Тракийски университет

гр.Стара Згора

Медицински факултет

Специалност „Социални дейности”

Задочно обучение

Реферат

На тема:

”Социално осигуряване и социално

подпомагане”

   Изработил:                                     Проверил:

Жени Благоева Христова            Проф.Костов

   Фак.№126

Тракийски университет

гр.Стара Згора

Медицински факултет

Специалност „Социални дейности”

Задочно обучение

Реферат

На тема:

“Съвременната държава и стопански 

системи”

   Изработил:                                     Проверил:

Жени Благоева Христова            Проф.Костов

   Фак.№126

 Социалното осигуряване по своята същност представлява дейност за гарантиране 
срещу социален риск при нетрудоспособност,когато лицата губят част или целия си 
трудов доход.Основният момент в това определение е наличието на риск.А рискът 
(опасността) са  случайни събития,които при определени условия могат да настъпят 
или не.По своята същност тези рискове за човека са от най-различен характер,като 
пожари,наводнения,земетресения и пр.

   Главната причина за възникване и съществуване на осигурителни отношения е 
сбъдването на риска и причиняването на нетрудоспособност.По такъв начин 
осигуряването се ориентира не толкова към осигурителния риск(т.е. към конкретното 
събитие,предизвикало състояние на нетрудоспособност,а към наличието на такава и 
нейната продължителност)

В   исторически   аспект

.

социалното   осигуряване   като   форма   за   издръжка   на 

нетрудоспособните   лица   води   началото   си   от   ХІХ   век   като   клон   на   личното 
застраховане. То представлява провеждане на социално-икономически мероприятия от 
страна   на   държавата   свързани   с   осигуряването   на   гражданите   при   временна 
нетрудоспособност   и   други   случаи.В   своята   повече   от   над   100-годишна   истотия 
българското социално осигуряване е претърпяло съществени промени в принципите, 
обхвата   и   управлението   си.От   създаването   си   (1887г.)   до   1949г.   то   е   следвало 
принципите на класическите осигурителни системи на страни като Германия, Белгия, 
Франция.   Характерни   за   него   са   били   автономията,   самоуправлението   и   фондовото 
финансиране за сметка на набраните осигурителни вноски. След 1949 година, най-вече 
след   1951   г.,   българското   социално   осигуряване   се   повлиява   силно   от   тогавашното 
съветско социално законодателство. Изоставят се основни за задължителното социално 
осигуряване   принципи:   принципът   на   самоуправлението,   на   децентрализацията   по 
видове рискове, а финансовата самостоятелност се заменя с интегрирането на бюджета 
на социалното осигуряване с държавния бюджет. Установяват се твърде разточителни 
режими на осигурителни плащания и привилегировани режими за специални категории 
лица. Осигурените лица не плащат лични осигурителни вноски. С течение на времето 
тези промени, включително и неблагоприятното развитие на демографските процеси, 
дават отражение върху финансовото състояние на системата

Ето   още   за   историята   на   социалното   осигуряване   в   нашата   страна.То   води 

началото   си   от   1888   г.,   когато   със   Закона   за   пенсиите   на   учителите   започва 
изграждането на осигурителната система. Първоначално тя обхваща само държавните 
служители   и   работниците   в   държавните   предприятия,   а   от   1918   г.   и   работещите   в 
частните предприятия. С приемането на закона за общественото осигуряване от 1924 г. 
и на  Закона  за пенсиите  за изслужено  време  от 1932 г. завършва  в  основни линии 
оформянето на фондовата система. Следващият етап е изграждането на Института за 
обществено осигуряване през 1941 г., както и решителната стъпка през този период за 
обхващането   в   системата   на   най-многобройните   слоеве   от   активното   население   на 
страната. През 1951 г. се ликвидира фондовото осигуряване и то е заменено с държавно 
- бюджетно.

Или още една от първите системи,които са били създадени непосредствено след 
Освобождението,е тази за соц.осигуряване от 1887 г.За 117 год. тя претърпява 3 
основни етапа:
1.До 1949 год.
2.До   1989   год.-през   него   фондът   соц.осигуряване   е   интегриран   с   държавния 
бюджет
3.След 1989 год.

