Държавен изпит – 2015г

 .

Тема 1. 

Педагогиката и психологията като науки. Основни понятия. Интегративни

тенденции.

                    Психологиите изучават човека и човешкия живот. Човекът представлява 
нещо затворено в себе си, но заедно с това той е отворен към средата. Човек трябва 
да се уравновесява в обективните условия на живота си. Той го прави чрез няколко 
процеса – познавателно, рационално, творческо. Психолозите изучават как, какво 
представлява човека, какви качества трябва да притежава, за да взаимодейства със 
средата. Тези условия биват – плоскост на съзнанието ( интрапсихична, вътрешно) и 
плоскостта на поведението (екстрапсихична, външна). Вътрешния свят на човека 
включва генетични дейности, заложби, инстинкти, нервно-физиологични процеси, 
рефлекси, психично състояние, качества, способности, психични процеси. В своя 
интегрален вид, комуникирайки и взаимодействайки помежду си, съзнанието и 
поведението оформят човешката психика. Индивидът като нещо индивидуално, може 
да се разгледа: като представител на човешкия вид, на действието над собствената си
психика, която се гради от съзнание и поведение. Във връзка със съзнанието и 
поведението има три вида психологии: 1) психични, имащи за приоритет съзнанието, 
поведението 2) интегрални, и 3)елементи на съзнанието и елементи на поведението.

Психологии изследващи съзнанието: психофизиология, невропсихология, 
психоанализа, когнитивна психология, психология на чувствата, на възприятията, на 
развитието, на възрастните, етнопсихология.

Психологии изследващи поведението: психология на дейността, поведенческа 
психология, социална психология, психология на общуването, на играта и психология 
на човешките ресурси.

Смесени психологии: психология на личността, експериментална психология, 
педагогическа психология, психолингвистика и психодиагностика.

Предмет и задачи на педагогическата психология – Тя се занимава с училищната 
реалност. Зависима е от работата на учителя. Педагогическата психология зависи от 
връзките, взаимоотношенията между педагог – психолог и психологията и 
педагогиката.

Особености на учителския труд според педагогическата психология – учителят 
притежава способности: примиримост, възпитание, комуникативност. Учителят трябва 
да владее определена информация, да въздейства, да разчита настроение, опит на 
учениковата личност, учителят трябва да бъде за пример.

Зависимост на педагогическата психология от педагогиката: 1) Педагогиката изследва 
възпитанието и обучението на психологическите обекти на възпитание и обучение 2) 
Педагогиката изследва възпитанието и обучението изобщо, а психологията конкретни 
закономерности за формиране на личност 3) Педагогическата психология е практико-
приложна наука в сравнение с педагогиката и психологията.

Задачи – Подпомагането на формиране и развитие на учениковата личност. 
Педагогическата психология изследва интелектуалното формиране на учениковата 
личност, изследва социално-нравственото на развитие на учениковата личност, чрез 
учебното съдържание, изследва учебно-възпитателните процеси на учителя, 
осъществяващи интелектуално и социално нравствено формиране на учениците

Тема 3

Възпитание и развитие на личността.Фактори. Периодизация на 
развитието на детето.

           Развитието е общо свойство на природата, обществото и човешката личност. 
Това е преминаване от низшето към висшето. Развитието се разгръща вурху основата 
на усилията на индивида да разреши простиворечията между външните изисквания и 
собствените му способности, да удовлетвори тези изисквания. Прогресивните 
изменения водят до съзряване на индивида: формиране на ново отношение и 
поведение; изграждане на все по-сложни механизми на приспособяване; създаване на 
образци на поведение. В тези фактори ръководна роля има възпитанието. А 
развитието е по-широко понятие от формираната следователно преднамерена 
завършеност на желана форма, към която се придвижва личността под влияние на 
социално по-зрял субект. Има няколко схващания за развитие на личността. 1) 
Биологизаторското схващане – главно в развитието на личността е това, което е 
дадено от природата, развитието е растеж на качествата дадени от природата 
(наследствени дадености). Появата на специални способности у децата има 
наследствен носител, смята се че умствени и волеви качества са предопределени, 
отрича се значението на възпитанието. 2) Социологизаторско схващане – отрича 
вътрешни закономерности на развитие. Личността усвоява социалната среда и се 
приспособява към нея. Философът Джон Лок счита, че „детето нищо не донася със 
себе си”. Коменски вярва в силата на възпитанието. 3) Персонологична теория – 
оползотворяването на биологични предпоставки и средата зависи от тяхното 
опознаване и субективно преживяване. При развитието на психическото развитие на 
детето има няколко схващания: 1) Идеализмът – приема, че всичко идва само отвътре,
психическото развитие е процес на вътршно съзряване без взаимодействие на външни
условия; 2) Механични материализми – всичко идва само отвън, психичното развитие 
се стимулира отвън; 3) Дуалистическо схващане – всичко идва отвън и отвътре, 
психичното развитие е сбор от двата фактора. 

