ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ “ЗЕМЕДЕЛСКИ КОЛЕЖ”

КУРСОВА РАБОТА

по дисциплината:

“РАСТИТЕЛНИ  ТЕХНОЛОГИИ ІІ-ра част”

на тема:

”

Картофопроизводството в България. Състояние,

проблеми, технология на отглеждане.

”

Студент: Мирослав Иванов Иванов

Спец.”

Стопанско упавление” 

Фак. № 0201516

Преподавател: 

Доц. Румяна Транчева

СЪДЪРЖАНИЕ

1.    Значение и разпространение
2.    Ботаническа характеристика - Устройство
3.    Биологични особености
4.    Изисквания
5.    Сортове
6.    Първа ранна група
7.    Втора ранна група
8.    Средно ранна група
9.    Средно късна и късна група
10.    Ранно производство
11.   Грижи през вегетацията
12.   Втората култура
13.   Средно ранно и късно производство
14.   Болести
15.   Неприятели
16.   Заключение

Картофопроизводството в България. Състояние, проблеми, технология на отглеждане.

Значение и разпространение .    Дар от Южна Америка-

Картофите   произхождат   от   Южна   Америка,   където   е   съсредоточено   видовото 
разнообразие на културата. Ботанически те се отнасят към семейство Solanaceae, към 
което принадлежат още тютюнът, доматите, пиперът, патладжанът и др. В литературата 
са описани над 200 вида и форми диви, примитивни и културни картофи. Съществуват 
два   центъра,   от   които   произхождат   отглежданите   днес   културни   видове   и   сортове. 
Първият  обхваща  тропическия  пояс на  Андите  (Перу,  Боливия  и Еквадор),  в който 
картофите се отглеждат в местата с надморска височина от 2500 до 4800 м. Вторият 
център обхваща районите с надморска височина до 250 м от умерената зона на Чили.

Четвърто място по производство в света

В Европа за първи път картофите са внесени в Испания през втората половина на ХVI 
век,   откъдето   по-късно   са   пренесени   в   Италия,   Белгия,   Холандия,   Германия   и 
останалите  държави. България  е една  от последните  европейски  страни,  в които  са 
разпространени.   У   нас   отглеждането   им   е   започнало   през   1825   г.   най-напред   в 
Лясковец, българските градинари са ги донесли от Румъния, наричали ги влашки боб. 
Десет години по-късно картофите са били внесени в Самоков от Сърбия и Гърция.

В началото не ги харесват

Внедряването на картофите като селскостопанска култура първоначално среща голяма 
съпротива от страна на населението в почти всички европейски държави. Повече от 150 
години те се категоризират като декоративни и лекарствени растения и се отглеждат 
само в ботаническите градини, но войните и гладът през ХVIII век стават причина за 
масовото им разпространение.
Днес   картофите   са   една   от   най-разпространените   земеделски   култури.   Те   заемат 
четвърто място в света по обем на производството след царевицата, пшеницата и ориза, 
и второ - в Европа. В световен мащаб годишно с картофи се засаждат около 180 млн. 
хектара и се получава около 260 млн. т реколта. Средно се добиват 14 - 15 т от хектар. 
Най-високи добиви получават в Белгия - 42 - 43 тона, Великобритания, Холандия и 
Дания - 38 - 40 т от хектар.
В България всяка година се отглеждат между 400 - 500 хил. дка, от които се получават 
400 - 500 хил. т, при среден добив 950-1100 кг/дка. В последните години се забелязва 
ясна тенденция към увеличаване на площите. Незадоволителното равнище на добива, 
който   е   сред   най-ниските   в   Европа,   е   резултат   от   различни   причини   -   висок 
инфекциозен   фон   в   страната,   несъответствие   между   биологическите   изисквания   на 
културата и почвено-климатичните условия в преобладаващата част от площите, заради 
неспазване на някои основни елементи в технологията на отглеждане. Освен това има 
нарушения   в   системата   на   сортоподдържане   и   семепроизводство,   използва   се 
нискокачествен посадъчен материал.
Картофените въглехидрати са източник на силна мускулна енергия
Картофите се отличават с висока биологична стойност. По количество на хранителните 
вещества, които могат да се получат от единица площ, те заемат едно от първите места 
между   културните   растения.   Клубените   им   съдържат   скорбяла,   белтък,   витамини   и 
минерални соли с високо качество.
Картофените   въглехидрати   са   едни   от   главните   източници   на   мускулна   енергия   за 
човека. При изгарянето на 1 кг картофи се получават 840 калории. При дневна норма за 
потребление 200 - 300 г се обезпечава около 10% от физиологическата потребност от 
калории на хората, заети с физически труд.

