Социални аспекти на членството в ЕС за новоприети държави

Ради Стоянов

УНСС, докторант в катедра „Международни отношения”, 

София 1000, пл. „Славейков” 2А,

телефон:0887 305 363

e-mail: 

rady

 _  stoyanov

 @

   yahoo

 .  com

Резюме:  За политиците и гражданите на новоприсъединяващите се към ЕС държави 

членството   в   Общността   представлява   най-вече   шанс   за   постигане   на   реална 

конвергенция с развитите западноевропейски общества по отношение на стандарт на 

живот и общо благосъстояние. Догонването от по-изоставащите държави членки на ЕС 

е официална цел на политиката на  Общността. Прогнозите на експертите за успеха на 

тази   политика   силно   се   различават   по   отношение   възможностите   на   новоприетите 

държави да постигнат реална конвергенция единствено благодарение на членството си 

в   Общността.   Целта   на   настоящето   изследване   е   да   се   проследи   въздействието   на 

членството  в  ЕС върху равнището  на социална  сигурност  и качеството  на  живот в 

новоприетите   държави.   Задачите   на   изследването   включват   анализ   на 

институционалните   механизми   и   инструменти   на   конвергенцията   при   предишните 

разширения на Общността. Предмет на изследването е връзката между номиналното 

членство   и   реалната   конвергенция   в   социалната   сфера.   Основната   теза   е,   че 

европейската интеграция очевидно подпомага процесите на конвергенция в социалната 

сфера, но не ги гарантира със сигурност. Това е представено чрез сравнение между 

различни   индикатори,   показващи   нива   на   социална   защита,   държавни   разходни 

програми   на   глава   от   населението   и   т.н.   Ограниченията   в   анализа   са   наложени   от 

хетерогенността   на   социалните   и   икономически   условия,   характерни   за   отделните 

държави,   поради   което     не   се   навлиза   в   детайли   по   различните   показатели   за 

благосъстояние. 

Ключови думи: европейска интеграция, реална конвергенция, благосъстояние, 

социална защита.

JEL: F15, H53.

1

1. Постановка на въпроса

Интеграцията на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в ЕС поставя 

на   дневен   ред   специфични   предизвикателства,   които   нямат   аналог   в   досегашната 

история   на   Общността.   Въпреки   че   на   практика   ЕС   е   предимно   икономическа 

инициатива,   която   не   е   насочена   пряко   към   подобряване   на   индивидуалното 

благосъстояние   на   гражданите   на   страните   членки,   в   рамките   на   Общността 

съществуват няколко важни инструмента, всеки със свой специфичен начин на работа, 

чрез които членството в ЕС директно и индиректно влияе върху качеството на живот и 

съответно върху възможностите за конвергенция на новите държави членки. Три от 

основните   фактори   за   влияние   са   регионалната   политика,   институционалното 

приспособяване и икономическата интеграция (вж. фигура 1). 

Фигура 1.  Структурна политика на ЕС в периода 2000-2006 г. 

Структурни фондове

Регионален фонд

Социален фонд

Фонд за 

насърчаване на 

селското 

стопанство

(EAGGF)

Финансов 

инструмент 

риболов

(FIFG)

Цел 1. 

Помощ за региони със сериозни трудности по отношение на доходи, заетост и 

инфраструктура, както и различни структурни и демографски проблеми. Критерий – 
брутен регионален продукт < 75  % от средния за ЕС.

Цел 2. 

Подпомагане на икономическото и социално преструктуриране.

Цел   3.  

Човешки   ресурси:   приспособяване   и   модернизация   на   съществуващата 

образователна система и политиката за насърчаване на заетостта.

Кохезионен фонд

Защита на околната среда и подобряване на транспортната инфраструктура

Критерии – БВП < 90  % от средния за ЕС.

2

Структурна подкрепа за присъединяващи се държави

Без съмнение, най-силно и най-директно влияние върху общото благосъстояние 

оказва   регионалната   политика   (известна   още   и   като   структурна   или   кохезионна 

политика) на ЕС. Важността на този набор от дейности нараства пропорционално на 

процеса   на   разширяване   на   ЕС   на   изток.   Същността   на   тази   политика   се   състои 

накратко   в   следното:   чрез   финансова   помощ   за   изграждане   на   инфраструктура, 

опазване на околната среда, развитие на човешките ресурси и не на последно място 

чрез целеви инвестиции се подобрява конкурентоспособността на по-изостаналите в 

икономическото   си   развитие   райони   и   държави   и   се   засилва   потенциалът   им   за 

устойчиво развитие. Предполага се, че икономическата помощ ще намали различията в 

нивото   на   развитие   сред   страните   членки.   ЕС   прави   ясно   разграничение   при 

степенуването на нуждите на бенефициентите (известни като „цели”), при което най-

щедра подкрепа – на практика 2/3 от общия обем на структурните фондове – се дава на 

„Цел 1”, и по-точно на помощта за региони „със сериозни трудности по отношение на 

доходи, заетост и инфраструктура” [4], както и различни структурни и демографски 

проблеми. Всички региони с БВП под 75 % от средните стойности за Общността се 

квалифицират автоматично за такъв тип помощ, която не зависи от общото ниво на 

благосъстояние в дадената държава (вж. фигура  1). Така например има области във 

Федерална   Република   Германия,   които   са   бенефициент   на   европейски   структурни 

програми. 