След 1990-1992 година се полага началото на реформите в социалното осигуряване, 
които целят приспособяването на системата към условията на пазарната икономика и 
възстановяването   на   някои   от   основните   принципи   на   осигурителната   система, 
изградена   по   т.нар.   Бисмарков   модел.А   от   1995   год.се   възстановява   неговата 
самостоятелност със създаването на фонд”Обществено осигуряване”.
  Може   да   се   обощи,че   съвременните   проблеми   на   социалното   осигуряване   са   във 
висока степен плод на миналото развитие, както и на прехода на България към нова 
икономическа система.Още

характерна черта на българската осигурителна система е 

трудното   и   бавното   й   утвърждаване,   многобройните   колебания,   противоречия   и 
връщания назад, многото закони и подзаконови актове, създадени за нея. Като друга 
особеност   може   да   се   посочи   по-голямата   й   степен   на   обвързаност   с   държавата   в 
сравнение с другите европейски страни.
   В настоящият момент соц.осигуряване у нас се развива,като освен задължителното 
държавно   осигуряване,така   и   започват   да   се   развиват   и   други   форми-частното   и 
фирменото   осигуряване.Като   последните   две   имат   за   задача   да   допълнят   или   да 
повишат осигурителната защита,гарантирана от задължителното осигуряване.Така чрез 
либерализирането   на   соц.осигуряване   се   изключва   зависимостта   му   от   държавния 
бюджет.
 Нека да се върнем назад към причините за възникване и съществуване на осигурителни 
отношения.

Така главната причина за възникването и съществуването на осигурителни 

отношения е сбъдването на риска за който вече отбелязах в началото на изложението си 
и причиняването на нетрудоспособност.По такъв начин осигуряването се ориентира не 
толкова   към   осигурителния   риск,т.е.   към   събитието   предизвикало   състояние   на 
нетрудоспособност,а   към   наличието   на   такава   и   нейната   пеодължителност.А 
нетрудоспособността може да се класифицира според определени признаци в следните 
видове:
   

1.Пълна   или   частична-при   първата   е   загубена   изцяло   трудоспособността   и   е 

необходима цялостна компенсация на дохода.При втората се допуска възможност за 
трудово участие на лицето,поради което компенсирането е частично.
2.Временна   или   постоянна-тук   влияние   оказва   факторът   време   и   възможността 
даденото лице да се възстанови(или не) и да се върне отново в трудовия процес.
3.Реална или презюмирана.

Под реална нетрудоспособност се разбира когато дадено лице на може (временно или 
постоянно) да работи.
Под   презюмираната липсва това условие.Т.е. лицето независимо,че е определено от 
законодателството   за   нетрудоспобно,може   да   работи.Пример   за   това   са 
пенсионерите,които   при   определена   презюмирана   възраст   се   обявяват   за 
нетрудоспособни,но   голяма   част   от   тях   са   със   съхранена   такава   и   продължават   да 
работят.

Настъпването(сбъдването   на   риска)   по   отношение   на   осигурените   лица   и 
причиняването   на   нетрудоспособност   представлява  осигурителен   случай,при   който 
могат   да   се   извършват   осигурителни   плащания   за   компенсиране   загубата   на 
трудоспосоността.

Осигурителните   случаи   също   са   се   развивали   във   времето   и   в   различна   степен   са 
възприети   в   законодателствата   на   отделните   страни.Съгласно   Конвенция   108   на 
Международната   организация   на   труда   се   препоръчват   следните   осигурителни 
случаи:

болест,майчинство,инвалидност,трудова

злополука,професионално 

заболяване,безработица,старост(пенсия,в т.ч. наследствена смърт).

Искам да псоча някои основни особености на МОТ.

Международната организация на 

труда

  или  

МОТ

  (   на   англ.:  

International   Labour   Organization

ILO

;   на   френски 

Organisation   internationale   du   travail,   OIT

  )   е   специализирана   агенция   на   ООН,със 

седалище в Женева основана на 11.04.1919 г. по предложение от XIX век на френските 
индустриалци   Роберт   Оуен   и   Франсоа   Легран.  

Тя   е   единствената   организация 

преживяла   Обществото   на   народите.Социалната   справедливост   и   защитата   на 
правата на трудещите се е основната мисия на МОТ. В нея членуват 180 държави 
(последно на 17 януари 2007 г. е приет Бруней.

България е член на организацията 

от 1920 г.

Основната идея залегнала в Устава на МОТ е 

„

Всеобщия и траен мир може  

да   съществува   само   на   базата   на   социална   справедливост

“.  

По   решение   на 

нобеловия   комитет,   за   обезпечаване   на   световния   мир   на   основата   на   социална 
справедливост на МОТ е присъдена Нобелова награда за мир за 1969 г.МОТ приема 
правно   обвързващи   конвенции   както   и   препоръки   за   страните   членки,   засягащи 
различни   области   на   трудовото   право.   Те   установяват   минималните   стандарти   на 
основните трудови права, както и други стандарти, регулиращи условията на заетост, 
труд   и   социално   осигуряване.Конвенциите   подлежат   на   ратификация   от   страните 
членки и се явяват международни договори, задължителни за изпълнение в случай на 
ратификация. Препоръките не са юридически акт. Даже в случаи, когато държавата не 
ратифицира някоя от конвенциите тя е длъжна по силата на членството си в МОТ и 
присъединяването си към неговия устав да спазва четирите основополагащи принципа 
в сферата на труда, залегнали в декларациите на МОТ от 1998 г.

