Любопитно ...

Хипотеза 

за 

значението

 на култивирането на растенията и опитомяването на животните  

за оцеляването на човека и за неравенството в човешкото общество.

Часът на NG

Професор   Джáред   Дáймънд   е   сред   най-изтъкнатите   мислители   на   нашето   време. 

Преподавател е в Колумбийския университет в Лос Анджелис. По образование той е биолог и 
е специализирал човешка физиология. Професор Джáред Дáймънд си е поставил смелата 
задача - да разкрие пластовете на миналото и да проумее  

защо

  още от древността  

някои 

общества

 се развиват по-бързо и стават по-могъщи от други. 

Търсейки   отговор   на   тези   въпроси   професор  Джáред   Дáймънд   създава   интересна 

хипотеза относно 

значението

 на култивирането на растенията и опитомяването на животните 

от една страна за оцеляването на човека, но от друга - за разделението и неравенството в 
човешкото общество. Доказателства за своята хипотеза професорът открива в 

тропическите 

гори 

на

 Папуа - Нова Гвинея

. 

Човекът като вид обитава Нова Гвинея поне от 40 000 години – много по-дълго от 

Северна   и   Южна   Америка.   Тук   има   разнообразие   на   култури.   Находчивостта   и 
съобразителността на гвинейците са впечатляващи. Затова е важен отговорът на въпроса 
защо   тези   находчиви   хора   не   са   изобретили   металните   сечива,   не   са   построили   големи 
градове, не са се докоснали до никое от достиженията на съвременната цивилизация? ...

Според   проф.   Дáймънд   всички   велики   цивилизации   имат   общи   черти:  напреднали 

технологии, голямо население и добра организация на труда. Ако успеем да разберем 

как са 

постигнали това

, ще разберем защо едни народи крачат по-бързо в хода на историята от 

други? Затова и професор Дáймънд решил да изследва разделението на света на 

имащи

  и

нямащи

. 

За да разбере кога се е зародило неравенството, професор

Дáймънд трябвало да 

намери период преди него, когато хората по целия свят живеели горе-долу по един и същи 
начин.   Трябвало   да   върне   часовника   назад   с   хиляди   години,   още   преди   първите 
цивилизации. 

Назад, в праисторията. 

Преди   13   000   години   вече   нямало   и   следа   от   последния   ледников   период. 

Човечеството процъфтявало в области като 

Средния Изток

 , където за разлика от днес имало 

повече   гори,   дървета   и   растения.  

Хората  

тук

  живеели  като   всички   останали   свои 

съвременници:  

на малки

ловно-събирателни

  групи  

номади

. Те  често се премествали  и се 

установявали там, където имало дивеч за лов или растения за събиране. Оставали на едно 
място със седмици и месеци, докато имало с какво да се хранят. 

Днес все още е възможно да открием ловно-събирателни групи именно в тропическите 

гори на Папуа - Нова Гвинея. Там събирателството е задължение на жените, а източник на 
храна - дивата 

сагова палма. 

Според   проф.Дáймънд   важен   цивилизационен   тласък   изиграва   именно   вида   на 

източника на храна.  Дърветата в 

   тропическите гори на Папуа

  не дават достатъчно плод и не 

осигуряват достатъчно калории за оцеляването на по-многобройно население.  Номадските 
групи в Средния Изток    събирали две  диви житни растения:  

ечемик

  и  

пшеница

, които били 

далеч  по-изобилни   и   хранителни  от  

сагото

.  

Именно   тези   две   прости   треви   оказали 

изключителен тласък и насочили човечеството по пътя към съвременната цивилизация.

Пак там 

в Средния Изток

 се зародила 

нова форма на живот

, която щяла да промени 

лицето на Земята и то във време когато температурите на Земята отново започнали да падат 
и ледниковият период се завърнал – преди 

12 500 години

. Околната среда в Средния Изток