Мирослав Иванов

стр. 1

Картофопроизводството в България. Състояние, проблеми, технология на отглеждане.

Хранителната стойност на картофените белтъци се определя от наличието в тях на 
аминокиселини, които не могат да се синтезират в организма на човека и животните. 
Този белтък стои по-високо от другите растителни белтъци и се изравнява с яйчния. 
Освен   това   се   усвоява   от   човешкия   организъм   по-лесно   и   по-пълно   в   сравнение   с 
белтъчините от месото на домашните животни.

Добър предшественик и уплътнител

Картофите   са   много   добър   предшественик   и   уплътнител   в  сеитбообращението   като 
втора   култура.   Успешно   се   поддават   на   по-високи   норми   на   торене,   мелиоративни 
мероприятия и относително добре понасят монокултурното отглеждане.
Високата биологична  стойност на картофите,  широкото им потребление като храна, 
фураж, суровина за промишлеността и несъмнените им преимущества в агротехническо 
отношение обуславят важното им стопанско значение.
В   България   картофопроизводството   е   основен   поминък   на   значителна   част   от 
населението в полупланинските и планински райони на страната.

300 г варени попълват нуждата от витамин С

Средното съдържание на витамин С в младите клубени е около 30-35 мг на 100 г. Така 
при консумирането на 200-300 г варени картофи организмът получава почти дневната 
си норма от този витамин. Клубените съдържат още витамин В, А, РР и К.
Картофите са богати на минерални соли, в чийто състав влизат калций, желязо, йод, 
сяра и др. Минералните соли в младите клубени имат предимството, че оставят алкален 
излишък,   който   неутрализира   киселинния   остатък   в   кръвта   и   предпазва   човешкия 
организъм от атеросклероза и преждевременно застаряване.
Освен превъзходна храна за хората, картофите са и ценен фураж в животновъдството. 
По   смилаемост   на   органичните   вещества   (83-97%)   те   заемат   първо   място   сред 
растителните   фуражи,   а   по   кръмни   единици   превъзхождат   тревните   и 
зърненофуражните култури.
Важна   суровина   са   и   за   промишленото   производство   на   редица   продукти   -   спирт, 
скорбяла,   глюкоза,   въглена   киселина,   които   се   използват   във   фармацията, 
парфюмерията, сладкарството и текстила.
В световен мащаб над 50% от картофената продукция се преработва в полуфабрикати - 
помфрит, чипс, крекер, стерилизирани белени картофи, детски храни, пюре, нишесте.

Ботаническа характеристика. Устройство

Картофите са многогодишно тревисто растение, но в производството се използва като 
едногодишно,   тъй   като   целият   жизнен   цикъл   от   прорастването   на   клубена   до 
образуването и развитието на новите клубени преминава в един вегетационен период. 
Размножават се с клубени и семена. Вегетативният начин на размножаване се използва 
изключително в производството, а семенният  - в селекцията  при създаване  на нови 
сортове. Растението се състои от надземна и подземна част. Основните му органи са 
коренова система, столони, клубен, стъбло, лист, цвят, плод и семе.