Днес никой не може да отрече наличието на генотипна детерминация на общите и 
индивидуални особености на организма. Въпреки наследствеността гените могат да се
изменят от лекарства, повишена радиация, замърсяване на околната среда. Вродени 
могат да бъдат заложбите – интелигентност и бързо реагиране. Според Платанов има 
4 равнища на структура на личността: 1) Морални черти на личността – имат 

индивидуално пречупено обществено съзнание, нямат непосредствено вроден 
характер, формира се от възпитанието 2) Знание, умение, навици придобити в личния 
опит (повлияни са от биологични обособени свойства на личността) 3) Индивидуални 
особености на отделни психични процеси (влияние на биологични функции). 4) 
Биологична обосновеност – темперамент и нервност.

Фактори за развитие на личността – като фактор на човешкото развитие, 
наследствения генотип обуславя типологични особености на нервната система. 
Анатомо-физиологична структура се определя от наследствеността. Унаследяват се 
нервно-физиологични механизми (заложби). Биологичните свойства на човека се 
развиват и изменят. Важен фактор за развитието е средата:

-Социална среда – (Социално икономическа система и обкръжение на човека – 
семейно, учебно);различните географски условия влияят върху човека. А семейството 
дава основание за развитие на личността, а обществото осигурява или затруднява по-
нататъчното развитие на личността. Периодът на достигане на социална зрялост се 
дели на: кърмачески, яслен, предучилищен и училищен. При всеки от тях има 
възможности за придобиване на социални качества от детето.

Тема 

 4. 

Психолого-педагогическа характеристика на дететето от начална училищна

възраст

             Това е период през който се осъществява интензивно развитие на 
психическите процеси, укрепват физическите сили, извършва се интензивна 
социализация на личността. Учебния труд става основна дейност, тя разширява 
познавателния и социалния опит. В начално училищния етап има няколко важни 
подетапа, които имат значение за оптималната образователна дейност: 1) Постъпване 
на децата в 1 клас – децата имат преход към нови условия, те установяват нов тип 
взаимоотношения с другите връстници, с възрастните, детето се адаптира към 
училищните изисквание. 2) 2 и 3 клас – системно усвояване на учебния материал, 
засилена възпитателна дейност, стимулиране на социално развитие на учениците. 3) 4
клас – създават се необходимите предпоставки за по-диференцирано усвояване на 
социалния опит, чрез включването на по-разгърната система на взаимоотношения с 
повече учители. 

Когнитивно (познавателно) развитие на учениците: 1) Усещания и възприемания – 
усещанията са отражение в съзнанието на човек на обективна действителност или 
субективния свят. Те са свързани с конкретен рецептор и се усъществява продуциране
на усещанията. Измененията се осъществяват в по-голяма аналитичност, пълнота, 
систематичност, точност. По-сложен процес са сензорните възприятие ( усещания за 
отделни страни на обектите, свойства (зрителни, слухови, дактилни).

Възприятията зависят от знанието и от опита на човека, от състоянието на сензорните 
органи. Увеличава се ролята на слуховия анализатор, но зрителните възприятия са 
решаващи пти обработването на информация. Голяма роля за усъвършенстването на 
възприятията имат стимулиране на различни логически операции – анализ, синтез, 
сравнение, систематизация.   