За   разлика   от   структурните   фондове,   помощите,   отпускани   от   Кохезионния 

фонд са съобразени с националното ниво на икономическо развитие. В периода 2000-

2006 г. 275 млрд. евро са предоставени за осъществяването на такъв тип помощи. Ясно 

се отчита повишаването на отпусканите с тази цел средства в сравнение с периода от 

1993   до   1999   г.,   когато   те   възлизат   на   200   млрд.   евро.   Като   се   има   предвид   тази 

подкрепа,   лесно   е   да   се   заключи,   че   по-слабо   развитите   държави   печелят   в   чисто 

финансово изражение повече от членството си в ЕС, тъй като те получават повече пари 

от европейския бюджет, отколкото внасят под формата на членски внос. Тази помощ 

засилва икономическия потенциал на държавите-членки и така индиректно подобрява 

условията на живот за населението им (вж. фигура 2). В бюджетната рамка за периода 

2000-2006 г. например беше отделена предприсъединителна помощ за бъдещите страни 

членки,   възлизаща   общо   на   7   милиарда   евро,   която   трябваше   да   подпомогне 

3

подготовката за членство, включително и изграждането на адекватна инфраструктура. 

Разбира се, в чисто финансов план, пълноправното членство беше далеч по-изгодно, 

тъй като във въпросната бюджетна рамка финансовата  подкрепа за новите държави 

членки възлизаше на 45 млрд. евро. Разширяването на практика намали в статистическо 

изражение средното равнище на доходите в страните - членки на ЕС, и така оказа и ще 

продължи да оказва значително влияние на разпределението на европейските помощи 

за развитие. Голяма част от европейските региони, които до май 2004 г. са се класирали 

за финансова помощ, попадат в по-висока позиция по отношение новото средно ниво 

на доход в разширения ЕС и съответно вече не отговарят на условията за подпомагане 

от общия европейски бюджет. 

Фигура 2: Влияние на политиката на ЕС за подобряване нивото  на 

благосъстояние в по-изостаналите страни членки.

4

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕДПОСТАВКИ

РЕГИОНАЛНА 
ПОЛИТИКА
(пред-присъедини-
телна помощ)

ИКОНОМИЧЕСКА 
ИНТЕГРАЦИЯ
(частична 
интеграция)

ИНСТИТУЦИОНАЛНО 
ПРИСПОСОБЯВАНЕ
(предприсъединителна 
подготовка)

СТРУКТУРНИ 
ФОНДОВЕ

КОХЕЗИОНЕН 
ФОНД

ПЪЛНА 
ИКОНОМИЧЕСКА 
ИНТЕГРАЦИЯ

ЧЛЕНСКИ 
ЗАДЪЛЖЕНИЯ

ПРИЛАГАНЕ НА 
ЗАКОНОДАТЕЛ-
СТВОТО НА ЕС

                                ЕФЕКТ ВЪРХУ ОБЩОТО БЛАГОСЪСТОЯНИЕ

УСЛОВИЯ 
НА ЖИВОТ

ПОДОБРЯВАНЕ НА 
СОЦИАЛНО-
ИКОНОМИЧЕСКАТА 
СРЕДА

ИНДИВИДУАЛНО 
БЛАГОСЪСТОЯНИЕ

2. Конвергентен механизъм на разширяващата се общност в периода 1970 – 2000 г.

•

 Институционално приспособяване

В резултат от институционалното приспособяване към ЕС се проявяват редица 

като цяло позитивни,  но с по-ниска степен  на контролируемост и не така  осезаеми 

ефекти. Кандидат-членките се задължават още в рамките на предприсъединителната 

подготовка   да   покрият   определени   политически,   икономически,   правни   и 

административни стандарти, за да могат успешно да приемат и прилагат задълженията 

произтичащи от членството в ЕС, т.е. те са длъжни да приемат и приложат целия набор 

от регулации, законодателни мерки и предпазни клаузи на Общността

1

.

