните корени се разполагат повече или по-малко 
равномерно по дължината на главния корен и по такъв начин обхващат 
както повърхностните,така и дълбоките слоеве на почвата.Повърхностната 
коренова система използва добре хранителните вещества,които са 
съсредоточени в повърхностните слоеве на почвата,дълбоката коренова