2) Въображение – сложен психически процес, който се характеризира със създаване 
на нови образи на основата на предишни възприятия и усвоени знания. То бива 
репродуктивно, творческо и фантастическо. В началото на периода преобладава 
творчество и фантастичност.

3) Памет – психичен процес, който се характеризира с възприемане, запомняне, 
съхранение на информация. Има два вида памет – механична и логическа. Механично 
запомняне на външните 牋 ризнаци, форма на явленията и процеси. Началния учител 
трябва да има предвид особеностите на паметта – краткотрайна и дълготрайна. При 
краткотрайната – информацията остава около 30сек. И ако не се припомни по някакъв 
начин се забравя. Повторението прави запечатана информация в дълготрайната 
памет, това е значимо условие за оптимално възпроизвеждане. Може да има и бързо 
запомняне, ако е поднесена информацията разбираемо.

Интелектуални процеси – мисленето е най-важния психичен процес, защото се 
отразяват не само общи свойства на предметите и явленията, а се разкриват и 
закономерните връзки между тях. Видове:

- нагледно-действено (практическо) – характерно за предучилищна възраст;

- нагледно-образно – има обобщителен характер на разсъжденията. Характерно за 
начална училищна възраст;

- абстрактно-логическо – отразява причинно следствените връзки.

Мисленето на учениците от начална училищна възраст се опира на нагледни образи и 
представи. Езиково развитие на учениците – речта има две основни функции: 1) 
комуникативна – осигурява се връзката между субектите; 2) сигнификативна – 
разкриване на смисъла и значението.

Основната характеристика в езиковото развитие на учениците е концептуализация на 
речта. От 1 към 4 клас настъпват големи изменения във фонетичното, граматическото,
синтактичното развитие на речта, нараства обема на речника, усъвършенства се 
осмислянето на прочетеното, нарастват възможностите за интегриране, овладява се 
писмената реч. 

Особености при децата – имат бърза възбудимост, спонтанност, емоционалност, 
подвижност, използване на много средства за невербална комуникация. Децата са 
открити, любознателни. Децата усвояват нравствени норми на поведение. Желателни 
е и в училище да се използва играта, за да бъде обучението по-приятни и ефективно

Тема 5

.Общуването в образователния процес.Психолого-педагогически

анализ.Характеристика на общуването в начална училищна възраст.

             Компоненти на общуването:

1) комуникация-формират се определен тип системи на отновения.

- активност и на двете страни при общуване;-активност на учител и пасивност на 
ученици;-пасивност на учителя активност на на учениците. 

Информацията която обменят общуващите имат психическо въздействие.Ефективност
в степента на промените:-.всяка комуникация трябва да съдържа научна информация, 
семантична функция на информацията; ценостна информация;- информацията 
предизвиква , въздействие 

2.Интеракция( взаимно въздействие в процеса на общуване)- без конфликтно 
общуване-свързано е с позитиввно взаимодействие, но то може да крие някакъв 
конфликт.

Правила на общуването:1.правило в ситуация в конфликтен спор- нестигаш до 
конфликтен спор; -никой неможе да спечели;2.отношението към мнениетона партньора
в общуването-проявявайки уважение към мнението на противната страна.3.презнаване
на собствените грешки- ако нямате право или сте сгрешили презнавайте си барзо или 
на драго сърце.4.започвайте разговора по приятелски.5.започвайте така разговора че 
партньора веднага да се съгласява с вас.6 търпение при общуване.7.опитвай се точно 
да виждаш нещата от позицията на човека с когото общуваш-общуването трябва да е 
безпрестрастно.

Правила на поведение:1.проявявай инициатива.2.приемай критика.3.питай когато не 
разбираш.4.изпълнявай възложените задачи.

Опеделение за общуване- непосредственото общуване( лице в лице) това е между 
личностна среща, при която двете страни взаимно се възприемат и формират 
представа един за друг.Отправят съзнателноили несъзнателно към другия словесна 
или не саловесна информация, в хода на който страните си оказват различни 
въздействия.Може да се наблюдава интериоризация.Интериоризация- усвоените 
средсвта и методи на общуването постепенно се прилагат в субективното 
пространство т.е. човек започва да ги прилага вътрешно.