Кореновата система

Зависи от сорта и условията на отглеждане. Картофите формират брадеста коренова 
система, която представлява съвкупност от кореновите системи на отделните стъбла на 
храста и мощността й зависи от броя на стъблата в гнездото. Основната коренова маса е 
разположена на дълбочина 20 см и ширина около 50 см. Пълното развитие на корените 
настъпва   в   периода   на   цъфтежа.   Когато   узреят   клубените,   корените   започват   да 
отмират.

Мирослав Иванов

стр. 2

Картофопроизводството в България. Състояние, проблеми, технология на отглеждане.

Столоните са подземни месести стъбла, на чийто връх се образуват клубените. Те биват 
къси, средно дълги и дълги, когато размерите им надминават 20 см. Сортовете с къси 
столони   разполагат   клубените   си   компактно   в   гнездото,   а   сортовете   с   дълги   - 
разпръснато.

Клубените са видоизменени подземни стъбла

Клубенът   представлява   видоизменено   подземно   стъбло,   образувано   на   върха   на 
столона.  Той притежава  всички анатомични  признаци,  характерни  за стъблото.  При 
различните сортове клубените варират по брой, големина, форма, окраска на кожицата 
и месото. В гнездо са от 4-5 до 50 и зависят от броя на столоните, а в границите на 
храста са според броя на стъблата, които се развиват от очите на клубена. Големината 
зависи   от   сорта,   срока   и   гъстотата   на   засаждане,   здравословното   състояние   на 
посадъчния материал, почвения тип, торенето, валежите. Формата може да бъде кръгла, 
овална, продълговато-овална, крушовидна, сплесната. Тя е характерна за различните 
сортове. Кожицата е гладка или мрежовидна също в зависимост от сорта и условията на 
отглеждане.  Цветът  варира  от  кремав,  жълт,  розов  до розово-червен  и  тъмноморав. 
Месестата част на клубена е оцветена най-често в бяло, кремаво или жълто и по-рядко 
розово. По повърхността на клубена са разположени очите, които представляват група 
спящи   пъпки   (от   3   до   5   във   всяко   око).   От   тях   се   развиват   кълновете,   след   като 
клубенът премине периода на покой. Високата въздушна температура, прекомерното 
торене с азот или падналите обилни валежи след продължително засушаване може да 
деформират   клубените   (образуват   се   "дъщерни   клубени'')   или   да   предизвикат 
преждевременно събуждане и прорастване.

Листа ,цветове и плодове при картофите

Листата   на   картофите   са   сложни,   текоперести.   При   отделните   сортове   те   варират 
значително по брой, форма, големина и оцветяване. В пазвите на листните дялове при 
някои   сортове   се   образуват   допълнителни   по-дребни   листа   от   първи,   втори   и  дори 
трети разред, наречени прилистници.
Всеки лист е съставен от 3 до 8 чифта листни дялове и един краен (по-едър) листен дял. 
Формата на листните дялове обикновено е яйцевидна, повече или по-малко заострена. 
Окраската варира от светло- до тъмнозелено. Повърхността на листата е гладка или 
накъдрена, по-слабо или по- силно окосмена.
Цветовете   на   картофите   са   събрани   по   няколко   в   съцветие   китка,   разположено   на 
дръжка   на   върха   на   стъблото.   Всеки   цвят   има   петлистна   зелена   чашка,   покрита   с 
космици; петлистно венче, обагрено бяло, светлорозово, розово-червено или светло до 
тъмновнолетово; пет тичинки, разположени кръгово в основата на венчето.
Плодът се образува в резултат на самоопрашване или кръстосано опрашване. По форма 
и размери плодът варира значително, особено при дивите видове и хибридите.

1.

