Политиката на ЕС за разширяване

Разширяването е една от най-важните възможности за ЕС в началото на 21-ви век. 
Това е уникална, историческа задача за по-нататъшната интеграция на континента с 

мирни средства, разширявайки зоната на стабилност и просперитет с нови членове. 
От март 1998 ЕС формално започна процеса, който ще направи разширението 

възможно. Обхванати са следните тринадесет страни-кандидатки: България, Кипър, 
Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, 

Словения и Турция. 

Разширяването поставя пред ЕС уникално предизвикателство, безпрецедентно от 

гледище на обхвата и разнообразието: брой кандидати, територия (увеличава се с 
34 %) и население (увеличение с 105 милиона), богатството на различни истории и 

култури. 

Третите страни ще имат значителна изгода от разширението на Съюза. Един набор от 

търговски правила, една тарифа, един набор от административни процедури ще се 
прилагат не само за съществуващите държави-членки, но и за Единния пазар на 

разширения Съюз. Това ще опрости деловите отношения и ще подобри условията за 
инвестиции и търговия. 

Критерии за присъединяване 

През 1993 на Копенхагенския Европейски Съвет държавите-членки направиха 

решаваща крачка към разширяването, като въпросът вече беше не "дали", а "кога". 
Тогава Европейският Съвет даде ясен отговор: "Присъединяване може да се 

осъществи само когато кандидатът е способен да поеме задълженията на членството, 
удовлетворявайки икономическите и политически изисквания". Бяха разработени 

критерии за членство, които често се споменават как Копенхагенските Критерии: 

Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенство на закона, 

защита на човешките права и правата на малцинствата; 
функционираща пазарна икономика, както и способност да се справи с 

конкурентния натиск и пазарните сили в Европейския съюз; 
способност да се поемат задълженията на членството, включително придържане към 

целите на политическия, икономически и валутен съюз 
Преговори за присъединяване 

От 31 март 1998 започнаха преговори за присъединяване с шест страни - Унгария, 
Полша, Естония, Чехия, Словения и Кипър. На 13 октомври 1999 Комисията 

препоръча на държавите-членки да открият преговорите и с Румъния, Словакия, 
Латвия, Литва, България и Малта. 

Европейската комисия изготвя периодични отчети, които съдържат детайлен анализ 
за напредъка на страните-кандидатки, започвайки от ноември 1998. Те показват, че 

всички страни освен Турция изпълняват политическите критерии и че само Кипър и 
Малта напълно отговарят на икономическите критерии. Относно приемането на 

acquis, ситуацията варира: докато в Унгария, Латвия и България се отбелязва 
прогрес, темповете в Полша и Чехия бяха забавени. 

Предприсъединителни стратегии и инструменти 

На Европейския Съвет в Есен в края на 1994 беше определена 

предприсъединителната стратегия за подготовка на страните от Централна Европа за 
членство в ЕС. Тази стратегия е основана на три главни елемента: 1. изпълнение на