9. ГРУПИ И ГРУПОВА ДИНАМИКА

1. Групите и тяхната значимост

Всеки човек се нуждае от общуване с другите хора. Всеки човек в определен 
момент принадлежи едновременно към много групи: към семейството си, към 
колегиалната група, към приятелските групи и пр. Някои от групите с които 
участваме са нетрайни и тяхната цел обикновено е лесно постижима. Когато 
целта бъде постигната или когато членовете на групата загубят интерес към нея 
групата се разпада. Други групи могат да съществуват продължително време и 
да окажат съществено влияние върху своите членове.
Съществуват много определения за група, но може би най-известното от тях е 
на Мъртън, който определя групата като “съвкупност от хора, които си взаи-
модействуват по определен начин, осъзнават своята принадлежност към групата 
и се считат за нейни членове от гледна точка на другите хора.”
Ролята на групата по отношение на отделните хора може да се представи чрез 
нейните функции. 
-  Групата е инструмент за удовлетворяване

 на

 лични потребности;

-   Груповото изпълнение на дейности стимулира    индивидуалното участие  в 
осъществяването на определена работа;
-   Тя дава възможност на индивида да изпита удоволствие  от общуването и 
общите резултати;
-   Тя формира стандарти и образци на поведение, чието следване изисква от 
своите членове;

-  

Контролна функция – тя формира механизми, чрез които”следи” дали нейните 

членове спазват предписаните им норми и поведение и санкционира техните 
прояви;
-  Групата защитава членовете си от външна опасност;
-   Доколкото в групата се взаимодейства за осъществяване на общи цели, по 
необходимост се осъществява и организираща дейност. 
  -   Групата   е   инструмент   за   самоидентификация   и   саморазграничаване   –   в 
зависимост от социалния си статус, роли, цели, интереси и т. н. индивидът може 
да   се   стреми   да   се   идентифицира   с   дадена   група   като   придобива   нейни 
съществени характеристики и поведение
 -  Групата е среда за обмен на информация, опит, настроения, убеждения и пр.
2.

Видове групи -  

съществуващите групи най-общо могат да бъдат отнесени 

към следните  видове:

2.1. В зависимост от характера на връзките вътре в групата

- групите биват 

първични   и   вторични

  /Чарлз   Кули/.   Първични   са   онези   групи,   контактът 

между   членовете   в   които   е   непосредствен   “лице   в   лице”   и   се   осъществява 
пряко,   без   посредници.   Обратно,   за   вторичните   групи   е   характерно 
опосредствано общуване, което се извършва чрез посредници. 

2.2.

Освен   това,  

различаваме   реални   и   условни   групи

.   Организационното 

поведение се интересува единствено от реалните групи, които се образуват за да 
постигат някакви общи цели, чрез обединяване на усилията на членовете си и 
посредством   дадена   обща   за   всички   тях   съвместна   дейност.   Условните   или 
групи, се формират въз основата на притежаването на някакъв общ признак . 
Условните групи се различават от реалните по това, че те не са локализирани по 
време и място, между тях отсъствуват контакти и не осъзнават принадлежността 
си към групата.