Биологични особености .Първо кълнят пъпките

След като преминат периода на покой и при наличие на подходящи условия клубените 
започват да образуват кълнове. Първоначално кълнят само пъпките, разположени във 
връхната   част   на   клубена.   През   следващия   етап   се   наблюдава   масово   събуждане   и 
образуване   на   кълнове   от   всички   очи.   След   известен   период   от   време,   чиято 
продължителност зависи от сорта, физиологичното състояние на посадъчния материал, 
условията   на  съхранение  и  рътене,   кълновете  започват  да  формират  разклонения,   а 
после   и   малки   клубенчета.   Последната   фаза   е   известна   под   името   "булаж''.   Такива 
клубени   не   могат   да   се   използват   за   посадъчен   материал,   тъй   като   най-често   не 
поникват.
Мирослав Иванов

стр. 3

Картофопроизводството в България. Състояние, проблеми, технология на отглеждане.

Стъблата се развиват от кълнове

Те могат да бъдат изправени,  наведени или влачещи  се. Стъблата  се разклоняват  и 
образуват   храст   с   различна   височина   и   облистеност,   с   по-силно   или   по-слабо 
антоцианово оцветяване. Буйно развитият храст с голяма облистеност е свойствен за 
късните сортове. Ценни за производството са сортовете, които формират надземната си 
част   по-ускорено,   защото  се   потискат  плевелите  и  се   намалява   загубата   на  влага  в 
почвата.
Листата на картофите са сложни, текоперести. Те варират значително по брой, форма, 
големина и оцветяване в зависимост от сорта и условията на отглеждане.
Цветовете на картофите са събрани в съцветие китка, разположено на по-къса или по-
дълга дръжка на върха на стъблото. Всеки цвят се състои от петлистна зелена чашка, 
петлистно   венче,   чиято   окраска   може   да   бъде   бяла,   розова,   розово-червена   или 
виолетова и пет тичинки, сраснали гърневидно.
Плодът е двугнездна, многосеменна зелена ягода. Той се образува в резултат на 
самоопрашване или кръстосано опрашване.
Семената   са   дребни,   сплеснати,   с   бял,   кремав   или   жълт   цвят.   Размножаването   на 
картофите чрез истински ботанически семена се използва в селекцията.

Изисквания
Обичат прохладен климат

Картофите се отглеждат при най-различни условия - от екватора до полярните страни и 
от нивото на морското равнище до 4800 м надморска височина. Най-подходящи за тях 
обаче са районите с прохладен климат и с по-леки почви. Растежът и развитието се 
обуславят   от   две   групи   фактори   -   вътрешни   (наследствените   заложби)   и   външни 
(метеорологични и почвени условия). От външните фактори най-голямо значение имат 
почвеният тип, температурата, влагата, хранителните вещества и светлината.

Почвата да е с добра аерация

Картофите  са много взискателни  към кислорода  в почвата,  особено в периодите  на 
кълнене, вкореняване на кълновете, образуване и нарастване на клубените. Корените се 
нуждаят  от  няколко  пъти  повече  кислород в сравнение  с  други културни  растения. 
Интензивността на тяхното дишане например надвишава пет пъти това на слънчогледа, 
от което произтича и голямата им взискателност към типа и структурата на почвата. 
Подходящи са рохкавите, песъчливо-глинести почви, богати на органични вещества. 
Тежките глинести, кисели, хумуснокарбонатни не се препоръчват, тъй като след дъжд 
или   поливане   лесно   се   преовлажняват.   Водата   измества   кислорода   от   почвените 
капиляри, което води до "удавяне на картофите''. Признак за това е преждевременното 
пожълтяване на листата.

