„ДЕКАМЕРОН"-
ЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ И ТЕХНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ В НОВЕЛИТЕ
ОТ „ДЕКАМЕРОН"
Творбата на Джовани Бокачо -
„Декамерон",
съдържа 100 новели, обединени от една
обща хуманистична визия за човешката същност, поставена пред изпитания от различно
естество. В структурирането на новелите са се оформили три повествова-телни пласта.
Първият от тях изразява собствените представи и разсъждения на автора за целта на
книгата, за нейния жанр и език, както и за оценките на съвременниците му към новелите.
Вторият пласт съдържа разказ за историята на десетимата разказвачи на новелите и на
седмината техни слуги. Третият повествователен пласт обхваща задаваните от „краля" или
„кралицата" на деня теми, които залягат в осно-вата на стоте новели, изпълнени от разказ-
вачите. Чрез съдържанието на новелите постепенно се изгражда един разнообразен и
пъстроцветен образ на света.
В сюжета на
„Декамерон"
се открояват основно две линии Едната започва с разказ за
чумната епидемия и нейните опустошителни последици 8 живота на хората. Акцентът тук
обаче не е поставен върху епидемията - по-скоро авторът я използва като повод, за да
покаже колко лесно могат да бъдат забравени човешките ценности. Страхът от заразата
кара флорентинците да изоставят не само имуществото си, но и най-близките си хора,
когато те имат най-голя-ма нужда от помощ и грижи. Човешкото сякаш е останало на
заден план, за да отстъпи място на инстинкта за самосъхранение, на стремежа към
спасение на собствения живот. Пред лицето на смъртта всички ценности са забравени,
всички качества, които ни правят хора - пренебрегнати. жестоката действителност е
описана в потресаващи подробности, които смразяват кръвта. Попаднали в безизходица,
хората търсят различни начини за спасение, някои от които са радикално противоположни
като житейска философия:
„Някои смятаха, че умереният живот и въздържанието от
всякакви крайности ще им помогне много да се предпазят от тази
напаст. Други пък твърдяха, че няма по-сигурен лек срещу тоя мор, от това човек да пие
без мяра, да не бяга от наслажденията, да скита.
"Болестта превръща човешките същес-
тва 6 безмилостни, егоистични и безразлични към чуждото страдание хора, за които мо-
ралните ценности са станали нищожни, загубили са значение, а проявата на жестоко
безсърдечие, каквато често се наблюдава дори в отношенията между тях, се приема като
разумно поведение за оцеляване от чумата. Хората забравят какво значи да си човек и се
поддават на панически страх от вилнеещия мор в града:
„Сполетялата ни беда бе вселила
такъв страх в сърцата на мъжете и жените, че брат брата изоставяше, чичото -
племенника, сестрата - брата, а често и жената - мъжа си."
Под знака на болестта се
обезценяват почти всички човешки ценности. Вече не е важна кръвната връзка, нито
брачният съюз, благословен с думите:
„Докато смъртта ви раздели."
Хората бягат от
близките си, за да не ги повлекат те по пътя си към отвъдното.
Именно в такова време Бокачо ни запознава с героите си - седем дами и трима господа,
потърсили убежище в църквата „Санта Мария Новела". Изборът на такова място за
запознанство с героите не е случаен. Авторът цели да покаже, че тези млади хора не са
загубили човешкото 6 себе си, щом именно храмът става място на тяхната среща. След
като намират подходящ изход от опасността, която ги грози 8 града, те се отправят извън
него, в близост до природата и чистия въздух. в красивия парк на двореца, където се
настаняват, си дават среща природата и човешкият интелект. Той символизира
съвместната работа на човек и природа, в резултат на което се получава един
„земенрай".
в основата на втората сюжетна линия са залегнали земните проблеми и радости на
обикновения човек, както и изповядваните от него ценности. Не тези обаче, които са му
наложени от църковните догми и консервативното общество, а тези, които му диктува
човешката природа. В този смисъл
„Декамерон"
може да се определи като книга за
разтуха и удоволствие, 6 която се дава предимство на човека с неговите чувства, нови
ренесансови ценности и идеи за мястото на човека 6 променящия се свят.
в новелите на
„Декамерон"
срещаме съобразителни, хитри и находчиви хора, които
Предмет: | Западноевропейска литература, Литература |
Тип: | Анализи |
Брой страници: | 3 |
Брой думи: | 1114 |
Брой символи: | 8993 |