Епохата преди освобождението

Характеризира се с духовен подем на бълг. народ, велики борби и големи 
исторически личности.

ХРИСТО БОТЕВ

1. Биография

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. (стар стил - 25 декември 

1847 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка 
Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо 
Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под 
ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското 
училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен 
ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. 
Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт 

срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По 
това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е 
публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като 

словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". 
През следващите години се мести от град на град, известно време живее 
заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна 
дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие 
застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар 
при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на 
революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и 
под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната 
партия - в. "Знаме", „Дума на българските емигранти”, „Будилник”, „Нова 
България”. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава 
стихосбирката "Песни и стихотворения".

Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев 

започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево 
се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят 
капитана да спре на българския бряг.

На 1 юни 1876г. (20 май 1876 г.)  е последният тежък бой – 

привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

2. Човекът легенда

Ботев е изключително силна личност. Има високи идеали и 

ценности; силно обича и мрази. Готов е на всичко за това, в което вярва. 
Дори на саможертва. Жертва себе си в името на идеала. Смелостта му е 
безкрайна. Смъртта му е в името на нещо красиво и стойностно. Това го 
превръща в легенда.

Той не живее за себе си и не преследва лични цели. Живее за 

народа, за неговото бъдеще. Отказва се от всичко свое (от любимите си 
хора, дори от собствения си живот) и се отдава тялом и духом на идеята 
за извоюване на свободата.

Ботев слива в едно слово и дело. Чрез стиховете и прозата си 

подтиква към борба, чрез живота си осъществява тази борба. Той е борец 
за свобода и едновременно с това будител на народа за същото това дело.

Саможертвената смърт на Ботев се превръща в образец за нравствен 

модел на българина. Този образец достига до всекиго благодарение на 
поета Ботев, чийто цели и идеали са едни и същи. Смъртта му е модел за 
подражание.

Ботев остава в сърцата на поколения българи с творчеството и 

делото си. Превръща се в човек легенда.

Основни теми и образи в творчеството на Ботев

1.

Свободата 

– през Османското иго българите са били роби не 

само физически, но и духовно. Поколения наред робство са накарали 
българите да забравят какво е това да си свободен. Не са знаели какво е 
свобода. Свикнали са да са роби, а всеки човек се чувства най-удобно 
така, както е свикнал да живее от край време. Българите са се 
приспособили да са роби, защото това е бил единствения начин да 
оцелеят, да не бъдат избити. „Наведена главица сабя не я сече”. Самото 
пожелаване на свобода за тях е било трудно, какво остава за извоюването 
и. Векове наред са отдавали спасението си единствено на вярата в Бог, не 
и на оръжието. Докато не се появява Ботев. Той проповядва спасението 
чрез борба и опълчение. Той е пожелал физическа свобода, защото я е 
притежавал духовно.

2.

Песента

 – в много свои стихотворения Ботев възпява юнаците 

и тяхното дело. Голяма част от неговите стихотворения са имали мелодии 
и са се разпространявали като песни.

3.

Майката 

– в цялото поетическо творчество на Ботев майката е 

най-близкият човек. Още първото му стихотворение „Майце си” е изповед 
към майката. За него тя олицетворява родния дом, символ е на топлота и 
сигурност, на духовност и разбиране, на нежност и любов. Образът на 
майката надхвърля границите на конкретната личност, за да се изравни с 
представата за родината, на която героят най-същностно принадлежи. 
„Майка” и „родина” при Ботев често се явяват като синоними.

Пространственият модел на света в лириката на 

Ботев

Светът е условно разделен пространствено на 

горе

 и 

долу

. Горе е 

планината, Балкана; свободата. Това е светът на героите, хайдутите и 
бунтовниците. На Чавдар войвода, Караджата, Хаджи Димитър... Горе е 
пространството на смелите, които избират да умрат, но да се борят за 
идеала си.

Долу е светът на робската земя, на селото, жените, децата, 

старците, либето, майката, която гарантира оцеляването на рода. В 
ниското е домът. Долу са и враговете, поробителите, чорбаджиите и 
изедниците на народа.

“На прощаване в 1868 година”

1.

История на творбата.

 Стихотворението е написано в Румъния. 

То отразява конкретен момент от личната биография на своя автор. 1868 
г. България изживява подем на националноосвободителното ни движение. 
По време на подготовка и очакване на сформиране на чета, Ботев оставя 
своето завещание към родителите си.

2.

Жанр

 – стихотворение (с автобиографичен изповеден 

характер).

3.

Композиция.

 Стихотворението представлява силно 

емоционално обръщение към майката на героя поет. Поради своето 
вътрешно единство не е разделено на строфи. Въпреки това е 
композирано от ясно обособени съдържателни части: лирическо 
въведение, описание на настоящето и очакваното бъдеще. 

4.

Герои.

 Основен герой е 

лирическият говорител

. Вторият 

образ е този на майката. Художествения образ на майката и този на 
Иванка Ботева се препокриват, както и „братята невръсни” са 
действителните негови братя. 

5.

Теми и мотиви в стихотворението:

a.

Завет към идните поколения

. Самият му живот е завет към 

тях. Представлява ценностна система, която да ги ориентира как и защо 
да се борят, кой е душманин и кой приятел.

b.

Нравственият избор на бореца

.

c.

Подвигът

 – осмисля човешкия живот.

d.

Свободата

 – представена на две нива – като избор на героя и 

като възжеланото благо, за което се борят.

e.

Смъртта 

– цената, която е готов да заплати бореца за свобода.

f.

Пътят 

– изгнаничество и отделяне от най-свидното.

g.

Мотивът за завръщането

. То е невъзможно, една илюзия. 

Веднъж поемеш ли пътя на борбата, връщане няма.

h.

Песента

 – личен завет на бореца.

6.

Анализ:

Ботевото ст. „На прощаване” е ярка демонстрация на авторовото 

национално самосъзнание, че е българин, че е част от българската 
общност и е свързан с българския свят „на живот и смърт”.

В стихотворението са представени идеите и чувствата на Ботев в 

този важен момент, когато се готви въстание. В очакване на решителния 
миг поетът прави житейската си равносметка, изрича най-искрените си 
убеждения, споделя идеите и чувствата си. В състояние на емоционална и 
духовна приповдигнатост Ботев създава дълбоко изповедно произведение, 
в което личните възторзи и терзания се преплитат с общата съдба на 
революционната ни емиграция. В него намират израз борческата му 
готовност и всеотдайност, революционните му идеи, силното родолюбие и 
омразата към потисника.

Макар и отражение на лично преживяване, стихотворението показва 

обобщения образ на боеца за национална свобода, на четника, на 
емигранта, който се стреми към родината си и живее с копнежа за 
нейното освобождение.

Лирическият говорител представя себе си като типичен, но 

същевременно и богато индивидуализиран бунтовник и революционер.