20 градуса е оптималната температура

Изискванията  на картофите  към почвената  и въздушна  температура  са специфични. 
Особено взискателни са към температурните минимуми и максимуми. Влиянието на 
почвената температура е най-силно в периода на поникването, оптималната стойност за 
нормалното прорастване на клубените е 9-10 градуса. При 3-5 градуса прорастването 
протича   много   бавно,   кореновата   система   е   слабо   развита,   а   формираните   клубени 
лесно се поразяват от гъбни болести. При ниски отрицателни температури (- 6 градуса) 
клубените загиват само за 8 часа, а при -8 градуса - след 1 час. Надземната маса (стъбла 

Мирослав Иванов

стр. 4

Картофопроизводството в България. Състояние, проблеми, технология на отглеждане.

и листа) загива при -1, -2 градуса. За картофите най-подходящи са умерените 
температури   от   15-18   градуса   до   22-24   градуса.   При   20   градуса   едно   растение   за 
денонощие образува 20 г прираст, при 26 градуса - 1,6 г и при 29 градуса - 0 г, т.е. 
образуването на клубени спира.

Светлината оказва силно влияние

Картофите имат високи изисквания към светлината. Влиянието на този фактор върху 
растежа и клубенообразуването се определя от дължината на деня, от интензивността и 
качеството   на   светлината.   За   развитието   на   надземната   част   най-благоприятни   са 
дългите, топли дни с умерена слънчева осветеност. Клубените се образуват най-бързо 
при   къс   ден   с   голяма   облачност   и   слабо   слънчево   греене.   При   такива   условия 
формирането   на   клубените   е   с   близо   2   пъти   по-голяма   интензивност,   тъй   като 
основната   част   от   натрупаните   органични   вещества   се   изразходват   за 
клубенообразуването, а нарастването на храста се прекратява по-рано. От друга страна, 
оптимално   оттичане   на   хранителните   вещества   в   клубените   може   да   има   само   в 
растения   с   добре   развита   листна   повърхност.   За   да   се   съчетаят   противоречивите 
биологични изисквания на надземната и подземната част на растението към светлината, 
е необходимо развитието му първоначално да протича при дълъг ден, който влияе 
положително   върху   растежа   на   храста,   а   впоследствие   -   на   къс   ден   -   той   пък   е 
благоприятен за формирането на клубените.

Обичат влага - почвена и въздушна

Картофите изискват не само почвена, но и атмосферна влажност. В първите фази от 
развитието си са по-слабо чувствителни, тъй като водният запас в майчиния клубен е 
достатъчен,   за   да   осигури   нормалното   поникване   и   проникването   на   кореновата 
система в по-долните слоеве на почвата. Най-голяма нужда от вода растенията имат в 
периода   на   интензивно   нарастване   на   клубените,   който   започва   с   прекратяване   на 
нарастването на храста на височина. През тази фаза оптималната почвена влажност е 
70-80% от ППВ (пределна полска влагоемност), относителната влажност на въздуха - 
70-75%.

Сортове

Според   дължината   на   вегетационния   си   период   (от   засаждането   до   отмирането   на 
надземната маса) сортовете картофи се групират на много ранни, ранни, средно ранни, 
средно късни и късни.
В зависимост от стопанското си предназначение се групират в кулинарни, технически, 
фуражни, за преработка и универсални.
Кулинарните са предназначени за консумация. Те трябва да имат много добри вкусови 
качества,   месото   да   не   потъмнява   и   добре   да   се   разварява.   Техническите   се 
характеризират   с   високо   съдържание   на   скорбяла   (над   18%)   и   се   използват   за 
производството   на   нишесте,   спирт   и   пюре.   Фуражните   са   високопродуктивни,   с 
повишено  съдържание  на белтъчини  и сухо вещество. Обикновено  образуват  много 
едри клубени с неправилна форма и с недобри кулинарни качества.
Сортовете   за   преработка   са   предназначени   за   производството   на   различни 
индустриални продукти - картофен чипс, помфрит, консервирани супи, салати, брашна. 
За целта се използват специализирани сортове със строго определен химичен състав 
(съдържание на сухо вещество, скорбяла, редуциращи захари).
Универсалните  сортове се използват  както  за консумация,  така също за технически 
цели и фураж. Характеризират се със сравнително висок добив, добри вкусови 

Мирослав Иванов

стр. 5

Картофопроизводството в България. Състояние, проблеми, технология на отглеждане.

