3. СЪВРЕМЕННИ СХВАЩАНИЯ ЗА ПРЕДМЕТА НА СОЦИОЛОГИЯТА
Теоретични предпоставки
Всяка наука придобива право на съществуване, когато обоснове предмета, отграничи го 
от предметните области на сродните науки и докаже, че неговото изучаване е 
обществено значимо. При социалните науки решаването на такава задача се затруднява 
от самия обект - обществото. Нито съставните му части, нито различните му аспекти на 
проявление съществуват в чист вид. В него се осъществяват такива взаимодействия, 
които придобиват характер на враст-ване. Това прави всяко обществено явление 
многосъщностно. Размиването на границите между явленията и аспектите на тяхното 
проявление придава относителен характер на граничните области на отделните 
обществени науки. То е причина за съществуването на общ категориален и понятиен 
апарат, за използуването на една и съща информация, която се интерпретира по 
специфичен начин..
При такава обективна ситуация, за да се обоснове предметът на една обществена наука, 
се използува методът на научната абстракция. Той се състои от анализ и синтез. При 
анализа явленията на обществения живот мисловно се отграничават едно от друго и се 
раз-членяват. При синтеза те се обединяват в еднородни комплекси. Абстрахирането е 
вид познавателна дейност, специфичен умствен микроскоп, благодарение на който 
обществената действителност се наблюдава в чист вид и се превръща в предмет на една 
наука. Между абстрахираната и реалната действителност съществува качествена и 
количествена разлика. Качествената се изразява в отсъствието на чужди за нея 
елементи, количествената - в това, че е по-бедна по съдържание от реалната.
От казаното следват два извода. Първият се състои в това че когато се определя 
предметът на социологията, трябва да се отчита спецификата на обществената 
действителност. Ако тя се подцени, предметът се отъждествява с обекта, а между тях 
съществува отношение на част към цяло. Тезата, че социологията е наука за 
обществото, е вярна дотолкова, доколкото предметът й се намира в него. Но тезата, че 
предметът на социологията е обществото, е невярна, защото обществото се изучава от 
всички обществени науки. Или едно е обектът на науката, друго е нейният предмет. 
Вторият извод се изразява в обстоятелството, че само чрез метода на научната 
абстракция се обособяват предметните области на обществени-
me науки. Това показва, че границите между тях не са абсолютни, а относителни. Те 
винаги ще притежават степен на условност и подвижност. Поради това 
"териториалните" спорове между науките невинаги имат предметно съдържание.
Относно определението на предмета на социологията
В литературата съществуват различни определения за предмета на социологията. Това 
се дължи на няколко причини:
Историческа. Лансираната от Огюст Конт идея за универсалност на социологическото 
познание намира проявление и в определенията за предмета. Понятието "социология" е 
съставено от латинската дума "societas", общество, и гръцката дума "logos"- наука. На 
тази основа се търси определение за предмета на социологията в лицето на 
естествените закони за функционирането и развитието на обществото.
Гносеологична. В определенията за предмета на социологията се отразява разбирането 
на представителите на различните парадигми, школи и направления. Изхождайки от 
собствените си виждания, те характеризират науката и определят предмета. Срещат се 
и схващания, че предметът е без значение за нейното съществуване и определянето му 
ще ограничи кръга от социални явления, които изучава.
фактическа. Има се предвид спецификата на обществената действителност, която е 
обект (а не предмет) за изучаване от социологията.