Е в г е н и й   О н е г и н   к а т о 

п р е д с т а в и т е л   н а   и з г у б е н о т о 

р у с к о   п о к о л е н и е

/ И н т е р п р е т а т и в н о 

с ъ ч и н е н и е /

С името Пушкин веднага се асоциира не друг, а образът на Онегин. С 

романа   си   “Евгений   Онегин”   той   поставя   редица   големи   и   от   особена 
важност   за   живота   на   обществото   проблеми.   Такива   са   проблемите   за 
положението на прогресивно мислещия и критично настроен млад човек, 
за   неговото   бъдеще   и   щастие,   за   любовта   и  семейството,   за   типичните 
образци на хора, които живеят по едно и също време.

Това позволява на автора да направи значителни изводи и обобщения 

за   мястото,   значението   и   перспективите   на   прогресивната   дворянска 
младеж от 20-те години на  XIX  век. Това определя и основната идея на 
произведението   –   трагичната   обреченост   на   тази   младеж,   на   т.нар. 
“изгубено   руско   поколение”,   неговата   откъснатост   от   народа   и 
невъзможност   да   приложи   своите   големи   интелектуални   сили   в   негова 
полза.   Личният   живот   и   съдбата   на   главния   герой   Онегин   са   една 
художествена илюстрация на тази идея.

Близостта   между   автора   и   героя   е   по   линия   на   произхода   им:   и 

двамата произлизат от средните, разоряващи се слоеве на дворянството, 
откъдето излизат главно първите руски революционери – декабристите. И 
недоволството им започва от обикновените житейски неща, за да стигне до 
генералните   въпроси   за   развитието   на   нацията   идържавата.   Бащата   на 
Онегин е разорен и смъртта на чичото е колкото нежелана от лична гледна 
точка, толкова и благоприятен спасителен изход за него. Съзнанието за 
разрива между материалната несъстоятелност и бляскавия светски живот, 
който   води,   е   един   от   източниците   за   душевните   терзания   на   Онегин. 
Оттук пък идва чувството за несигурност, дори обреченост, желанието да 
се   изтръгне   от   живота   на   родната   страна   и   да   полети   към   непознати 
краища,  гдето   би  намерил  спокойствие  и  би  се   освободил  от  моралния 
гнет.   Пушкин   се   “сближава”   с   героя   си   именно   тогава,   когато   започва