2.   Ел.   нагревателни   елементи: 
според   материала   са   метални   и 
неметални.   Металните   се 
използват

 

за

 

високи 

темеператури.   Сплавите   имат 
по-голямо   съпротивление   от 
чистите

 

метали

 

заради 

примесите   в   тях.     Хром   –   за 
ниски   температури   до   1000 
градуса;   Желязо-хром   – 
алуминиево-никелови   до   1400 
градуса;   Труднотопими   метали; 
Неметални. Проводниците за ел. 
нагревателните   елементи   най-
често   са   с   кръгло   сечение,   но 
има   и  с  правоъгълно.  Кръглите 
проводници   се   изработват   със 
сечение   до   8-9   mm. 
Проводниците   се   изработват   в 
зигзагообразна   форма   или 
винтова   линия.   Нагревателите, 
изработени във винтова линия се 
изработват с по-малки сечения и 
имат   възможност   да   се   пускат 
директно

 

в

 

мрежата. 

Зигзагообразните нагреватели са 
с по-голямо сечение и по-голяма 
дълготрайност.   Конструктивни 
елементи:

 

Зигзагообразни 

нагреватели – те са леко подвити 
в краищата в напречно сечение, 
за да се закрепват и дистанцират 
от стените на пещите или други 

съоражения.  

  Изводите 

на   нагревателите   преминават 
през   топлинната   изолация   към 
кожуха   със   специални  носачи. 
Изводите   трябва   да   са 
съобразени   със   захранващото 
напрежение  и   мощността   на 
нагревателя. Изводите трябва да 
издържат на същата температура 
(на   проводника)   именно   затова 
се   изработват   от   същият 
материал.   Нагревателят   се 
закрепва   към   изводът   чрез 
заварка   или   болтове,   но   трябва 
да   се   има   в   предвид   и 
температурните   разширения. 

 Температуният поток е 

равен на температурната разлика 
в   двете   точки,   разделено   на 
съпротивлението   м/у   тях. 
Конструкция

 

на 

металокерамичните нагреватели: 
този   вид   нагреватели   се 
изработват най-често с „U” и “Г” 
образни   форми.   Те   са 
предназначени   за   работа   в 
окислителна   атмосфера   при 
температури   до   1600   градуса. 
Тези   нагреватели   имат   много 
малка   механична   якост,   те   са 
много   крехки   и   не   понасят 
вибрации.

 

Тяхната 

термоустойчивост   е   малка   и   е 
желателно   при   спиране   на 
работата   им   да   се   охлаждат   до 
800   градуса.   Най-често 
използвани   материали   за   тези 
нагреватели

 

са: 

карборунд,силит;

 LaCrO

3

 

– 

крехки   са   и   не   издържат   на 
механични

 

натоварвания, 

изработват   се   като   пръчки   с 
диаметър   3,4,6,8,10,12   mm   като 
краищата им са метализирани и 
са с двойно по-голям диаметър. 
Съпротивлението   им   е   малко   – 
до   0,25   ома   като   по   време   на 
работата   им   с   повишаване   на 
температурата, съпротивлението 

им   се   покачва   многократно. 
Необходимо   е   да   има 
понижаващ   трансформатор   или 
последователно

 

свързани 

резистори.

 

Работната 

температура на тези нагреватели 
е до 1800 градуса. При този вид 
нагреватели,   трябва   да   се 
предвидят

 

температурните 

разширения,   защото   при 
разширяване   на   нагревателите 
може   да   се   получи   механична 
повреда.   Чисто   керамични 
нагреватели – направени са най-
често от силициев карбид, който 
се   получава   чрез   пресоване   и 
изпичане.   Материала   е   крехък, 
има   голямо   специфично 
съпротивление.   Активната   зона 
на   нагревателят   е   2   пъти   по-
малка   от   изводите,   които   са 
заляти   със   същия   матерял. 
Изработват се плътни или кухи, 
кухите   се   правят   с   по-висока 
механична якост. Нагревателите 
не стареят равномерно, получава 
се   различно   износване   в 
нагревателните

 

зони. 

