Биография на Христо Ботев                       

В края на 1874 г. сред революционната емиграция във 

Влашко все по-голямо влияние придобива Христо Ботев. 
Роден е на 6 януари 1848 г. в Калофер, в семейството на 
известния възрожденски учител Ботьо Петков и Иванка 
Дрянкова. Учи първоначално в родния си град, а след това 
продължава образованието си в Русия. С помощта на 
влиятелното българско настоятелство в Одеса той 
постъпва като стипендиант във Втора Одеска гимназия. 
През 1865 г. той е отстранен от гимназията. През лятото 

на 1866 г. Ботев посещава град Комрат, Бесарабия и със съдействието на 
попечителя на българските колонии Иван С. Иванов получава назначение за 
учител в с. Задунаевка, но още през февруари 1867 г. е принуден да се 
завърне в Калофер, за да замести болния си баща в местното класно училище.

    През септември 1876 г. Христо Ботев напуска Калофер с намерението да 
продължи образованието си в Русия, но след като пристига, решава  да се 
установи в Букурещ.

    По-късно заминава за Браила, където започва работа в печатницата на 
Димитър Паничков. През август 1868 г. се връща в Букурещ и се записва в 
Медицинското училище, но много скоро се разочарова и го напуска. В края 
на ноември 1868 г. се запознава с В. Левски, с когото живее известно време в 
една изоставена мелница край румънската столица.

    След няколко много тежки месеца на недоимък, през 1869 г. Ботев става 
учител в Александрия, а по-късно и в Измайл. Същевременно активно 
сътрудничи на вестник "Тъпан". През юли 1871 г. Ботев започва да издава 
своя първи самостоятелен вестник "Дума на българските емигранти". Помага 
на Любен Каравелов за подготовката на вестник " Свобода " и вестник " 
Независимост ". Издава и три броя от своя сатиричен вестник " Будилник ".

    След смъртта на Васил Левски, Христо Ботев се изявява като най-
активният последовател на неговите идеи. Името на великия ни поет и 
революционeр е свързано преди всичко със саможертвата на неговата чета, с 
трагичната му гибел.

    Говорейки и пишейки за тези безсмъртни хора, останали незабравими в 
сърцата ни, чрез техните родственици и близки последователи не можем да не 
споменем, макар и накратко за най-мащабното въстание в българската 
история - Априлското. В хода на дискусиите повечето гюргевски дейци са 
убедени, че през пролетта на 1876 г. трябва да  се организира ново въстание.