Психологически аспекти на общуването:

1. онвението „ субект – субект:’ 

2. потребност от общуването -има нива на тази потребност-постигане на взаимно 
разбиране;-създаване на социална общност;-ипълнение на съвместна дейност; 

3. общуване свързано с лични и индивидуални характеристики;

4.понятие изразяващи степента на индивидуалното:

-комуникативни способности при общуване;-комуникативни свойства на 
личността( специфични наччини на изразяване);-комуникативен 
потенциал( начин,средсва , възможности)

Условия за общуване:общуване посредсвом езика; наличие на сруги знакови 
системи(мимики ,жестове); наличие на човешко съзнане

Функции на общуването:

1.информационно комуникативна функция(приемане и предаване на информация), 
комуникация.

2.регулативно-комуникативно формиране на цели, мотиви и програми на поведение, 
взаимно стимулиране и взаимно контролиране на 
поведение( взаимодейсютвие=интеракция)3.ефективно-комуникативна функция-
детерминират емоционалнотосъстояние на човекааа.

Звена на общуването:познавателно, емоционално-мотивно звено,практическо

Сфери на общуването: формално( делово общуване) и неформално общуване

Начини на общуване:пряко или косвено,между личностно или групово, мисливно-
въображаемо или реално практическо.

Видове общуване: вербално-с помощо на членоразделенията на човешката 
реч;невербално общуване-с помоща на знаци и символи значещи нещо.

Тема 6 

.Възпитателен процес-същност, специфични особености и

закономерности.Същност и особености на самовъзпитание.

            Разгеладано като процес, като взаимодействие между хората,между субектите, 
между възпитателите и възпитаниците, възпитанието е един основните фактори, чрез 
които се направлява сформирането на личноста през различните и възрастови 
периоди и особено през детската и юношеската възраст.Възпитанието кйато процес 
означава определена дейност, правене на нещо, някакъв акт, насочен към 
взаимодействие с опредени лица с оглед на определено въздействие.Възпитанието е 
преди всичко целенасочен педагогически процес, който има своя логика, преминава 
през определени взаимно свързани етапи,чрез които се осъществява научно 
управление в развитието на личноста,като се отчитат качествените изменения в 
отелните стадии на нейното развитие,Възпитанието е един от основните фактори за 
развитието и формирането на личноста.;Възпитанието изисква целенасочено 
взаимодействие между възпитателите и възпитаваните.В процеса на възпитаванието 
се включва целенасоченото, систематическо и социално организирано 
взаимодействие между субектите на възпитанието, между обществото и личността, 
между индивида и социалните общности.Възпитателния процес означава ефективна 
организация на педагогоческатат дейност и взаимоотношения; проява на висока и 

духовна и физичческа активност от възпитателите и възпитаваните, усвояване от от 
тях на социален опит, съснателно самоизменение на тяхната личност.В процеса на 
възпитанието се цели формирането у подрастващото поколение на  високо съзнание и
самосъзнаие, на светогледни възгледи, на социална позиция и морално-волви 
качества, на такава ценностна система, която позволява на личноста да се адаптира 
към новите социални условия, да реализира своя творчески потенциал в съвременото 
общесвто с пазарна организация на икономическата и духовна сфера.

В съдържанието на възпитанието се вкл. следните основни компонента:умсвено и 
светогледно възпитание; нравствено възпитание;трудово възпитание; естетическо 
възпитание; физическо възп..В педагогическата, психологическата, юредическата и 
медицинската литература освен посочените сфери се разработват още и следните 
проблемни направления на възпитанието: икономическо;правно;екологично и здравно 
възпитание( вкл. и половото възпитание).

Закономерните явления са вследствие на действието на закона или негово частно 
проявление.Основен специфичен закон на възпитанието е че то има комплексен 
характер.Комплекстността на възпитателния процес означава обединияване на 
възпитателните условия в цялостна сиистема за формиране на социалноценни 
качества на личността.Закона за комплексния характер на възпитателния процес 
намира проявление и конкретизация в следните закономерности:-единство, взаимна 
връзка и зависимост между умствено нравствено, трудово , естетическо и физическо 
възпитание.-единство ,заимна връзка и взаимообусловеност между обучението и 
възпитанието;-обусловеност на методите и средствата от задчитеи съдържанието на 
възпитанието.-едиство и взаимодействие между възпитание и самовъзпитание;-
съгласуваност и единодействие между различните възпитателни фактори.