Нагревателите   се   свързват   в 
групи,

 

паралелно

 

и 

последователно.   Чрез   различно 
свързване

 

се

 

получава 

регулиране на натоварването в/у 
нагревателните елементи.

3.

 

Отношението

 

м/у 

мощността   и   околната 
повърхност на нагревателя  се 
нарича

 

специфично 

повърхностно   натоварване. 

   При пропускане на ток 

през   последователно   свързани 
проводници с еднакъв диаметър 
се получава спец. повърхностно 
натоварване, което не зависи от 
дължината   на   образеца.   В 
резултат на различни условия за 
топлоотдаване   (конвекция   и 
лачение)   при   w=const   се 
получават   различни   установени 
температури, които се дават със 

съотношението 

  Това се 

постига   чрез   изменение   на 
конвекцията.   При  протичане  на 
ток   през   последователно 
свързани  проводници   с  еднаква 
дължина, но различни диаметри 
се

 

получава

 

следното 

съотношение:

 

 

Върху

 

степента

 

на 

повърхностното   натоварване 
може да се влияе чрез степента 
на   закритост   на   нагревателя, 
интензивността   на   конвекцията 
и   положението   му   в 
пространството.

6.

 

Спрямо

 

работната 

температура   топло   изолациите 
се   делят   на:   огнеупорни   1580-
1770

o

C; високоогнеупорни 1770-

2000

  o

C; свръхвисокоогнеупорни 

–   над  2000

o

C.  Окисите   се 

ползват   като   изолатори   за 
високи температури до 2000

  o

C. 

Силакатните материали също се 
използват   често,   изработват   се 
на  базата  на  силициев  двуокис, 
като при изработване на детайли 
се   изменя   тяхната   кристална 
решетка.   С   увеличаване 
съдържанието   на   двуалуминиев 
триокис

 

се

 

увеличава 

устойчивостта   на   материала. 
Има и други материали: корупт 
– работна температура над 2000 

o

C;   шамот   –   37%   пясък   и   63% 

глина.

  Високотемпературни 

глиноземи   –   използват   се   във 
водородни   високотемпературни 
пещи,   тъй   като   водородните 
атмосфери при температури над 
1000

  o

C   оказват   редукционно 

въздействие   в/у   материала.   По-
добра  огноупорност  притежават 
материалите   съдържащи   по-
малко   оксиди   на   желязото.   В 
пещите   с   работна   температура 
до   350

  o

C   топлинната   изолация 

обикновено   е   еднослойна   и   се 
помества   м/у   стените   на 
металния кожух и вратите. В по-
високотемпературните   пещи   се 
слагат   два   или   три   пласта 
изолационен   слой.   При   пещи   с 
въглерод   съдържаща   атмосфера 
трябва   да   се   има   предвид 
разрушителното   действие   на 
средата   в/у   материалите. 

Огнеупорност

  –   гранична   ст-ст 

на   температурата,   при   която 
триъгълна пирамида с височина 
50mm   върхът   на   която   допре 
основата;  

Строителна   якост

  – 

оценка   за   използването   на 
дадени   материали   като 
конструктивни

 

елементи; 

Термоустойчивост

; 

Шлакоустойчивост

;  

Въздушни 

топлосмени

 

–   броят   на 

топлосмените   от   нагрято 
състояние   и   охлаждане   във 
въздух   до   момента   в   който   се 
получават   микропукнатини   в 
детайла   и   се   отчупва   парче; 

Водна

 

топлосмяна

; 

Топлопроводност

.  Технологията 

на изработване на огнеупорната 
изолация

 

зависят

 

от 

конструкцията и параметрите на 
пещта.   Тухлитена   слоя   се 
нареждат   с   или   без 
препокриване, но се оставя фуга 
заради

 

температурните 

разширения.