качества, богато скорбялно и белтъчно съдържание, издържат на съхранение.
При   избора   на   сорт   производителят   трябва   добре   да   познава   неговите   стопански 
качества   и   биологични   особености,   за   да   може   по-правилно   да   планира 
агротехническите   и   растителнозащитните   мероприятия,   срока   на   прибиране   на 
картофите и реализирането на продукцията.
У нас сортовата структура е представена предимно от холандска и немска селекция, 
което носи някои негативни последици от биологичен и икономически характер. 
Фактор, ограничаващ вноса на чужди сортове, е високият инфекциозен фон в страната, 
защото   сравнително  бързо   се  израждат   дори  сортове,   имунни   на  един  или   няколко 
вируса. Ниският размножителен коефициент на културата, повишеният дегенерационен 
фон, разнообразните и често екстремни климатични условия на отделните райони в 
България налагат използването  на голям набор от сортове, бързото им подновяване 
чрез внос или заменяне с нови. Ежегодният внос от една страна допринася за появата 
на редица нови болести и неприятели (коренова цистообразуваща нематода, прашеста 
краста, рак по картофите, нови вируси, щамове и раси на патогени), а от друга разкрива 
възможност за съществуването на неконкурентна политика, нестабилност и зависимост 
на производството на картофи в България от монополните износители на посадъчен 
материал.
Тези обстоятелства налагат развитието на българска селекция.

2. Първа ранна група

Иверце е първият български ран сорт, създаден в ИЗК "Марица'' - Пловдив. Образува 
среден брой клубени в гнездо, има овална форма, гладка светложълта кожица, плитки 
очи, светложълто месо. Сортът притежава много добри пазарни и експортни качества. 
Високоинтензивен е, с ранно, дружно и бързо нарастване на клубените. Подходящ е за 
много ранно полско  производство,  получават  се високи добиви още в края на май. 
Отличава се с много добри кулинарни качества -- вкус, мирис, нежна консистенция.
Трезор   е   много   ран   холандски   сорт.   Клубените   са   средно   едри   до   едри,   овално-
продълговати с гладка жълта кожица и светложълто месо. Устойчив е на нематода, 
вирус У, краста и е средно устойчив на мана по клубените. Характеризира се с бърза 
динамика на клубенообразуване и висок генетичен потенциал за добив.
Импала е много ран, устойчив на нематода холандски сорт с бърз темп на развитие. 
Клубените   са   едри,   овални,   изравнени,   с   жълта   кожица   и   жълто   месо.   Сортът   е 
високодобивен и с добри вкусови качества. Устойчив е на мана, У вироза и краста, 
средно чувствителен е към мозаични вируси.
Армада   е   ран   високодобивен   сорт,   с   много   добри   пазарни   качества.   Формира 
компактно   гнездо   с   10-12   средни   до   едри   клубени   с   овална   форма,   плитки   очи, 
тъмножъта   мрежовидна   кожица   и   светложълто   месо.   Притежава   много   добри 
кулинарни   качества,   слабо   се   разварява.   Устойчив   е   на   нематода   R01-R04,   мана   и 
листно завиване.
Артемис е нов много ран холандски сорт. Клубените са едри, продълговато-овални, със 
светложълта кожица и месо. Устойчив е на нематода, У вирус и мана по клубените. 
Характеризира се със средна устойчивост на листно завиване и краста. Предназначен е 
за много ранно полско производство.
Агата е много ран холандски сорт. Клубените са кръгло-овални с плитки очи, гладка 
кожица и светложълто месо. Високодобивен сорт с бърза динамика на 

Мирослав Иванов

стр. 6

Картофопроизводството в България. Състояние, проблеми, технология на отглеждане.