ГЛАВА
9
ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКИ ПРАХОВОМЕТАЛУРГИЧНИ
МАТЕРИАЛИ И ИЗДЕЛИЯ
Праховометалургичните материали намират широко приложение
в електротехническата промишленост. Внедряването на методите
на праховата металургия в електротехниката
ВОДИ
ДО
икономия на
скъпи и
дефицитни материали, до увеличаване на
производителността на труда и до получаването на нови
висококачествени електротехнически материали със специфични
свойства, които не могат да бъдат получени по други методи.
9.1. Електронагревателни елементи
За нагреватели на високотемпературни електрически пещи
намират приложение труднотопимите метали, главно волфрам и
молибден, получавани но методите на праховата металургия.
Особено широко се използува молибденът, тъй като той има
значителна якост при високи температури, добра електропрово-
димост и дава възможност за изключително високо повърхностно
натоварване на проводника. Като нагревател молибденът се
използва в пещи с температура до 1800—2000°С, а волфрамът в
пещи, работещи
2200—3000°С Основен недостатък на
молибденовите и волфрамовите нагреватели е лесното им окис-
ляване при високи температури. Ето защо тези нагреватели могат
да работят само във вакуум или в защитна атмосфера—от
водород, дисоцииран амоняк и т. н.
Освен от чисти труднотопими метали по методите на праховата
металургия се изработват специални устойчиви на окисление
електронагревателни елементи на основата на титанов карбид
работещи при температура до 1100°С, на основата на силициев
карбид (силитови) — работещи без защитна среда до 1300°С, на
основата на молибденов дисилицид (суперканталови)—
работещи при температура до 1700°С Има съобщения за
разработване на нагреватели на основата на танталов карбид,
циркониев двуокис и др., осигуряващи работна температура над
2000°С.
Физичните свойства на тези електонагревателни елементи са
посочени в табл. 9.1.
9,2. Контактни материали
Предназначението на контактните материали е да затворят
веригата на електрическия ток в даден момент, като поемат за
кратко или по-продължително време върху себе си неговото
провеждане и впоследствие (при необходимост) отново да отво-
рят тази верига и да прекъсват тока. Използуват се нашироко в
2
Г а б.; и на 9.1
Физични евшетиа на силитовите и суперкакталовите
електгонзгренгте.чи
Плимсн жанне
и
TI
:
II
фазмер
Порест
ост,
1
\
1
!
Г
1е
*тгич'ско
съпротивление
i
пол
MOO
'
C,
а
1
1
\
Якос
т
на
MN/rr
."
Силитови
8X150 (75)
20-21
3,61-10
v
„
20—
25
8X150 (15-)
20-21
3 6-НО %
20-25
14X300 1250)
20-21
2
6
+10 °/
0
_
18X300 (350)
2J-21
1
,8. гН)
—
Суперкантало
ви
МД—
6X180'100
5
-8
0,22 шри
1600"С)
240-
270
—---------
... . _.
—
_____
__-
______
____
____
____
____
_
различни апарати и съоръжения на електротехниката, при авто-
матичното регулиране, в телекомуникациите, кибернетиката и др.
Служат за превключване на електрически ток както с малка
мощност (няколко вата при телефонните релета), така и с голяма
мощност (стотици хиляди киловати при маслените прекъсвачи).
Основно изискване по отношение на контактните материали е да
бъдат сигурни при работа и дълговечни. В редица случаи те
трябва да извършват до няколко милиона цикъла на превключ-
ване, без да се износят. Тяхното износване се обуславя най-вече
от енергията
на електрическата дъга, възникваща между контак-
тите при включване и изключване. Вследствие на това
материалът частично се стапя и изпарява или се пренася от
единия на другия контакт. Възможно е износване на контактите и
при отсъствие на дъга. Това се наблюдава при изключване на
контактите, когато контактуващата повърхност между тях
непрекъснато се намалява и съответно плътността на тока се
увеличава. Достига се до такъв момент, при който в малкото
останали точки на контактуване плътността на тока достига до
няколко хиляди ампера на ст
2
и в тези точки материалът на
контакта се стопява. Между контактите се образува капка течен
метал, която при понататъшното отдалечаване на контактите се
удължава и изтънява (образува се т. нар. метален мост).
Вследствие на това плътността на тока нараства още повече и
може да се достигне до изпаряването на метала. Няма да се
спираме подробно на различните явления, които предизвикват
износването на контактите, и влиянието на различните параметри
на тока върху това износване. По тези въпроси има подробни
изследвания (3—9). Към контактните материали обаче освен
висока електрическа износоусточивост и др.
Ag-M Ag - Ni Ag — ri афит Ag— графит / g_CdO Ag—
i
dO
W-Ag
VV—
VV-Cu
W-Cii
W-Cii W
AC
Химичен
ci.cTCR, %
j ! M Cu
1 w
....
Cp
O
Гра
фи
т
Плътно
ст,
Mg,'in*
70
31
_
_
9,65
1 ю
40
—
—
.—
6,45
; 98-
92
—
_
■
—
2-6 8,77-
7,42
1
8
.1
— — —
15 6,1
| 90
—
— 10 — 9,7
85
—
_
—
15
—
9,5
| 50
2
—
48
-— —
12.6-
13,6
25
2
— 73
— —
15,8
I
3
30 67
— 13,5—
13,7
! —
5
15 80
—
15.1—
1-S6
6
4
HI)
.—
_
16.5—
17,3
j _
1
1
___
_
99
—
18,5—
19,0
стойчивост се предявяват и други изисквания: ниско електриче-
ско съпротивление на материала на контакта и ниско контактно
електрическо съпротивление между два включени контакта;
отсъствие на заваряемост между контактите; термична и химична
устойчивост и висока топлопроводност. Засега няма контактен
материал, който да отговаря едновременно на всички тези
изисквания. С оглед на това в зависимост от експлоатационните
условия се подбира оптимален състав за контактния материал.
Досега са разработени голям брой състави за контактни
материали.
По правило контактите, превключващи ниски и средни
мощности (до стотина киловата), са на сребърна основа, а тези за
високи мощности — на волфрамова и молибденова основа.
Първите се изработват както от лети и валцовани или изтеглени
метали и сплави (Ag,. Ag—Cu, Ag—Cd, Ag—Pd, Pt —Jr и др.),
така и от прахово-металургични псевдосплави (Ag—Ni. Ag—
CdO, Ag—CuO, Ag —графит и др.). Високо-мощните контактни
материали се изработват изключително по прахово-металургичен
път.
В табл. 9.2 са дадени съставът, физико-механичните свойства и
приложението на най-използваните в практиката контактни
материали. За по-големи подробности по получаването на
контактните материали и за областите на приложението им и
Предмет: | Технически науки |
Тип: | Уроци |
Брой страници: | 14 |
Брой думи: | 2092 |
Брой символи: | 19652 |