Филиал- Велико Търново

ДИПЛОМНА РАБОТА

Тема:

 Състояние и перспективи за развитие на туризма в 

Република Турция  

Дипломант:

Научен ръководител: 

Специалност:

 Икономика на туризма 

Доц. д-р Велико Великов

Фак. №: 

Велико Търново

- 2013-

Съдържание:

Увод:

Първа глава

Обща географска характеристика

Втора глава

Характеристика на природните туристически ресурси

1.Релеф
2.Климат
3.Води
4.Полезни изкопаеми
5.Растителен и животински свят
6.Икономика
6.1Промишленост
6.2Металургия
6.3Машиностроене
6.4Селско стопанство
6.5Транспорт
7.Икономически райони 
7.1Западен
7.2Централен
7.3Изочен

8.Държавно устройство и управление
9.Население

Трета глава

Характеристика на антропогенните туристически ресрси

1.Антропогенни туристически ресурси в градовете на Турция
 1.1 Анкара
 1.2 Истамбул
 1.3 Измир
 1.4 Бурса
 1.5 Одрин
 1.6 Кападокия
 1.7 Долината Гьореме
2. Антропогенни туристически ресурси на курортите в Турция

 2.1 Бодрум
 2.2 Мармарис
 2.3 Анталия
 2.4 Кушадасъ
 2.5 Анония
 2.6 Сиде
 2.7 Памуккале
3. Антропогенни туристически ресурси на турските острови
 3.1 Градът на слънцето
 3.2 Принцови острови
4. Защитени територии в Турция 
4.1 Кьопрю каньон 
4.2 Национални паркове

Четърта глава

Проблеми и перспективи на туристическите ресурси и развитие на 
туризма в Турция

Приложение:
Заключение:
Литература:

Увод:

 ТУРЦИЯ – приказен рай, където се срещат европейския стил на живот и 

източния   колорит.   Страната   притежава   богата   история.  Прекрасно   са   се 

съхранили,   архитектурни   паметници,   древни   съоражения   и   цели   градове   от 

гръцката   и   римската   епоха.   Благодарение   на   великолепната   си   и   живописна 

природа, златистите пясъчни плажове, високите планини и чистото море, Тур-

ция привлича много туристи.Въпреки относителната младост на страната, тук са 

се съхранили многовековни традиции. 

Турската култура

е изключително богата и е една от причините страната 

да   привлича   милиони   туристи   годишно.   Голяма   роля   за   местното   културно 

богатство е изиграло уникалното местоположение на Турция между Европа и 

Азия. Достатъчно е само да споменем, че на северозапад страната граничи с две 

от най-старите държави в Европа – Гърция и България, а на югоизток се намират 

две мюсюлмански страни – Иран и Ирак, които са носители на съвсем различен 

начин на живот и култура от тези в Европа. Освен преходното местоположение 

между изтока и запада, Турция е повлияна силно и от това, че има много широк 

излаз на Средиземно море, а както е известно Средиземноморието притежава 

уни

културни особенности, които притежават само народите

от  Южна Европа и Северна Африка.  Местният стил на живот, колкото и да 

звучи странно почти по нищо не се отличава от този в  Испания,  Италия  или 

Гърция. В известен смисъл страната е много по-близка в културно отношение 

до   Европа,   отколкото   до   своите   азиатски   съседи,   с   които   споделят   обща 

религия. Ако се разходите в някой от средиземноморските градове на Турция 

ще видите че ежедневието е наистина много южно европейско. 

Обликът на градовете също не е азиатски. Къщите, жилищните блокове 

и административните сгради също са по западен образец. В Турция отдавна 

никой не обръща внимание на правилото, че в едно населено място джамията 

трябва да е най-високата постройка. По улиците на турските градове хората се 

държат и се обличат като в Европа и Америка. 

Най- значимата фигура във културното развитие на Турция е личността 

на турския генерал и президент в периода 1923-1938 Мустафа Кемал Ататюрк. 

Той е известен със своите думи „Гледам на света с отворено сърце, изпълнено 

с чисти чувства и приятелство”. Действително роденият през 1881г в Солун, 

Мустафа Кемал преобразява турската държава до неузнаваемост. Той въвежда 

в Турция латиницата като официална азбука, което до тогава не се е случвало в 

друга ислямска страна. 