Особености на възпитателния процес-той е комплексен процес, включва в структурата 
си комплекс от фактори, които постепенно влияят върху ученика.Възпитателния 
процес има интерградивен характер-възпитанието влияе върху цялостната 
личност;скокообразен характер-много качества които формираме у детето ,често се 
проявяват изведнъж и пораждат проблеми;противоречив характер-води до развитие на
ученика, когато противоречията са остри, могат и да водят и до сриването и до 
развитието.

Самовъзпитанието е форма на псохо-психопсихични връзки, формиране на волеви 
качества.То съединява в себе си две задачи:изграждане на характера и на волята-по-
специално.Самовъзпитанието е една от формите за управление за собственото 
аз.Самовъз. идва след самооценката.Самовъзп. е важен, увлекателен, 
имтересен,полезен,макар и не лек духовен процес.Самовъзпит. е самосъзнателно и 
целенасочено саморазвитие на личността, висша форма на саморегулация, 
самоуправление на собственото му поведение, проява на системни волеви усилия за 
духовното и физическо самоусъвършенстване на личноста, развитие на нейните 
способности, утвърждаване на положителните качества и преодоляване на 
недостатъците у нея.Самовъзпит. е доброволен процес, основна предпоставка за 
успешното самовъзпитание наличноста е наличието на физическо и психическо 
здраве.Самоубочението и самовъзпитанието са процеси , които заемат толкова повече
време, колкото по-дълбоко човек разбира значението им за развитието им на 
личноста.

Тема 7.

Принципи на възпитанието.Методи на възпитанието-същност,

детерминанти,класификация.Характеристика на отделните методи.Форма и

средства на възпитанието

           Принцип – означава положение, от което се излиза и от което следва да се 
ръководи дадена дейност, процес. Принципите на възпитание стоят в основата на 
възпитателната работа и определят насоките за нейното организиране и провеждане. 
От принципите произлизат основни изисквания към съдържанието, организацията и 
методите. Значение на принципите за възпитание – определят характера и 
съдържанието на възпитателния процес: 

­

Улесняват подбора на средствата чрез които се извършва определна 
възпитателна дейност;

­

Обуславят главната насоченост на методите, технологичен общ характер; 

­

Насочват към най-подходящи форми на възпитателно действие върху отделни 
личности;

­

Спомагат за по-точно определяне на резултат от въздействие.

Характеристика на отделните принципи: 1) Принцип за уважение и взискателност към 
възпитаника – неуважението към децата ни отмъщава с тяхното недоверие. 
Уважението към ученика означава доброжелателно отношение към него, увереност в 
неговите сили и възможности, това стимулира детето към положителни постъпки; 2) 
Принцип за единство на възпитателните изисквания – изисква подчинение на всички 
изисквания на фактори на възпитателното влияние, на целите и задачите на 
възпитанието на личността. 3) Принцип за възпитаване на личността в социална 
общност – индивидът става личност, благодарение на общуването и свързваното с 
него обособяване. Колкото по-рано детето започва да живее в детска общност, 
толкова по-големи са възможностите то да се формира като човек, умеещ да работи в 
група и да координира действията си с останалите.

Принципи за възпитание чрез труда – в различните видове труд децата и юношите 
реализират своите способности, утвърждават се като пълноценни личноисти. 1) 
Принцип за съобразяване с възрастовите и индивидуалните особености на 
възрастните – опознаване на индивидуална особеност е необходимо условие за 
реализиране на педагогически такт и индивидуален подход към личността на всеки 
ученик. 2) Принцип за приемственост и системност във възпитанието – изисква 
възпитателни взаимодействия между възпитател и възпитаник – да бъдат подчинени 
на определени логически връзки. Необходимо е системност да се реализира на всички 
етапи на възпитателен процес и на възпитателна система. 3) Принцип за съзнателност
и активност – предполага наличието на активност. Активността характеризира 
преобразуващата дейност на личността, действеното отношение на субекта и обекта 
на възпитателните влияния. Активността бива външна, вътршна, емоционална, 
двигателна, интелектуална и вербална.

