Шуменски университет „Епископ Константин Преславски” 

Факултет Природни науки

К У Р С О В   П Р О Е К Т

по дисциплината:

Туристическа политика и планиране

на тема:

Пространствено планиране на планинските курортно 

туристически райони

Изработил:                                       

ф. №, курс: III

спец. Туризъм

Варна, 2011

1

Съдържание:

1. Aспекти на развитието на туризма в планинските райони и 
курорти

1.1. Какви са европейските политики за планинските райони

1.2. Защо са необходими териториалноустройствените  
планове за планинските райони 

1. 3. Защо е необходим закон за планината

1.4. Структурно-композиционни принципи за планиране на 
планинските райони

1.5. Структурно-композиционни принципи за планиране на 
планинските курорти

1.6. За характерен архитектурен стил и образ

2. Проблеми и перспективи

2

1. 

Aспекти на развитието на туризма в планинските райони и  

курорти

Планинските райони са сред най-привлекателните среди за отдих и туризъм в 
нашата страна. Но те са и традиционна жизнена среда за немалка част от 
нашето население и в тях се осъществяват редица дейности с важно значение 
за страната. В същото време следва да се има предвид, че природната среда в 
планината е много крехка, неустойчива и лесно податлива на негативно 
влияние и деградация в резултат на редица дейности, сред които е и 
туризмът.  

Oтдихът и туризмът в планината трябва да се развиват в единство с другите 
функции на местното население, с неговия традиционен начин на живот, бит 
и култура и с грижата за опазване на природната среда. Този подход на 
интегрирано планиране и развитие на туризма в планината сега вече се 
свързва с принципа на устойчивото развитие и с появата на т.нар. 
алтернативни форми на туризма - зелен туризъм, прост туризъм, мек туризъм, 
културен туризъм,  щадящ туризъм, екологичен туризъм.  

Степента на стопанско и туристическо усвояване в нашите планини е 
сравнително ниска в сравнение с други европейски планински райони и това е 
сериозно  тяхно предимство, което следва внимателно да се използва. В 
нашата страна усвояването на планинските райони за рекреационно-
туристически цели решително изостава в сравнение с морското ни 
крайбрежие, където сме свидетели на истински строителен туристически бум 
с всичките негативни черти на едно консумативно и недалновидно отношение 
към природната среда и рекреационно-туристическите ресурси. Но налице са 
вече симптомите на пренасяне на строителната вълна и към вътрешността на 
страната в планините. Банско, Пампорово и Боровец вече изпитват натиска на 
капитала и устояването на принципите на съобразено и щадящо туристическо 
строителство става все по-трудно и по-отговорно.  

1.1. Какви са европейските политики за планинските райони?

3

Планинските райони представляват изключителен потенциал за Европа и  
освен че са отлична среда за развитие на туризма, изпълняват многобройни 
други функции - екологични, икономически, социални, културни и 
земеделски. Отдавна, още преди учредяването на Европейския съюз, в 
алпийските страни се провежда целенасочена политика, регламентирана в 
закони, за подпомагане на планинските райони предвид специфичните им 
географски и климатични условия и начин на живот на планинското 
население.  

В нашето съвремие тези национални практики прерастват в общоевропейска 
политика. Парламентарната асамблея и Конгресът на местните и регионални 
власти в Европа отдават особено голямо значение на планинските райони в 
рамките на Стратегията за социално сближаване. 

В документа “Ръководни принципи за устойчиво териториално развитие на 
европейския континент”, приети на Конференцията на министрите, 
отговарящи за устройството на територията (CEMAT), се набелязват 
принципи и подходи на интегрирана политика за развитието и устройството 
на планинските райони. Интегрираната политика за планинските райони се 
разглежда като особено важна част от общоевропейската регионална и 
териториалноустройствена политика, която задължително трябва да налага 
мерки за икономическо и социално развитие в планините, за опазване и 
управление на природните ресурси, както и за съхраняване на местните 
традиции и култури. Тази политика трябва да отчита и факта, че планинските 
райони освен разнообразието си, което трябва да се съхрани и насърчи, имат 
и други общи проблеми от икономическо, социално и екологично естество 
заради природните условия (надморска височина, релеф, климат). Тя трябва 
да държи сметка и за това, че състоянието на околната среда в планинските 
райони е не само задължение, но и възможност за живеещото в тях население 
и че е необходимо да се намери точният баланс между социално-
икономическото им развитие и опазването на околната среда.

Териториалното устройство на планинските райони като дейност, която се 
основава на добрата координация, трябва да обърне внимание на 
специфичните условия в планинските райони и на въздействие върху 
отделните секторни политики като: 

- икономическите политики, които трябва да допринесат за 
разнообразяването и увеличаването на броя на дейностите, занаятите и 

4

малките и средните предприятия, както и за сътрудничество между тях

- селското и горското стопанство, където политиката за развитие следва да се 
базира върху производството на качествени продукти, да допринасят за 
опазването на околната среда

- в туризма трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни инициативите, които 
могат да допринесат за развитието на качествен туризъм, съобразен с 
природната, икономическата, социалната, културната и архитектурно-
историческата среда в планината

- обществени услуги, чието качество в планинските райони не трябва да бъде 
по-ниско от това за останалата територия

- устойчивото опазване на почвите, водата и въздуха, на ландшафта и 
увредените зони, опазване на фауната и флората и на техните местообитания 
и, при необходимост, тяхната рехабилитация

- опазване и насърчаване на идентичността на населението в планинските 
райони, както и на разнообразието и богатството на тяхното културно 
наследство.

Какви са нашите виждания за пространственото планиране и развитие на 
туризма в планината 

Предстоящото активно усвояване на планинския рекреационен потенциал 
следва да се осъществява с такт и внимание, за да се избегнат множество 
възможни грешки, познати ни от досегашната ни практика и от практиката на 
европейските алпийски страни. Трябва да се намери една наша, българска, 
форма на туристическо устройство, при която да се акцентира на лятно-
зимната експлоатация, характерна за нашите условия, и на използването на 
съществуващите селища с постоянно население, които притежават богати 
рекреационни ресурси и български национален дух, история, традиции и 
материална култура. Едносезонните самостоятелни туристически комплекси, 
характерни за някои алпийски страни, като например Франция, разположени 
на голяма надморска височина и пригодни само за зимна експлоатация, са 
неподходящ чужд модел за нашите условия, който не бива да се копира и 
прилага в нашите планини. У нас трябва да се изграждат многосезонни и 
многофункционални курорти с неголям капацитет, привързани към 
съществуващите селища и курорти. 

5