Турция е най-голямата държава в Мала Азия. Притежава изключително 

разнообразна   природа,   разнообразен   климат   и   релеф.   В   културно   и 

икономическо   отношение   това   е   страна   на   големи   крайности.   Контрастът 

между   силно   развитите   и   модерни   големи   градове   и   изостаналата   и 

консервативна провинция е невероятен. Страната се нарежда сред 20-те най-

силно развити държави в света. 

Целта

  на   разработката   е   да   се   направи   анализ   на   стратегията   за 

развитието на туризма в Турция.

                 Задачите

 на дипломната работа са  следните:

1. Да се направи обща характеристика  на стопанството на Турция.

2. Да се анализират природните и антропогенните туристически ресурси.

3. Да се направи анализ на стратегията за развитие на туризма в Турция

4. На базата на анализа да се посочат препоръки за развитие на туризма в Турция.

Обектът на дипломната работа е развитието на туризма в Турция.

Методите на изследване на дипломната работа са:

1.Проучване на теоритичната литература по проблема

2.Наблюдение

3.Снимков материал и таблици

6

Първа глава

 Обща географска характеристика

Република Турция е основана през 1923 г. и е пряка наследничката на 

Османската империя. Скоро след основаването на турската държава се приемат 

по-модерни закони, които имат за главна цел да заменят старите и отживели 

религиозни   порядки.   През   1945   Турция   се   присъединява   към   Обединените 

нации – ОН (UN), а през 1952 г. става член на Северноатлантическия пакт – 

НАТО (NATO). През 1974 г. Турция окупира северната част на о.Кипър, за да 

предотврати   гръцкото   завземане   на   острова.   Това   е   основната   причина 

отношенията   между   Гърция   и   Турция   да   са   крайно   опънати   вече   повече   от 

четвърт   век,   но   за   последните   3   -   4   години   правителствата   на   двете   страни 

успяха   да   изгладят   политическите   отношения   помежду   си.   През   1984   г. 

Кюрдската   работническа   партия   (Марксистко-Ленинска   сепаративна   група) 

започва организацията на бунтове и въстания, в югоизточената част на Турция, 

които   имат   за   цел   да   положат   основите   на   независим   Кюрдистан.   За   тези 

бунтове често е била използвана терористична тактика. Лидерът на Кюрдската 

работническа партия (КПП) – Абдулах Окалан  Йоджелан  е задържан в Кения 

през феврури 1999 г. След сблъсък на турските военни части и близо 5000 бойци 

на КПП по-голяма част от членовете на тази групировка се настаняват в Северен 

Ирак.   През   април   2002   г.   ПККсе   преименува   на   Конгрес   за   кюрдистанска 

свобода и демокрация.

          Турция е разположена е на два континента: Европа и Азия. Европейската 

част на страната се нарича-Тракия,а Азиятската –Анадола.

Площта и е 775 000 кв.км. Тя е повече азиатска страна, но близостта и тесните 

икономически  връзки  с  европейските  страни,  както  и  кандидатурата  и  за 

членство  в  Европейския  съюз,  я  свързват  повече  с  Европа.  Азиатската  и  част 

7

(Анадол)  обхваща  97   %  от  територията  на  страната,  а  останалите  3   %  са 

разположени на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Мраморно море и 

свързващите  го  с  Черно  море  (Кара  Дениз)  и  Егейско  море  (Адалар  Дениз) 

проливи  Босфора  и  Дарданелите  разделят  Турция  на  две  основни  части  и  я 

правят мост  между два континента –  Азия и  Европа.  До  1922г.  територията на 

днешната държава е в центъра на Османската империя.

Морският път през проливите е важна артерия още от Древността. Турция 

граничи с България (имат 240 километрова обща граница) и Гърция (206 км. ) на 

северизапад.  На  север  граничи  с  Черно  море.  На  североизток  границата  е 

сухоземна  –  с  Армения  (268  км. ),  Грузия  (252  км. )  и  Азербайджан  (9  км. ). 

Източната и граница е с Иран (499 км. ), а южната и граница е със Сирия (822 

км.  ),   Ирак  (331  км.  )  и  Средиземно  море.  Морските  и  граници  с  четирите 

морета са 8333 км.

