СТОПАНСКА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВАТА ОТ 1887 ДО 1912 г.

Съединението на Изт.Румелия с Княжество България има дълбоки и 

трайни последствия за развитието на Нова България. Особено влияние то 
оказва   върху   икономическото   развитие   на   страната.   Със   С.   почти   се 
удвоява   територията   на   Княжеството,   с   което   се   увеличава   вътрешния 
пазар.  Включването  на  днешна Ю.  България   в  територията  му променя 
стопанската   обстановка,   тъй   като   това   е   един   сравнително   по-развит   в 
икономическо   отношение   регион.   Освен   това   се   създават   условия   и 
предпоставки за изграждане на цялостна транспортна инфраструктура на 
страната, която е изключително важен елемент за стопанския просперитет.

ПРАВИТЕЛСТВО НА СТ. СТАМБОЛОВ(VІІІ.1887-V.1894 г.)

След С. до идването на Ст.Стамболов на власт, поради вътрешно-

политическата криза(1886-1887 г.) правителствата не са водели съществена 
стопанска политика. По време на управлението на това правителство се 
проявяват   първите   признаци   на   държавна   политика   за   съзнателно 
насочване на икономическото развитие на България  към създаването на 
модерно   капиталистическо   стопанство,   извършва   се   активен   процес   на 
ускорено първоначално натрупване на капитала в България.

ДЪРЖАВНИТЕ   ФИНАНСИ.   Правителството   на   Ст.Стамболов   не 

прави сериозни промени в данъчната система на България, макар че по 
време на неговото управление значително нараства ролята на държавните 
финанси   за   изграждането   на   държавната   машина   и   транспортната 
инфраструктура.   Като   цяло   данъчната   схема   остава   в   основата   си 
непроменена от времето на турското робство. Правителството прави някои 
промени,   но   те   са   продиктувани   чисто   от   фискални   съображения   и   не 
променят принципите и структурата на данъчното облагане.

Например, през периода 1889-1892 г. кабинетът връща натуралната 

форма   на   събирането   на   десятъка   върху   земеделските   произведения   – 
юшура.   Причините   за   това   са:   от   една   страна   продължаващата   аграрна 
криза в Европа, спадането на цените на селскостопанските произведения и 
трудностите при реализацията на селскостопанската продукция, а, от друга 
страна,   добрите   реколти   през   този   период,   поради   благоприятните   в 
метеорологично   отношение   години.   Целта   на   правителството   е   да   се 
осигурят   стабилни   приходи   в   държавната   хазна   и   да   се   облекчат 
земеделците   при   плащането   на   данъка.   От   1892   г.   паричната   форма   на 
събирането на юшура е върната, като за основа на плащането на данъка се 
вземат   приходите   от   предходните   4   години.   Ефективността   от   това 
действие на правителството е очевидна: през 1888 г. приходите от този 
данък   са   приблизително   19   млн.лв.,   през   1889   г.   –   приблизително   27