Методи на възпитание – Произтичат от особеностите на възпитанието като дейност. 
Методите на възпитанието творят процесуалната среда на технологията на 
възпитанието. Същността на методиката на възпитание се свежда до начин, средство, 

път, инструмент, с които се реализират целите на възпитание. Методите се разкриват 
чрез дейността, в която е въвлечен учителят и ученикът. Методът винаги се отнася до 
някаква дейност и показва как се извършва тя. Резултатите от методите на възпитание
са: формиране на съзнание и поведение, навици, умения, характер.

Основни детерминанти – цел, възпитание, съдържание, възраст, жизнен опит на 
ученици, конкретна ситуация, задачи на възпитание. Непреки детерминанти – цел на 
възпитание, специфичност на съответният вид възпитание, възрастови особеност, 
специфика на условията, в които се осъществява възпитанието. Преки детерминанти –
конкретна възпитателна задача, която трябва да бъде реализирана; налични 
възпитателни средства; време за формиране на възпитателна характериситка.

Класификация: 1)структуралисткият подход – възпитанието трябва да подпомогне 
изявата и развитиети на основните личностни сфери, които имат относително, 
самостоятелно съществуваме (знания, умения, навици от различни жизнени сфери, 
убеждение, чувства, емоции, поведение). 2)Динамичния подход – основава се на 
анализа, на психо-социологични механизми, провокира личностната промяна.

Характериситка на методите: 1)Беседа – подтиква възпитаниците към преценка на 
събития, постъпки, явления. Формулира се у децата отношение към околната 
действителност. Беседата осмисля нравствения опит на учениците, формира 
правилен критерий за оценяване и самооценяване. Беседата може да бъде 
колективна и индивидуална. Важното е децата да вземат участие, а учителят да 
говори по-малко.  2)Разказване – начин на словесно изложение на определен кръг от 
знания и целенасочено формиране на представи, понятия и възгледи. Осъществява 
се чрез разказ, лекция, така се пробужда у ученика желание за запознаване по-
дълбоко с информацията.  3)Дискутиране – начин за убеждаване чрез спорове и 
противопоставяне на мнения. Подхода е за по-големите ученици. Особено 
съществено е дискусията да завърши с компетентно обобщение, което да насочи 
вниманието към положиелни и допуснатите грешки в споровете. 4)Наблюдение – 
целенасочено възприемане на явления и събития от обществения живот с цел 
формиране на представи и понятия. Може да се осъществява по време на екскурзии с
възпитателна цел, гледане на филми, театър. Има няколко етапа – подготвителен, 
непосрествено възприемане, обсъждане и общуване на наблюдението. 
5)Упражняване – метода за формиране на поведението. Упражняването е начин на 
утвърждаване на определени характериситики.

Създаване на възпитаващи ситуации – в дейността на възпитаниците постоянно 
възникват ситуации, в които се разкриват възпитателни взаимоотношения. Да се 
открие такава ситуация и да се води в нея конфликт, проблем е на възпитателят. 

Съревнование – децата имат стремеж към съперничество. Съревнованията биват 
колективни и индивидуални. Правилата трябва да са ясни. 

Наказания – според някои педагози наказанието е израз на педагогическо безсилие, а 
според други изкуството на порицанието се проявява в мъдрото съчетание на строгост
и доброта.

 Тема 8.

 Умствено възпитание. Същност и съдържание на интелекта. Основни идеи и

концепции за интелекта. Цел и задачи на умственото възпитание. Развитие на

способностите на детето в начална училищна възраст.