Територията  на  Турция  наподобява  изтеглен  от  запад  на  изток 

правоъгълник,  разположен  между  360  и  420  северна  ширина  и  от  260  до  450 

източна  дължина.  Разстоянието  от  запад  на  изток  между  най-западната  (нос 

Авлака на о-в Имврос) и най-източната (планина Кючук Агръ) точка превишава 

1600км, а най-голямата ширина (между нос Керемпе на север и нос Анамур на 

юг)  достига  650км.  Общата  дължина  на  границите  е  2667км  и  граничи  с  8 

страни.  Изцяло  в  турската  територия  са  протоците  Босфор  (свързващ  Черно  и 

Мраморно море ) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които 

преминават  водните  пътища  от  Черно  море  в  Средиземно  море.  Протокът 

Босфор(Истанбул богазъ) е дълъг 31,1км и широк от 760 до 3560м с максимална 

дълбочинс 121м. Бреговете му са стръмни. Кораби могат да акостират почти по 

цялото  му  крайбрежие.  В  Босфора  има  няколко  залива.  от  които  най-голям  и 

красив  е  Златен  рог(Халич),  на  който  е  разположен  Истанбул.  Размерите  на 

протока  Дарданели(Чанаккале  богазъ)  два  пъти  превишават  Босфора.  Той  е 

дълъг 65км., широк от 1375 го 8275м и има максимална дълбочина 105м. Между 

Мраморно  и  Егейско  море  е  врязан  Галиполският  полуостров.  Бреговете  му  са 

8

стръмни,  виски  и  скалисти  и  липсват  условия  за  удобни  пристанища.  Най- 

голямото  е  Галиполи(Гелиболу)  в  европейската  част,  а  на  изток  в  азиатската-

Чанаккале.

9

Втора глава

Характеристика на природните туристически ресурси

     1.Релеф

Турция   е   планинска   страна   със   средна   надморска   височина   1130м. 

Планинската   система   от   Алпо-Хималайската   орогенеза,   отличаваща   се   с 

типична дишергентност, обхваща Турция от север и юг. На север се простират 

Понтийските  планини   (вр. Качкар  –  3937 м),  а на  юг  Торосите  (Таврите)  – 

Ликийски  Тавър,  Килийски Тавър,  Големият  американски Тавър, Аргъда  (вр. 

Бюкюк   Агръ-   Големият   Арарат-   5122м).   Това   са   високи,   труднодостъпни 

планински вериги, спускащи се стръмно към морското крайбрежие. Средната 

височина   на   Пантийските   планини   надхвърля   1500м,   на   Таврите   2000   м,   а 

планинския масив на Агръдаа- на границата с Ирак и Иран е над 4000 м. Между 

дишергентните   младоалпийски   планински   вериги   се   простира   типичен 

междинен масив- Анадолското плато със средна надморска височина 800 м. На 

изток   то   постепенно   се   повишава   и   преминава   в   Американско-   Кюрдското 

плато.   На   югоизток   лежи   Сирийско-   Месопотамското   плато   със   средна 

надморска височина 500 м.
        

  Равнините   са   сравнително   малко.   Най-   плодородна   е   Източна   Тракия, 

представляваща нахълмена низина с надморска височина 40- 100 м.Значителна 

част от територията й е заета от долините на р. Марица и р. Ергене, образуващи 

един от най- благоприятните за растениевъдството райони. Много плодородни 

са неголемите низини Чукурова и Анталия по средиземноморското крайбрежие 

на Южна Турция.

10

2.Климат  

Въпреки че Турция е разположена в географски  район, където  климатичните 

условия са сравнително умерени, разнообразната природа на пейзажа и отчасти 

наличието   на   планини,   които   се   простират   паралелно   на   бреговете, 

предопределят значителното различие в климата на един регион от друг.

Климатичното влияние на съседните морета е ограничено от планинските 

вериги  по  крайбрежието.  Във  вътрешността  на  страната  континенталността  на 

климата се засилва и заради това големи части от Анадолското плато имат сух 

климат. Годишната температурна амплитуда е много голяма. В Източен Анадол 

през  зимата  температурата  може  да  спадне  до  -30  градуса,  а  през  лятото  да 

стигне  до  30  градуса.  Валежите  са  300-500  мм.  предимно  през  пролетта.  В 

Арменско-Кюрдското плато снежната зима е 5-6 месеца.

В Европейска Турция и по средиземноморското крайбрежие, отличаващи 

се  със  субтропичен  климат,  лятото  е  сухо  и  топло,  а  зимата  дъждовна  и 

прохладна. Средните януарски температури са около 5 градуса, а юлските – 24 

градуса. Годишното количество на валежите е около 700 мм.

