Политиката на ЕС за разширяване
Разширяването е една от най-важните възможности за ЕС в началото на 21-ви век.
Това е уникална, историческа задача за по-нататъшната интеграция на континента с
мирни средства, разширявайки зоната на стабилност и просперитет с нови членове.
От март 1998 ЕС формално започна процеса, който ще направи разширението
възможно. Обхванати са следните тринадесет страни-кандидатки: България, Кипър,
Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия,
Словения и Турция.
Разширяването поставя пред ЕС уникално предизвикателство, безпрецедентно от
гледище на обхвата и разнообразието: брой кандидати, територия (увеличава се с
34 %) и население (увеличение с 105 милиона), богатството на различни истории и
култури.
Третите страни ще имат значителна изгода от разширението на Съюза. Един набор от
търговски правила, една тарифа, един набор от административни процедури ще се
прилагат не само за съществуващите държави-членки, но и за Единния пазар на
разширения Съюз. Това ще опрости деловите отношения и ще подобри условията за
инвестиции и търговия.
Критерии за присъединяване
През 1993 на Копенхагенския Европейски Съвет държавите-членки направиха
решаваща крачка към разширяването, като въпросът вече беше не "дали", а "кога".
Тогава Европейският Съвет даде ясен отговор: "Присъединяване може да се
осъществи само когато кандидатът е способен да поеме задълженията на членството,
удовлетворявайки икономическите и политически изисквания". Бяха разработени
критерии за членство, които често се споменават как Копенхагенските Критерии:
Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенство на закона,
защита на човешките права и правата на малцинствата;
функционираща пазарна икономика, както и способност да се справи с
конкурентния натиск и пазарните сили в Европейския съюз;
способност да се поемат задълженията на членството, включително придържане към
целите на политическия, икономически и валутен съюз
Преговори за присъединяване
От 31 март 1998 започнаха преговори за присъединяване с шест страни - Унгария,
Полша, Естония, Чехия, Словения и Кипър. На 13 октомври 1999 Комисията
препоръча на държавите-членки да открият преговорите и с Румъния, Словакия,
Латвия, Литва, България и Малта.
Европейската комисия изготвя периодични отчети, които съдържат детайлен анализ
за напредъка на страните-кандидатки, започвайки от ноември 1998. Те показват, че
всички страни освен Турция изпълняват политическите критерии и че само Кипър и
Малта напълно отговарят на икономическите критерии. Относно приемането на
acquis, ситуацията варира: докато в Унгария, Латвия и България се отбелязва
прогрес, темповете в Полша и Чехия бяха забавени.
Предприсъединителни стратегии и инструменти
На Европейския Съвет в Есен в края на 1994 беше определена
предприсъединителната стратегия за подготовка на страните от Централна Европа за
членство в ЕС. Тази стратегия е основана на три главни елемента: 1. изпълнение на
Предмет: | Геополитика |
Тип: | Анализи |
Брой страници: | 3 |
Брой думи: | 713 |
Брой символи: | 6344 |