Това е само предварителен преглед!
Вариантът на "Сън за щастие" от Славейков
Ако в първата миниатюра- „Ни лъх не дъхва над полени", човекът налага себе си с „аз дишам/на лятно утро свежестта" - метафора, отваряща психофизиологичното към универсалното, проникващо в субекта с всяко вдишване...