Ру „А. Кънчев”

                         Специалност­БЕИ

                            Факултет­ПНО

                               Първи курс

                             Курсова   задача

       По дисциплината съвременен български 
език­        (Лексикология)  

             Тема­ Лексикален анализ на текст.

Ръководител: доц.д­р Руси Русев

                                                                   10.06.200
9г.

Текст

„В селото животът се тътреше в привичния си  ритъм. Хората бяха спокойни, стоката сита, челядта 
сутрин хрупаше през пъртините до школото в съседното село, където даскал Ставро  и наливаше ум и 
разум.”

   Стъпки на анализ

1­Значение на лексемата.

2­Архисема, лексико­граматични алолекси,  лексико­семантични алолекси.

3­ Мотивирана ли е думата, вътрешната форма,имплицитна форма на думата.

4­Омоними, синоними, пароними, антоними.

5­Има ли символична връзка в рамките на текста.

6­ Произход на думата.

7­Остаряла или нова е формата.

8­Общоупотребявана, научна, специална, разговорна, делова .

9­Книжовна, неутрална, термин.

10­Фразеологизми с дадената лексема.

                                    ~Селото~

­

село, мн. села, ср. 

1. Малко населено място, в което основно занимание на хората е селското стопанство. 
2. Прен. Жителите на такова селище. Цялото село се развълнува. 
същ. умал. селце, мн. селца, ср. Китно селце.

Архисема­земя,място,област. Основно значение­ място за живот на хората, по­малко обикновено от 
града.

Лекс.грам.алолекси: селяни, селско, селянка, селянче, селянин, селце и др.

Лекс.семантични алолекси­напр. Място в което се живее, село на някой човек и др.

Думата е с номинативно общо значение и е ухпотребена в прякото си значение.

Мотивирана дума идва от „село” с наставка „то”. Семантично неутрална е.  Асоциативно поле – хора, 
къщи, животни,градини,работа, природа.

Синоним­селище, заселище, колония.

Антоним­ село­град.

Може да има символична връзка в рамките на текста между село и съседско село.

Идва от старобългарски език, обитаемо място,праславянизъм.

Принадлежи към активната лексика, има актуално значение.

Общоупотребявана, разговорна.

Книжовна дума.

„От село съм,за малко съм.”

                                  ~животът~

м., само ед. 
1. Биологична форма на съществуване и движение на материята, възникнала на определен етап от нейното 
развитие. Произход на живота. 
2. Физиологическо съществуване на живите организми. Животът му е в опасност. 
3. Съществуването на жив организъм от раждането до определен момент или до смъртта. Животът ми досега 
беше хубав. Има дълъг живот. 
4. Прен. Съществуване или време на съществуване на нещо; трайност. Животът на една картина. Животът на 
една кола. Тази метална част има дълъг живот. 
5. Дейност на човека в определена област. Духовен живот. Политически живот. Семеен живот. Начин на 
живот. Заседнал живот. Светски живот. 
6. Реалният свят на човека. Приложение в живота. Животът ще го научи. Сблъсквам се с живота. 

7. Прен. Оживление; проява на деятелност, дейност. Къщата се изпълни с живот. Отдавна в сградата нямаше 
живот. 

Архисема­раждане,поява,хора,здраве.

Описателна­живеене на живот

Релативна­живеене от живи същества

Употребена е в прякото си значение.

ЛГА­напр: живот, животни, животински,животворен и др.

ЛСА­ Живеещ се от живи същества, дава се живот на нещо и др.

Има общо и терминологично значение в текста е общо.

Думата е мотивирана идва от корена „жив” +окончание „от”+ наставка „ът”. Производна е на „живот”.

Асоциативно поле­живея, хора,здраве и др. Семантично неутрална. Без имплицитна форма.

Синоними­битие, житие,дни, съществуване.

Пароними­живот­животно.

Антоними­живот­смърт

Няма символична връзка

Думата е праславянизъм

Принадлежи към активната лексика, има актуално значение.

Не е с остаряла форма.

Общоупотребявана е може и да е част от биологичната терминология. 

„Живей си живота”

                                                     ~се~

Със сигнално значение е ­дейктична дума.

                                             ~Тътреше~

тътреш и тътриш, мин. св. тътрах и тътрих, мин. прич. тътрал и тътрил, несв. 
1. Какво. Влача с усилие, мъкна. 
2. Кого. Водя със себе си без нужда. – тътря се. 
1. Вървя бавно, влача се. 
2. Прен. Ходя често някъде, без да съм желан или необходим; мъкна се

Архисема­движение, вървене,действие.

Основно значение­нещо се случва много бавно.

Употребена е в преносно значение.

ЛГА­тътрене, тътри се, тътрузи се, тътрене и др.

ЛСА­ Случващо се бавно,монотонно, Тътря си краката.

От просторечната лексика е, но може да спадне и към жаргонната.

Асоциативно поле­тътря, влача,бави се, мъкне се и др.

Омоними:тътря­търтей

Синоними: влека, влача, тегля, дърпам.

Антоними: тътреше­бързаше.

Има експресивна употреба.