Въпрос 12
Анализ   на   климатичните   –условия   и 

организационно икономическите 

Природно-климатичните   условия     са   до 

голяма   степен   решаващ   фактор   за 
земеделското   производство.В   своята 
съвкупност   те   отразяват   възможностите   и 
ограниченията   за   отглеждането   на 
растенията   и   животните   .Климатичната 
характеристика   на   определен   район     се 
изгражда   въз   основа   на   данните   от   най-
близката   метеорологична   станция.В   тази 
група фактори се включват: средните месечни 
температури   и   годишната   температурна 
сума.Климатичните фактори оказват влияние 
върху   структурата   на   производството   , 
продуктивността   и   средните   добиви   от 
земеделските култури.Най-често прилаганите 
методи   за   анализ   са   сравнителният, 
експертният   ,   балансовият   и   графичните 
методи   .Почвата   е   естествената   природна 
среда за развитието на земеделските култури 
и различията в почвеното плодородие оказват 
силно   влияние   върху   получените 
резултати.То   се   отразява   в   2   основни 
насоки   .Почвеното   разнообразие   е   резултат 
от   съвместно   действие   и   съчетание   на 
множество  фактори  ,  най-важни   от  които  са 
геоложките   процеси,   релефът   ,климатът 
,надморската   височина   и   де.Почвеното 
плодородие   характеризира   способността   на 
земята   да   осигурява   хранителни   вещества   , 
влага,въздух   и   естествени   условия   за 
развитието   на   растенията   .Влиянието   на 
почвите върху разходите за отглеждането на 
културите  намира израз в  набор от технико-
технологични

 

параметри

 

,наречени 

нормообразуващи   фактори.Тези   фактори   се 
използват при анализ и планирането на вида 
и   характера   на   необходимите   почва 
обработки. В Хидри географските условия се 
анализират   водните   източници   в   района 
,техният дебит или обем и възможностите за 
тяхното използване .Голямо внимание трябва 
да   се   обърне   на   изградените   язовири   и 
микроязовири ,състоянието на капацитета на 
напоителните   канали.Крайният   резултат   от 
анализа на природно климатичните условия е 
обобщена   оценка   за   пригодността   на 
отглежданите   култури   към   конкретните 
условия   за   оптималността   на   сортовата   и 
производствената   структура.   Анализ   на 
организационно –икономическите  условия  на 
производството   –анализът   на   тази   група 
фактори   характеризира   външните   условия   , 
при   които   функционизира   земеделското 
стопанство.Значението на политико-правната 
среда се определя от политическата система 
и законовата уредба , ролята на държавата за 
развитието   на   стопанската   дейност 
.Влиянието   на   икономическата   среда   се 
анализира

 

на

 

3

 

равнища

 

–

национално,отраслово

 

и

 

регионално 

.Националното

 

равнище

 

обхваща 

макроикономическите   фактори   :   растеж   , 
инфлация,

 

безработица

 

,цени

 

и 

др,Отрасловото   равнище   на   анализа   е 
насочено към характеристика на конктретния 
целеви   пазар   и   действащите   на   него 
конкурентни   сили.регионалното   равнище 
представлява   пресечена   точка   и 
конкретизация на двете по-висши степени за 
условията   на   точно   определен   географски 
район..Факторите   на   социалната   среда   са 
свързани   с   тенденциите   в   демографското 
развитие   ,   динамиката   на   доходите   и 
предпочитанията   на   ценностите   на   хората 
.Чрез   тях   се   определя   търсенето   на 
произвежданите  продукти   , от  което  зависят 
насоката   ,   обемът   ,   структурата   и 
икономическите

 

резултати

 

на 

селскостопанската   дейност.Голямо   значение 
имат   и   факторите   на   технологичната 
среда.Към   тях   се   отнасят   новите   сортове   , 
породи животни, машини и др. сравнение 

Въпрос15   .Анализ   на   числеността   и 
изменен.на   работната   сила.Анализ   на 
състава и структурата на труда 

Анализът на трудовите ресурси започва с 
проучване  на състоянието и измененията 
в числеността и структурата на работната 
сила   в   стопанството.Използват   се   два 
основни   показателя   :списъчен   брой   и 
средносписъчен

 

брой

 

на 

работниците.Списъчният

 

брой

 

на 

работниците   включва   всички   постоянно 
заети   в   основната   дейност   на 
стопанството ,временно наетите за повече 
от един ден работници  наети за повече от 
пет дни.Съществено значение за анализа 
има   разграничаването   на   постоянно 
заетите   ,   включително   собствениците   на 
стопанството   и   членовете   на   техните 
семейства

 

,

 

от

 

временните 

работници..Числеността   на   работещите   в 
стопанството   за   определен   период   се 
характеризира

 

чрез

 

показателя 

средносписачен

 

брой

 

работници. 