•

Свободата на сдружаване, и правото на организиране и колективно договаряне.

•

Забрана на дискриминацията в трудовите отношения.

•

Премахването на принудителния труд.

•

Забрана на детския труд.

МОТ внимателно съблюдава спазването на указаните конвенции, ратифицирани с 
преобладаващо мнозинство в повечето държави по света.МОТ насърчава развитието на 
независими организации на работодателите и на работниците и осигурява обучение и 
консултации за тези организации. В системата на ООН МОТ е единствената 
организация с уникална трипартитна структура, в която представителите на 
работниците и на работодателите участват като равноправни партньори на 
правителствата в работата на организацията и нейните основни органи. 

В настоящият момент в Република България законът,който регламентира соц. 
осигуряване е

 КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

(ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.) 

В 

сила от 01.01.2000 г.с последни изм. и доп. ДВ бр. 33, ДВ бр. 43, ДВ бр. 67, ДВ бр. 69, бр. 89 и 
ДВ бр. 102/2008 г.В чл.1 е записано следното:

Чл. 1.

 Този кодекс урежда обществените отношения, свързани със:

1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, 
професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт;
2. допълнителното социално осигуряване, което включва:
а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт;
б) (изм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) допълнителното доброволно 
пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно 
осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително 
доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост;

в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална 

квалификация.Важно е да посоча чл.2,3,4,които определят съответно:

 Обхват на осигуряването

Чл. 2.

 Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии 

при:
1. временна неработоспособност;
2. временна намалена работоспособност;
3. инвалидност;
4. майчинство;
5. (нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) безработица;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) старост;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) смърт.
 

Принципи на осигуряването

Чл. 3.

 Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите 

на:
1. задължителност и всеобщност на осигуряването;
2. солидарност на осигурените лица;
3. равнопоставеност на осигурените лица;
4. социален диалог при управлението на осигурителната система;
5. фондова организация на осигурителните средства.

Чл.4

-посочва точно кои са осигурените лица в Р България, а 

чл.5 

посочва,кои са 

осигурителите

Чл. 5.

 (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Осигурител е всяко 

физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други 
организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други 
физически лица.

Ето някои от основните глави на този кодекс:

Глава втора.ФИНАНСОВО

УСТРОЙСТВО;Глава четвърта.ОБЕЗЩЕТЕНИЯ;Глава четвърта."А" 

ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА;Глава пета.
ОСИГУРЯВАНЕ ЗА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА И ПРОФЕСИОНАЛНА 
БОЛЕСТ;Глава шеста.ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО 
ОСИГУРЯВАНЕ;Глава седма.КОНТРОЛ  Част втора.ДОПЪЛНИТЕЛНО 
СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ Дял първи.ДРУЖЕСТВА ЗА 
ДОПЪЛНИТЕЛНО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ Глава 
девета.УЧРЕДЯВАНЕ, ЛИЦЕНЗИРАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА 
ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ 
;Глава двадесет и четвърта.ПРАВА НА ОСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА  Глава 
двадесет и втора.ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И 
ИНДИВИДУАЛНАПАРТИДА;Главадвадесет и първа.
ФОНДОВЕ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ДОБРОВОЛНО ПЕНСИОННО 
ОСИГУРЯВАНЕ  Дял трети. ДОПЪЛНИТЕЛНО ДОБРОВОЛНО 
ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ  Дял втори. ДОПЪЛНИТЕЛНО 
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ Глава тридесе втора.
ПРАВА НА ОСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА И ОСИГУРИТЕЛИТЕ Глава тридесет 
и първа.ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И ПАРТИДИ Глава 
тридесета.ФОНДОВЕ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ДОБРОВОЛНО 
ОСИГУРЯВАНЕ ЗА БЕЗРАБОТИЦА ИЛИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА 
КВАЛИФИКАЦЯИ Дял четвърти.
ДОПЪЛНИТЕЛНО ДОБРОВОЛНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА БЕЗРАБОТИЦА 
И/ИЛИ ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ Преходни и 
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО 
ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2009 Г.                 Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА 
СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ   Преходни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА 
СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ     Преходни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА 
СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА 

ОТГОВОРНОСТ.

Да се върнем към осигурителните схеми,които съответно са:

Първата е задължителна държавна(публична)схема за соц. защита,реализирана по 

избрани икономически модели и с-ми на финансиране.

Вторат включва доброволните професионални(производствени,корпоративни) и 

браншови(вкл. муниципалните) схеми,финансирани от работодателите и 
осигурените лица по фондов принцип с капитализация на пенсионните активи.

Третата обединява откритите свободни(спестовни) осигурителни схеми,организирани 

към специализирани осигурителни институции за директно допълнително 
осигуряване на частни лица по лични пенсионни планове.

В посочените форми на соц. осигуряване могат да се извършват плащания по 

всички 

осигурителни случаи.

За по- голяма практичност те се подреждат в следните 

гупи: