"ДРУГИТЕ СВЕТОВЕ" И ТЕХНИТЕ ЗАВОЕВАТЕЛИ
(Романът "Тютюн" на Димитър Димов)
Има ли възможност за равнопоставен диалог между различните културни езици,
разположени на територията на "другите светове" в романа на Димитър Димов? Какво
става, когато прочетем "другите светове" като метафизично пространство, способно да
моделира човешката идентичност? Или като изблик на несъзнаваното, чиято
генеративна мощ конструира човешкото и го пред-сказва? Как забравата,
трансформацията, деформацията, актуализацията на "другите светове" направляват
движението вътре в човека?
Известно е, че началото на всеки житейски път е белязано от конструиране на образци
и цели за следване, от изнамиране на своето друго Аз, на онези "други светове", които
владеят сънищата и мечтите, бляновете и проектите за "утре". Метафизичността на
подобни идеи може да съпътства човешкия живот и да го полага в смислови полета,
които да оправдават неговото съществуване. Ето защо "другите светове" могат да се
дефинират и като "онова, заради което си заслужава да се живее". То задължително е
изтеглено напред или назад във времето, поемайки, и поради това, елемент на
трансцендентност, трудно защитима, убягваща, но безкрайно необходима за опазване
смислеността на тези "други светове".
Какви са техните характеристики в романа "Тютюн"?
За Ирина "другите светове" са поместени в "чудни задморски страни"
, където животът
е "приказен", където може да "се случи нещо особено", където може да срещне
"идеалния тип за красив мъж", който вече си е изградила. И го среща - по лицето на
Борис не "личат следи от дълбоки страсти", то не й допада, но "все пак в него имаше
нещо, което я смущаваше", нещо, което й позволява да го припознае за своя "тип",
дотолкова, че той да замести и измести, макар и временно, нейната "жажда за друг
живот".
"Другите светове" на Борис също са "недостъпни" и "тайнствени", побират се само в
мечтите и кръжат около "златния мираж на тютюна". Конкретното им измерение се
казва "Никотиана" и включва в себе си пари, власт и могъщество.
За Павел "другите светове" очертават "недостижимото". То ще се случи, "когато
изчезнат враждебните класи и светове" - тогава "ще се обичат хората", тогава ще
настъпи "един друг живот, необятен и патетичен", тогава "разумът и предвиждането"
ще управляват всичко... Конкретизацията на неговия глобален проект носи името
Борба, Победа, Партия.
Откъде идват проектите за построяване на "другите светове" в романа "Тютюн"? У
Ирина те са извлечени от романите и допълнени от филмите, у Борис - от книгите за
тютюна, у Павел - от социално-политическите утопии... С други думи, това са отдавна
конструирани
културно-идеологически модели
, които търсят реализация в живота,
поведенчески клишета, чиято идентификационна мощ е изпитана и потвърдена. Как ще
заработят в романа и до какви трансформации ще прибегне повествователят, за да
укаже, че новият контекст префункционализира добитите в човешката култура модели
и ги подрежда в идеологически актуална ценностна йерархия? Не случайно в
композицията на романа може да се проследи как Ирина - Борис - Павел взаимно, и в
същата последователност, последователност, с която са се появили в романовото
действие, се "поглъщат", смилайки "противниковия" "друг свят". Впрочем, според Ем.
Левинас, това е естествена за европейското мислене реакция, целяща "да сведе,
абсорбира или приспособи онова, което се приема като "Друго", към "Същото"
Опитът за ценностно оразличаване между т. нар. имплицитен автор и повествователя
не променя агресивността на подобна позиция. За повествователя светът на Ирина само
се докосва, макар и частично, до "правилността" на света на Павел. За автора, като по-
високо стояща инстанция, "другите светове" на Борис и Павел са ценностно идентични
и единствено Ирина носи характеристиките на човешкото - и преди, и след покварата
си...
Светът на Павел, в когото тя привижда следващия Борис, следващия, и вече истински
"идеал за красив мъж", наистина е потенциално близък на Иринините "други светове".
Но й е близък с "аржентинското", екзотичното и авантюристичното в себе си, не със
стачките, догматизма, идеологията... Разминаването между нейната представа за Павел
и неговата собствена авторефлексия става разбираемо едва във финала, където
получава окончателна материализация в самоубийствения акт на Ирина. Дотогава тя
ще живее в упоритата самозаблуда, че светът на Павел не е идентичен със света на
неговата Партия, а само със света на силните, обгорели от ветрове и бури мъже. Уви,
бедното и мразено детство на Борис и Павел е изтласкало два крайно различни, но и
крайно близки по своята неприемливост за автора и Ирина, свята - на
бруталния
прагматизъм
и на
радикалната социална трансформативност
.
В какво се състои другостта на "другите светове", към които се стремят персонажите от
романа? Първо, те са тотално различни спрямо онзи "еснафски и ограничен" свят, в
който са принудени по рождение да живеят. Изтръгването им от него е равносилно на
скъсване с обезличаващата патриархална общност на градеца и на семейството (на
Редингота или на Чакъра). За да се отворят към пространството на "другите светове", те
трябва да се затворят за "своя" свят, за света, който обитават - "света на бащите".
Бъдещият "друг свят" е свят без граници, не-ограничен от нищо, безкраен като света на
въображението, като света, "за който мечтаеше - приказен" и необгледим. Но за да се
конструира реална възможност за нахлуване в светове, диаметрално противоположни
на "света на бащите", трябва да се експлицира скъсването с патера - знак за появата на
болезнено еманципирания модерен човек. Този алгоритъм следват Борис и Павел,
когато започват реализацията на мечтите си - вербалният израз на "отделянето" е
концентриран в свръхоценъчната, повтаряща се характеристика, отправена към Бащата:
за Борис Редингота е "смахнат човек", за Павел "смахнат старец!... Мухлясала дрипа от
миналото".
Второ, "другостта" им е функционализирана в синхронен план чрез съотнасяне между
техните "други светове". Целта на автора е Ирина, Борис и Павел да репрезентират тук
и сега
романтичното, прагматичното и социално-утопичното
, и то не просто като
техника за индивидуализиране на персонажи, а като техника за легитимиране на
ценностни йерархии. Но опазена ли е целта? Разпадащата се диалогичност, крахът на
"различността" чертаят ожесточението на консолидиращото се около Идеологемата
послание. И в същото време тези динамични съотнасяния не могат да отнемат ореола
на текст, еретично допуснал, макар и привидно и временно,
равнопоставянето на
"другостите"
, чрез които се моделират и възприемат персонажите. Какво всъщност се
случва - успяват ли персонажите да удържат собствената си различност или стихията
на "единствено правилното" ги смазва? И защо да не предположим, че липсата на
решение, допуснатата от текста осцилация между двата възможни отговора, е онова,
което задава различни рецептивни перспективи, актуализиращи се чрез радикалната
смяна на контекста. Тогавашните читатели на първото издание привиждат наличие на
равнопоставени "другости", днешните улавят диктата на "единствено правилното";
тогавашните бленуват за "бунта" срещу "правилностите" на живеенето и го приписват
като съществуващ в текста, днешните виждат потискащата "правилност", по която,
въпреки романовата логика, се движи повествователят... И не е ли точно тази авторова
"хитрина" магически инструмент за овладяване на най-ценния капитал за битието на
текста - времето?
Когато Ирина пристъпва към конкретизация на своите "други светове", тя вече ги е
обрекла на неравнопоставеност спрямо тези на Борис. Защото непознатото,
тайнственото, което привлича Ирина към "далечните южни страни", онова, което всяка
жена дири, и всяка любов, желаеща да остане трайна, изисква, се оказва поместено в
Борис - властен чрез своята студенина, далечност, непревзимаемост... Неслучайно
очите се оказват онзи постоянно актуализиран код, чрез който се отчита "другостта"
му. "Тия очи сякаш проникваха в нея, без да издават
тайната
си, и съдържаха онова
далечно, парливо и
непознато
нещо, което намираше само в книгите. Тя се опита да се
изтръгне от властта им..." (к. м). Очите - тайна и власт - са снабдени с определители,
чиято повторителност може да подразни - те са "тъмни, остри и хладни", но точно
такива те придават на лицето му "някаква сила, някаква неумолима решителност,
някаква стоманена воля, която обхващаше другите и ги подчиняваше веднага на себе
си". Да сравним говорът на очите му при друга първа среща - с Мария - "Те бяха просто
неуязвими, отчайващо
недостъпни
, пълни с
неизвестност
" (к. м.). И точно за това, и за
нея това са очите на мъжа, "когото желаеше да срещне и за когото мечтаеше".
Приемайки почти мистичната власт на Борис, те са готови да допълват, а не тотално да
обхващат света му, да подпомагат, а не да отстраняват от пътя си
третата "жена"
(Никотиана). А това е начинът, и Ирина и Мария добре го съзнават, да изгубят себе си,
"другите" си светове, свободата си, все повече да се отдалечават от възможността да
"имат" Борис. Защото, както твърди Симон дьо Бовоар, "отдавайки му се сляпо, жената
е загубила вече онова измерение за свобода, което най-напред я е правело
съблазнителна"
. Без свободата си тя е лесната плячка, тя е мълниеносно поробената, тя
е жертвата, за която е достатъчно, че "все пак той я обичаше, все пак той намираше у
нея нещо, което нито работата, нито амбициите, нито мечтите му можеха да му дадат".
Доброволното поемане на жребия - да бъде нечие
притежание
, да бъде "поддържана
жена", скъпа вещ, за която се плаща (да си спомним как Мария, но по други причини,
приема същия жребий и се превръща постепенно в "досаден и грозен предмет") - руши
магията около нея, с което целият еротичен потенциал, заложен в това "необикновено
красиво", по думите на Костов, момиче, се демистифицира. А разгадаването, бързото
постигане-прочитане, според същите правила на Ероса (и на приказките от "Хиляда и
една нощ"), е равностойно на смърт.
Сред малцината, които са предизвиквали вълнение у този студен до вманиаченост
човек, са Ирина ("тръпчивият вкус на устните й го бе
развълнувал
много по-дълбоко,
отколкото мислеше" - к. м.) и "Никотиана" ("върху лицето на Борис се бяха появили от
вълнение
няколко розови петна" - к. м.). Но, да не забравяме, у него - педанта и