Средносписъчният   брой   работници   много 
често

 

се

 

изчислява

 

като 

средноаретмитична величина от общия им 
брой в началото и в края на годината.Този 
подход   е   неприложим   в   селско 
стопанството   поради   големия   брой 
временно   наети   за   сезона   работници. 
.Общият  средносписъчен брой работници 
в стопанството  се получава  като сума  за 
всички   обособени   производства   и 
дейности.Оценката   на   динамиката   на 
работната   заплата   се   извършва   чрез 
показатели на индексния метод за анализ 
на   динамични   временни   редове   .За 
факторен анализ най-подходящ е метода 
на верижното заместване.Изменението на 
числеността   на   работната   сила   през 
годината   и   тенденциите   на   това 
изменение се установяват чрез анализ на 
коефицентите   за   движение   на   трудовите 
ресурси.Те   се   изчисляват   на   базата   на 
средносписъчния   брой   работници   въз 
основа на информацията от счетоводната 
отчетност     за   броя   на   постъпилите   и 
напусналите   работници.Коефицентът   на 
обновяване   на   работната   сила   се 
изчислява като отношение между броя на 
постъпилите   за   периода   работници   и 
средносписъчния   брой.Коефицента   на 
текучество   се   определя   като   отношение 
между   общия   брой   напуснали   и 
средносписъчния

 

брой

 

за 

периода.Анализът   на   състава   на 
работната   сила   е   насочен   към 
установяване   на   състоянието   и 
настъпилите   изменения   в   броя   на 
следните   признаци:   Според   отношенията 
на   собствеността   заетите   в   селското 
стопанство  са  собственици  и  наследници 
на

 

земи.Според

 

заетостта

 

в 

селкостопанската   дейност   съставът   на 
трудовите ресурси се формира от няколко 
групи

 

собственици

 

и 

съдружници,постоянно   наети   и   временно 
наети   работници.Броят   на   трудовите 
ресурси по категории и групи персонал ,по 
професии   и   функции   характеризира 
перосналния   състав   на   работната 
сила/Броят   на   категориите   работна   сила 
по  отделни отрасли  , производства  и др. 
формира отрасловия състав на трудовите 
ресурси   ,   който   отразява   насоката   на 
производствената   специализация   на 
стопанството   .Структурата   на   трудовите 
ресурси   се   изразява   чрез   относителния 
дял на всяка категория и група работници 
от общия брой на заетите в стопанството .
Качествената

 

характеристика

 

на 

трудовите  ресурси  е резултат  от анализа 
на   техния   състав   по   професия 
,специалност ,възраст, пол  и др.Целта на 
тази   част   от   анализа   е   да   се   извърши 
оценка на състоянието на работната сила 
с   оглед   на   мащабите   и   специализацията 
на производството .

Въпрос 19 
Обхват   ,   насоки   и   задачи   на 
анализа.Размер   ,структура   и   динамика 
на ДМА

Капиталът   на   всяка   стопанска   единица 
съществува в 2 основни форми –паричен и 
веществен капитал.Паричният  не капитал 
участва   пряко   в   производствени 
процес.Той  се осъществява  в  средства  и 
предмети   на   труда   ,които   в   своята 
съвкупност   формират   средствата   за 
производство

 

на

 

стоки

 

и 

услуги.Осъществяването   на   стопанска 
дейност   е   невъзможно   без   наличието   на 
капитал   –   за   сгради,машини   ,трайни 
насаждения   и   де.капиталът   се   дели   на 
основен   и   производствен   .материалните 
носители   на   основния   капитал   участват 
многократно   в   производствения   процес 
,запазват   натурално   веществената   си 
форма   и   пренасят   на   части   своята 
стойност   в   стойността   на   произведената 
продукция   чрез   амортизационните 
отчисления   .Според   Закона   на 
счетоводството   те   се   отчитат   в   активите 
на счетоводния баланс   като дълготрайни 
активи     и   се   делят   на   3   групи   : 
материални,нематериални

 

и 

финансови.материалните   се   включват 
еднократно   пр   производствения   процес 
,губят изцяло натурално веществената си 
форма   и   пренасят   наведнъж   цялата   си 
стойност .В актива на баланса се отчитат 
като краткотрайни активи  , групирани  в 4 
групи:   материални   запасии   готова 
продукция

 

на

 

склад,краткосрочни 

вземания и инвестиции, парични средства 
и   разходи   за  бъдещи   периоди.Основните 
задачи   на   анализа   на   материалните 
капиталови активи се свежда до оценка на 
състава   ,   структурата     на   активите   и 
анализ   на   качественото   състояние   на 
активите.,анализна   осигуреността   с 
ДА,анализ   на   използването   на 
ефективността на активите и др.Анализът 
на размера ,структурата  и динамиката на 
ДМС се извършва в стойностно изражение 
въз   основа   на   данните   от   счетоводната 
отчетност.използва   се   стойността   на 
активите   към   определен   момент   –
обикновено началото илик рая на годината 
.Структурата   на   ДМА   отразява 
комплекнсото   влияние   на   голям   брой 
фактори     и   условия   :характер   на 
производството   ,степен   и   насоки   на 
механизация   ,технологично   равнище   , 
цени и др.           Размерът и структурата 
на   ДМА   отразяват   величината   и 
стойностните   съотношения   на   основните 
групи  средства за производство.Анализът 
на   динамиката   на   активите   установява 
настъпилите изменения в техния състав и 
структура през годината или за определен 
период от време .Анализът на оборота на 
ДМА отразява измененията през годината 
чрез 2 основни коефицента :коефицент на 
отпадане     -   той   се   изчислява   като 
отношение ликвидираните   през годината 
ДМА   и   общата   наличност   в   началото   на 
годината .Коефициента на обновяване се 
изчислява като отношение на постъпилите 
през годината активи  и общата наличност 
в края на годината и показва каква част от 
ДМА   се   включват   за   1   година   в 
стопанската дейност.