Най-влажен е субтропичния климат по черноморското крайбрежие, където 

валежите  достигат  до  3000  мм.  годишно.  Лятото  е  горещо,  със  средни  юлски 

температури  22-24  градуса,  а  зимата  е  мека  и  топла  със  средни  януарски 

температури 5-7градуса.

11

3.Води 

 Реки

Речното  богатство  на  Турция  е  голяма  Поради  климатичните  условия 

реките  не  са  плавателни  и  обикновенно  са  непълноводни.  Планинските  реки 

образуват  прагове  и  водопади  и  могат  да  се  използват  за  енергопроизводство. 

Много  от  тях  се  използват  и  за  напояване.  Най-дълги  на  турска  територия  са 

реките Къзълармак (1355 км.), Ефрат (Фурат) с Мурат (1263 км.) и Сакария (824 

км.). Повечето от реките в Турция се вливат в моретата, обграждащи страната. 

Реките   Тигър   и   Ефрат   се   обединяват   на   територията   на   Ирак   и   се   вливат   в 

Персийския   залив.   Най-дългите   реки   в   Турция  Кизилирмак,   Йесилирмак, 

Сакария, се вливат в Черно море. Реките Сусурлик, Биба и Гонен се вливат в 

Мраморно   море,   а   Гедиз,   Кучук   Мендерес,   Буюк   Мендерес   в   Егейско   море. 

Сейхан, Цейхан и Гоксу в Средиземно море. 

Най-голямо   значение   от   реките   имат   Марица   (211   км   в   територията   на 

Турция)   и   нейният   по-дълъг   приток   Ергене   (281   км),   които   се   отличават   с 

непостоянен   режим.   Водните   ресурси   на   Марица   и   Ергене   се   използват   за 

изкуствено напояване и водоснабдяване. Водите се оттичат във водосборните 

басейни на Егейско, Мраморно и Черно море. Най-голяма площ заема Егейския 

басейн, към който се отнасят реките Марица, Ергене, Хайраболу и др.

Езера

В Източно Анадолския район броят на езерата е най-голям. В него се 

намира най-голямото езеро в Турция - езерото Ван (3713 км

2

), както и езерата 

Ерцек, Цилдир и Хазар. В планинската територия на Таурус (Таврус) също има 

много езера.  Около Мраморно море са разположени езерата  Сапанка, Изник, 

Улубат, Маниас, Теркос, Кучукчекмече и Буйукчекмече. Второто по големина 

12

езеро в Турция – Тузголу се намира в Централна Анадолия. Водите на това езеро 

са плитки и много солени. В същия район се намират  и езерата Аксехир и Ебер. 

В Анадолското плато се срещат и езера с вулканичен и карстов произход: Меке 

Тузласъ Гьолю, Аджъгьол, Гьолджюк, Дюден Гьолю, Обрук Гьолю.

В резултат от строителството на язовири през последните 30 години, сега 

на територията на страната се намират няколко големи язовира-езера. Заедно с 

язовирното езеро Ататюрк, което започва да събира вода през януари 1990 г., 

следващите езера-язовири са добър пример за изкуствени водни басейни: Кебан, 

Каракая, Хирфанли, Демигкопру. 

  4.Полезни изкопаеми 

Турция притежава значителни запаси от полезни изкопаеми, макар че те-

риторията   и   е   все   още   слабо   проучена.   Големи   са   залежите   на   хромова, 

манганова, медна, оловно - цинкова руда, волфрам, въглища, мрамор, шмиргел и 

др.

По запаси  на  

хромова руда

  (870 млн.т.) страната заема едно от първите 

места в света. Среща се в Елбистан, Гулеман, Денизли и др., в Източен Анадол. 

По – голяма част от рудата се изнася. Геоложките запаси на  

желязна руда

  са 

над 860 млн.т. Най - големите находища са разкрити на изток в района на Сивас 

(1/4   от   запасите).   Желязна   руда   се   среща   в   Централна   Турция   (Кайсери, 

Кърккале) и на запад (Балъкесир). Запасите на  

манганова руда

  са 55 млн.т. 

Разкрити   са   в   северните   склонове   на   Понтийските   планини   (Ергели   – 

Зонгулдагския басейн) и в Централното Анадолско плато. Ограничени запаси 

има   и   в   европейската   част   -   в   планинския   масив   Текирдаг.   От   рудите   на 

цветните   метали   най   -   разпространена   е  

медната   руда

  (176   млн.т.   запаси). 

