ВАЛЕРИ ПЕТРОВ - „ ТАВАНСКИ СПОМЕН”
ВЕЧНО ПОВТАРЯЩАТА СЕ ИСТОРИЯ ЗА
ЛЮБОВТА И РАЗДЯЛАТА
Темите за любовта и раздялата постоянно присъстват
в
литературата. Но под
перо то на един голям майстор-художник те могат да изг
леждат необичайно нови,
интересни и завладяващи. От поемата на Валери Петров
„Тавански спомен”,
писана в далечната 1938 година, лъха искреност и неподправеност на чувствата,
приглушеност и ненатрапчивост на идеите и внушенията и едно особе
но усещане
за близост и съпричастност до всеки един от нас. Читателят също е преживял
трепетите на първата любов, по същия начин е преоткривал света за първи път с
очите на влюбения, изпитал е щасти
ето от споделената близост и също като героя
е бил разочарован от загубената обич.
Лиричният разказ на Валери Петров рисува герой с нежна и романтична
душа, способен на истински и силни чувства. Както обикновено се случва,
първата любов идва при него изведнъж, изневиделица, свар
ва го неподготвен, но
влива в душата му много въз
торг.
В един от сивите делници на настъпващата есен героят изважда балтона си -
съвсем обикновено дейс твие, за да събуди съдържанието на джобовете му спо
-
мена за
„ланшната история"-
историята на голяма та любов. Началото на поемата
е
наситено с битови детайли-балтона, лелиния гардероб,
„снимка разва лен”,
два
бонбона, два филмови билета, шишенце одеколон. Тази засилена предметност
потапя читате ля в атмосферата на преживяното. Обикновените пред
мети
предизвикват чувството, че
„влезе нещо тъж но тука, Във сърцето...”
Здрачът на тавана, ароматът на парфюма и отнейде долитащият джаз връщат
миналото, отключват споме
на и събуждат носталгична тъга в душата на младежа.
С ретроспекция авторът разказва за преживяното пре
ди година - времето на
щастливата любов и на досад
ната раздяла. Само една част от творбата (от общо
седем) е отделена на любовта. Това е възторжено и възвишено чувство, което
променя видимо света, съ бужда романтика, радост и щастие:
„…саксофони свиреха, облаци хвърчеха и тролея движеше се помежду
звездите. „
Любовта е всепоглъщаща сила. Тя кара влюбения непрекъснато да копнее по
любимата, да бъде ненаси
тен и всеотдаен едновременно. Тя идва като взрив
-отначало в сънищата, в
писмата, в първите незабра
вими срещи, следвани от
жадуваната интимна бли зост. Отново с наситеност на битови детайли поетът
потапя читателя в градската атмосфера и го прави съпричастен на трепетите на
двамата влюбени. Валери Петров има двузначен поглед към всяко нещо от дейс
-
твителността. Ето защо любовта е предадена не само с характерната й
възвишеност, но е и тънко иронизира
на чрез поставянето й в ежедневието:
„
Ах, писмата стари,
писани небрежно сред черновки четири, с хиляди
целувки Върху всеки лист с нежни обяснения цели километри, с послепис и после
послепослепис!”
Любовното чувство е причина за нов поглед към действителността, в която
сякаш всичко е непознато, променено, различно, празнично:
„Помниш как във Всичко мислехме се първи а пък Все откривахме старата
Америка ? „
1
Предмет: | Нова българска литература, Литература |
Тип: | Реферати |
Брой страници: | 5 |
Брой думи: | 1357 |
Брой символи: | 10561 |