по макроикономика

на тема:

Безработица­ същност, видове и причини

Изготвил:

Проверил:

Факултетен номер:

СОФИЯ

2012 год.

1

Увод

Един   от   централните   моменти   на   макроикономическата   теория   е

въпросът  за заетостта и безработицата. Той има многопланово значение,
защото, от една страна, заетостта и безработицата са едни от съществените

индикатори   на   икономическото   състояние.  Това   произтича   от   особената
роля   на   човешкия   фактор   да   бъде   свързващо   звено   между   останалите

фактори на производството.

Актуалността   на   темата   произтича   от   факта,   че   от   качеството   на

фактора­ безработица в определяща степен зависи пълноценното използване
на останалите фактори, а оттам и крайният резултат. От друга страна, в

условията на пазарното стопанство, където в центъра на системата стои
човекът,   заетостта   и   безработицата   пораждат   редица   икономически,

социални,   институционални,   психологически   и   други   проблеми.   От   това
дали   човек   е   зает   или   безработен   зависят   неговите   доходи,   социалната

реализации, удовлетвореността в обществото, семейните отношения и пр.
От значение е и фактът, че самата заетост е резултат от психологическата

нагласа и избор на мотивация за труд.

Тезата, която ще поддържам в изложението е,   че   сложността   на

проблемите   на   заетостта   и   безработицата   дава   своето   отражение   върху
теорията и методиката на изследванията на практиката в отделните страни.

Изложение
Същност

  Безработицата   е   проблем,   който   винаги   е   занимавал   както

икономистите,   така   и   цялото   общество.   За   икономистите   голямата

безработица означава нарушаване на равновесието и непълно използване на

2

трудовите   ресурси,   в   резултат   на   което   е   налице   недопроизводство   на

определено количество продукция, т.е. икономиката функционира под своя
потенциал.

За хората безработицата не само намалява доходите, но и поражда

редица сложни проблеми. Една част от тях са с емоционален характер и

произтичат от невъзможността за творческа реализация на личността. Човек
се чувства излишен За обществото. Друга част рефлектира върху семейните

отношения като засилва напрежението между партньорите. Затова поради
психологическите   травми,   които   създава,   безработицата   много   често   се

сравнява със загуба на близък човек или със затвор.

Отчитайки тези моменти в икономическата теория за безработицата

се   оформят   две   противоположни   становища.  

Първото

  се   основава   на

жестоката действителност от Голямата депресия през 30­те години на XX
век, когато  1/4 от работната сила остава  без работа Спомените от тези

трудни години карат част от икономистите да разглеждат безработицата
като   явление,   което   трябва   да   бъде   избягвано   или   ограничавано   до

минимум с всички възможни средства.

Второто 

становище отчита реалностите след Втората световна война,

когато безработицата никога не достига равнището от Голямата депресия
поради характера на следвоенното развитие. За привържениците на това

направление динамичното развитие на икономическата система е свързано с
непрекъснатото   "пулсиране"

1

  на   използваната   работна   сила.   При   това

положение промените в безработицата ще отчитат променящото се търсене
и предлагане на работна сила в количествен и качествен аспект. Проблемът

тук е доколко безработните са във временно или постоянно затруднение.

Ето   защо   твърденията   за   премахването   на   безработицата   са

нереалистични,   а   реалистично   е   равнището,   при   което   икономиката

1

 Китанов, Я., Макроикономика : теория, задачи, тестове : сборник , [София : Аси Принт], 2009

3

функционира в своите нормални граници.Разграничаването между заети и

безработни   е   условно,   защото   състоянието   между   тях   непрекъснато   се
мени.   Те   са   взаимно   свързани   величини.   По   принцип   намаляването   на

заетостта   се   съпътствува   с   увеличаването   на   безработицата,   както   и
намаляването на безработицата може да означава засилване на заетостта.

Взаимозависимостта им обаче не винаги води до пряко преливане от едната
в   другата   категория,   защото   наличието   на   третата   прослойка   (на

неработещите) внася корективи. Тя играе ролята на резерв. При излизането
на безработните или на заетите от съответната структура, те в определен

момент могат да постъпят в категорията на хората извън пазара на труда.
При настъпване на конюнктурни изменения те могат отново да се завърнат в

предишните си положения.

Излизането от заетостта и преминаването към безработица може да

стане най­често в три случая:

Първи   случай.

  Когато   в   резултат   на   стопанската   конюнктура

фирмата прекратява своята работа и се закрива. Тогава наетият персонал
бива уволняван и попълва армията на безработните до намиране на нова

работа.

Втори случай.

  Когато при промени в търсенето на произвежданата

продукция   фирмата   временно   преустанови   или   съкрати   производството,
част от персонала или целият наличен състав временно се освобождава от

работа и изчаква в бъдеще отново да бъде повикан и да работи.

Трети случай.

 В случаи, когато по различни причини работникът сам

реши да напусне работното си място и да се превърне в безработен.

Влизането   в   състава   на   безработните   откъм   категорията   на

институционално неработещите може да стане традиционно в два случая

2

:

2

 Стоичкова, О., Макроикономика, София: Висше у­ще по застраховане и финанси, 2010 ([София] : Аси 

Принт)

4

­ Хората, които навлизат в трудоспособна възраст и лицата, които

завършват своето обучение. И в двата случая двете категории за пръв път
предприемат   стъпки   за   трудова   реализация   като   търсят   работа.   До

намирането й те влизат в т.нар. категория "първична безработица"

3

.

­   Лицата,   които   са   имали   работа   в   предишни   периоди,   но   поради

посочените   вече   причини   са   влезли   в   категорията   на   институционално
неработещите и сега желаят да се върнат на работа, до намирането й се

вливат   в   армията   на   безработните.   Те   формират   т.нар.   "вторична
безработица". Тези, които напускат активното население след като са били

безработни, формират групата на "обезкуражените работници"

4

.

Съществуването  на  трите  категории  създава  определени трудности

при   определяне   на   безработицата.   Независимо   от   тях   общите   критерии,
които   са   залегнали   в   документите   на   Международната   организация   на

труда (МОТ) и които се прилагат в практиката на почти всички страни с
пазарна икономика, са три: 

­ първият критерий

 е лицето да е без работа;

­вторият критерий

 е да са налице известни, необходими способности

у лицето за труд; 

­третият критерий

 е лицето активно да търси работа.

Практиката  показва,  че първите  два  критерия  са  безспорни.  Те се

приемат   от   всички   страни.   Различията,   които   съществуват   между

прилагането им от отделните страни имат чисто технически характер, а
именно: какъв да бъде броят на предлаганите седмични часове за труд от

лицето;   времето,   през   което   то   е   търсило   или   не   е   търсило   работа;
характерът на неговия трудов статус във фирмата (например принудителен

неплатен отпуск) и пр.

3

 Кейнс, Дж. М., "Обща теория на заетостта, лихвата и парите", с.43.

4

 Кейнс, Дж. М., "Обща теория на заетостта, лихвата и парите", с.43.

5