               Все по-голяма роля има мястото на интелектуалното развитие на човек в 
живота на обществото. Основоположения елемент на човешкия интелект са знанията и
всички психични функции и процеси в единство със способностите.Интелекта има две 
страни. Първата е информационно съдържателна, втората функционално-оперативна. 
В основата на интелекта е знанието. Знанията са основна структура на съзнанието, 
реализирани от дейността на мозъка. Без знания, образи, понятия, знаци, не е 
възможна съзнателна интелектуална дейност. Втората страна на интелекта е 
изградена от процесите и функциите в отражение и преработка на знания и 
информация. Тук влизат общите интелектуални способности, развитие на мисленето, 
въображение, памет, сетивни процеси. Интелигентността е предимно вродена черта на
човешката психика, по което индивидите се различават един от друг.

Основни идеи за интелекта – Франсиз Галтън изучава интелекта и неговите 
особености през призмата на индивидуалните различия и особености между хората. 
Бине и Симон правят опит да създадат система от задачи чрез които да се разграничат
умствено изостаналите деца от нормално развиващите се. Според тях 
интелектуалното развитие е наследствен процес, не зависи от обучението. Умствената
възраст зависи от това дали децата решават задачи за по възрастни или за по-малки. 
Вилхелм Щерм конструира понятието интелектуален коефицент (IQ = умствена 
възраст 100). Хронологична възраст – тестът представлява система от нарастващи по 
трудност задачи от 3 до 13 годишна възраст. 

Гилфорд говори за 4 типа интелект – образен, абстрактен, семантичен, социален. 
Образният позволява да се мисли, разсъждава върху съдържание, което е кодирано 
преди всичко в сетивни образи. Абстрактният интелект е израз на развити способности
за опериране и извличане на информация от изкуствени знаци, символи. 
Семантичният – извличане на информация от думи, изречения, текстове. Социален 
интелект – свързване с поведенческата реакция и действия, със способността за 
оценка и извличане на информация от поведение на хората.

Интелекта според Пиаже е цялостност, която през даден възрастов период се 
проектира в множество феномени и според типични за възрастовия период феномени, 
можем да съдим за природата на интелектуалната цялот и за равнището на нейната 
развитост. Пиаже разделя егоцентричната реч на три категории: 1) Повторение 
(повтаряне на думи и срички) 2) Монолог (детето мисли на глас) 3)Колективен монолог

Цели и задачи на умственото възпитание: Цел – развитие на познавателните сили и 
интелектуална способност на ученика, която позволява професионална реализация и 
възможност за самостоятелно обучение и развитие. Средното училище дава 
максимума от обща интелектуалност, достатъчна за нормално и пълноценно 
съществуване: 1)Усвояване на понятия – формиране на понятия у учениците е 
информационна база за интелектуалното развитие. Процесът за усвояване на знания 

е сложна съзнателна дейност; 2) Формиране на интелектуални умения и способности –
отразява се социалния и практически смисъл на обучението, т.е. какво да се постига с 
усвоените знания; 3) Развитие на интелектуални качества – в единство е усвояването 
на знания и развитието на интелектуалните способности и умения се намира и 
задачата за развитие на някои интелектуални качества на личността (Широчина на 
мислене, дълбочина на разсъжденията, критичност, самокритичност 

 Тема 9.

 Нравствено възпитание. Същност и особености на морала като социален

феномен. Нравствено развитие на личността. Процес на нравствено възпитание

– цел, задачи, съдържание. Особености на нравственото възпитание в начална

училищна възраст.

          Във всеки етап от развитието на човешкото общество проблемите на моралното 
възпитание на поколенията заемат особено значимо място. Нравственото възпитание 
подготвя човека да търси и намирахуманни решения на собствените проблеми и на 
тези в света. То е в основата на духовното развитие на личността. Изградените 
възгледи и убеждения за морала, съответните ценности и качества обуславят 
развитието на личността като цяло и на отделните и компоненти. Нравственост (етос, 
морал) в днешно време се използват като тъждествени и означават съвкупността от 
неписани, общовалидни  правила на поведение. Формирането на нравствени 
убеждения е висше звено в процеса на нравственото възпитание. Според някои автори
нравственото възпитание е целенасочен процес на формиране на нравствено 
съзнание, нравствени убеждения, причички и качества. Според друг автор, 
нравственото възпитание се разглежда като целенасочен и организиран процес, при 
който се натрупват знанията за морала чрез придобития нравствен опит на ученика в 
условията на активната му дейност. Според Пиаже съществуват два вида морал при 
децата – този на принудата и този на съдействието. Анализът на различните 
теоретични виждания може да се обобщи в твърдението, че нравственото възпитание 
е единен, продължителен, противоречив процес на овладяване на морала като способ 
за нормативно регулиране действията на човека в социума.По своята същност това е 
процес на интериоризация на нравствените ценности на дадено общество от 
отделната личност, процес при който ученикът овладява ценностите, превръща ги в 
собствено виждане и позиция.