Разкрити са около 100 находища, по - големи от които са Зара край Сивас, Баля 

13

край   Анкара   и   Карабаир   край   Ескишехир.  

Боксит

  (135   млн.т.)   се   добива   в 

Сейдишехир (обл. Коня), а 

оловно - цинкова руда

 в Централен Анадол.

Геоложките запаси на 

черни въглища

 са значителни (5,5 млрд.т.). Главен 

басейн   е   Ерегли   –   Зонгулдагският,   който   притежава   висококачествени 

коксуващи се въглища. Залежите на 

лигнитни и кафяви въглища

 (6 млрд.т.) са 

по   –   равномерно   разпределени   –   в   Централна   и   Източна   Турция   (Мараш, 

Ерзеурум, Сивас), в Западен Анадол (Ескишехир, Балъкесир) и Източна Тракия 

(Одрин, Текирдаг, Узункюпрю).

От   енергийните   източници   най   -   ограничени   запаси   има  

нефтът

  (57 

млн.т.), разкрит в Източна  Турция. В последно време се водят проучвания  в 

Западен Анадол и Източна Тракия. Турция има известни запаси на  

уран

  (3,6 

хил.т.) и 

торий

 (4,5 хил.т.).

От нерудните изкопаеми особено ценен е 

мраморът

 (10 млн.куб.м.), който 

се среща в островите на Мраморно море и Западна Тракия - при Балъкесир той е 

прозрачен, а при Алфон - Карахисар - цветен.

5.Растителен и животински свят

Турция  притежава богат животински свят и много растителни видове -ви-

реят над 6700 вида растения. Над половината  от страната е покрита с гори, а две 

трети от тях са естествени гори. Преобладават широколистните гори с централ-

ноевропейски характер, преди всичко бук, дъб, бряст, явор, ясен и липа. Сред иг-

лолистните   видове   преобладават   смърч,   както   и   черен   и   обикновен   бор.   В 

планините се разграничават пет растителни зони: дървета и ливади (до 600 м. н. 

в.), дъбови гори (до 1100 м. н. в.), букови гори (до 1500 м. н. в.), иглолистни гори 

(до 2100 м. н. в.), както и клекова растителност (до 2800 м. н. в.). Сред храстите 

преобладават глог, шипка, трънка, смрадлика, люляк и др. Във високите части 

на планините виреят иглолистни храсти като хвойна и планински бор. На голяма 

височина   понякога   се   срещат   алпийска   роза   и   еделвайс.     На   юг   са 

14

разпространени маслината, смокинята, финиковата палма, цитрусовите култури, 

а по западното крайбрежие – бадем, нар, лоза, черница, лешник, чай, кафе и др. 

Вътрешен   Анадол   е   степ,   пригодена   предимно   за   отглеждане   на   зърнени 

култури.        Залесените   площи  заемат   26   %  от  повърхността   на   страната,   но 

полезната дървесина е незначителна.

Типични обитатели на равнините   са крайбрежните лястовици и дивите 

гъски. Много често се срещат яребици, пъдпъдъци и чучулиги,   степен скункс 

или степни скокливи мишки. Рядко може да се видят фазани, белки и чакали. 

Във високите части  има още диви кози, мечки, лисици, вълци и диви котки. По 

крайбрежието  наред с чайки и ята диви гъски по течението на реките и покрай 

езерата се срещат сребърният и сивият рибар. В Черно море има малки акули, 

делфини и черноморски тюлени. 

ЗАЩИТЕНИ ПАРКОВЕ И РЕЗЕРВАТИ

В   Турция   има   17   национални   парка(мили   парк),с   обща   площ   270   хил 

хектара и голям брой строги и частични резервати.

Национални   паркове   са   обект   за   масов   туризъм   и   обхващат   територии   с 

непроменен от човека природен облик. Според статистиката на Турция се падат 

най-много   национални   паркове   на   глава   от   населението.   Опазването   на 

природните богатства е залегнало и защитено в конституцията на страната. За 

национални   паркове   са   обявени   планините   Илгаз,   Мунзур,   Сипил,   Къзълдаг, 

Олимпос Бейдагларъ. Най-посещавани са националните паркове "Кушдженнети" 

(до   Бандърма),   "Йедигьоллер"   (до   Болу),   "Картепе-Асланташ"   (до   Османие). 

Красиви   кътове   от   Турция   са   чайната   флора   ("колшик   флора")   в   Източното 

Черноморие и архитектурно-историческият резерват Сафранболу.

15