При предишните разширявания тези най-вече институционални по характера си 

изисквания   са   се   прилагали   имплицитно,   но   при   преговорите   с   бившите 

социалистически   държави   тези   стандарти   получават   експлицитен   израз   чрез   т.нар. 

Копенхагенски критерии

2

.  Тъй като страните с ниска степен на развитие най-често се 

характеризират със „слаби” демократични, пазарни и правни институции, подготовката 

им за членство в ЕС поне теоретично би следвало да доведе до значителни подобрения 

в   институционален   план   и   до   развитие   на   т.нар.   социален   капитал.   Съгласно 

изследвания   на   МВФ,   проведени   в   170   държави,   14   от   15-те   (до   2004   г.)   държави 

членки   на   ЕС   се   нареждат   сред   първите   40   по   качество   на   институциите   и 

1

 Т.нар. “Acquis Communautaire”.

2

  През   1993  г.  Европейският  съвет  в   Копенхаген   направи   решителна  крачка   към  ново  разширяване, 

съгласявайки се, че „асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят, могат да станат 
членове   на   Европейския   съюз“.  Относно   графика   за   разширяване   Европейският   съвет   декларира: 
„Присъединяването   ще   се   състои   веднага   щом   асоциираната   страна   бъде   способна   да   изпълнява 
задълженията   на   членството,   като   изпълни   икономическите   и   политическите   условия   за   това.“   В 
решението   от   Копенхаген   бяха   дефинирани   и   критериите   за   членство   в   ЕС   (т.нар.   Копенхагенски 
критерии):

- стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките 

права и закрилата на малцинствата; 

-  съществуване   на   функционираща   пазарна   икономика   и   способност   за   издържане   на 

конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС ;

- способност за изпълнение задълженията на членството, включително готовност за придържане 

към целта за политически, икономически и валутен съюз.

Критериите   за   членство   изискват   освен   това   страните  кандидатки   да   създадат   условия   за 

интегрирането си в ЕС чрез  приспособяване на административните си  структури.  Изискването беше 
въведено от Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. Това условие се отнася до способността 
на страните кандидатки не само да приемат, но и да прилагат ефективно хармонизираното европейско 
законодателство чрез съответните административни и съдебни структури. 

5

административния   си   капацитет   [9].   Единственото   изключение   е   Гърция.   От 

новоприетите   през   2004   г.   единствената   страна,   която   се   нарежда   сред   челните   40 

държави по развитие на своите институции, е Унгария, а Полша, Чехия, Словакия и т.н. 

се нареждат във втората четвъртина. В тази класация България и Румъния се намират в 

третата четвъртина, а Турция е в последната. Подобряването на административния и 

институционален капацитет е част от изискванията за членство, но някои от очакваните 

позитивни ефекти се проявяват още в предприсъединителния период, какъвто е случая 

със Словения, Чехия и Унгария. В тези държави те придават положителен тласък на 

икономическия   растеж   и   развитието   на   гражданското   общество.   Следва   да   бъде 

отбелязано  обаче, че някои от   въпросните  изисквания  носят двузначни  и донякъде 

противоречиви   последствия.   Такъв   пример  е  регулацията  на  пазара  на  труда,  която 

възниква при прилагането на Европейската социална харта – от една страна, тя засилва 

позицията   на   работниците   в   много   аспекти   от   трудовото   договаряне   и   води   до 

подобряване условията на труд, но от друга страна, води до оскъпяване на наемането и 

освобождаването на нови работници, което представлява пречка пред гъвкавостта на 

пазара на труд и поставя бариери пред икономическия растеж. 

•

 Ефекти от икономическата интеграция

Съгласно   теориите   за   международната   търговия,   икономическата   интеграция 

води   до   постепенно   намаляване   на   различията   в   икономическото   развитие   между 

държавите, участващи в нея [2]. Развитието на търговията и трансферите на капитал, 

технологии   и   управленски   методи   се   смятат   за   основните   движещи   сили   на   този 

процес. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са от особено значение за процеса на 

скъсяване   на   дистанцията   в   развитието   между   по-напредналите   и   изоставащите 

държави, въпреки че някои автори се отнасят критично към нарастващата роля на ПЧИ 

и ги смятат за форма на неоколониализъм [7]. Излагането на конкурентния натиск на 

останалите държави също носи определена цена за присъединяващите се държави, т.е. 

по-малко конкурентните производства се принуждават да напуснат пазара. Може да се 

направи изводът, че колкото са по-подготвени националните икономики да се справят с 

конкуренцията в рамките на ЕС, толкова по-малки ще са и предизвикателствата за тях 

вследствие   на   по-негативните   интеграционни   ефекти.   Като   цяло   се   смята,   че 

интеграцията стимулира икономическия растеж, но печалбите и загубите в резултат на 

6