Специфично човешка особеност на морала – човек преценява постъпките си и тези на 
другите хора и регулира своето поведение съобразно общоприетите нравствени 
принципи. Исторически характер – изразява изменчивост и развитие съобразно 
промените и развитието на обществото, а промените в обществото водят до 
постепенна промяна в системата на морала. Продължителност – като поведенческо – 
регулативна система функционира през всички етапи от развитието на човешкото 
общество. Всеобхватност – моралът функционира във всички сфери на социалното 
отношение. Регулира отношението на човека във всички без изключение сфери на 
обществото. Нравствеността осъществява своята социална функциа по пътя на 
доброволното осъзнаване и съблюдаване на дължимото масово поведение с оглед 

защитата на общите социални потребности и интереси. Най-важните социални 
функции на морала са регулативна, ориентировъчна, възпитателна. Регулативната 
поставя в синхрон отношението между хората според определени правила, принципи и
норми. Ориентировъчна – моралът стимулира, подпомага социални групи и личности 
към главния ценностен конфликт: доброто и злото. Възпитателна функция – тя 
възпитава и формира определен вид личност. 

Нравствено развитие на личността – около 2г. децата започват да оценяват кое е 
добро и кое е лошо. Теория на Жан Пиаже – представите на децата за функциите на 
авторитета играят важна роля в разбирането от тях на нравствените норми. Пиаже 
изучава възрастовите изменения в познавателната способност на децата. Пиаже 
осъзнава че в периода от 5 до 12 години представата на децата за справедливост се 
променя от нравствен реализъм към нравствен релотивизъм. 

Нравствено възпитание е сложно, целенасочено взаимодействие на възпитаника с 
всички фактори на нравствено влияние с цел формиране на общочовешки нравствени 
характери на личността. Основно съдържание на нравственото възпитание са 
нравствените ценности. Проблемът за нравствените ценности на личността има 
непреходна значимост. Те са компонентът в съзнанието, който е в основата на 
нравствената и култура и е условие за изява на нравствената позиция на човека. Те 
определят характера на мотивационната сфера на личността и нейната насоченост. 
Особено значими са общочовешките ценности: хуманизъм, патриотизъм, свобода, 
равенство и отговорност. Нравствените ценности са в основата на ценностната 
система на личността. Те мотивират поведението и.  Нравствените ценности се 
отличават с своята емоционална наситеност. Това определя и необходимостта от 
създаване на условия, които ще осигурят тяхното непрекъснато актуализиране, 
поддържане, умножаване и реализация. Основните задачи на нравственото 
възпитание са: овладяване на основните знания за моралните норми и принципи и 
формиране на съответни убеждения; изграждане на нравствени чувства, ценности и 
мотиви за поведение; формиране на нравствени качества; формиране на потребност 
от ежедневна изява на нравствената позиция; формиране на активна нравствена 
позиция.

Действията на човека, които влизат в съсатава на неговите постъпки представляват 
показател за неговият морален облик, за моралните му качества и мотиви.

 Тема 10.

 Естетическо възпитание – същност, цел и задачи. Основни категории в

естетическото възпитание. Фактори и средства за естетическо възпитание.

Особености на естетическото възпитание в начална училищна възраст.

           Естетическото възпитание се изяснява най-вече от две науки-естетика и 
педагогика.Като терминалогично пресъствие словосъчетанието «естетическо 
възпитание» се появява през 18 век.Понятието естетичен ( от гръцки-чувствителен , 
изящен , хубав). Естетическото възпитание в педагогически план се определя като 
целенасочено формиране у човека на активно естетическо отношение към социалната 
и природна действителност, на неговия стремеж и способност да твори в съответсвие