ВАЛЕРИ ПЕТРОВ - „ ТАВАНСКИ СПОМЕН” - ВЕЧНО ПОВТАРЯЩАТА СЕ ИСТОРИЯ ЗА ЛЮБОВТА И РАЗДЯЛАТА 
background image

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ - „ ТАВАНСКИ СПОМЕН”

  

ВЕЧНО ПОВТАРЯЩАТА СЕ ИСТОРИЯ ЗА

 

ЛЮБОВТА И РАЗДЯЛАТА

Темите за любовта и раздялата постоянно присъстват 

в

 

литературата. Но под  

перо то на един голям майстор-художник те могат да изг

леждат необичайно нови,  

интересни и завладяващи. От поемата на Валери Петров  

„Тавански спомен”,  

писана в далечната 1938 година, лъха искреност и неподправеност на чувствата,

 

приглушеност и ненатрапчивост на идеите и внушенията и едно особе

но усещане  

за близост и съпричастност до всеки един от нас. Читателят също е преживял

 

трепетите на първата любов, по същия начин е преоткривал света за първи път с

 

очите на влюбения, изпитал е щасти

ето от споделената близост и също като героя

 

е бил разочарован от загубената обич.

Лиричният разказ на Валери Петров рисува герой с нежна и романтична

 

душа,   способен   на   истински   и   силни   чувства.   Както   обикновено   се   случва,

 

първата любов идва при него изведнъж, изневиделица, свар

ва го неподготвен, но  

влива в душата му много въз

торг.

В един от сивите делници на настъпващата есен героят изважда балтона си -

 

съвсем обикновено дейс твие, за да събуди съдържанието на джобовете му спо

-

мена за 

„ланшната история"- 

историята на голяма та любов. Началото на поемата

 

е 

наситено с битови детайли-балтона, лелиния гардероб, 

„снимка разва лен”, 

два 

бонбона, два филмови билета, шишенце одеколон. Тази засилена предметност

 

потапя   читате ля   в   атмосферата   на   преживяното.   Обикновените   пред

мети  

предизвикват чувството, че 

„влезе нещо тъж но тука, Във сърцето...”

Здрачът на тавана, ароматът на парфюма и отнейде долитащият джаз връщат

 

миналото, отключват споме

на и събуждат носталгична тъга в душата на младежа.

 

С  ретроспекция  авторът   разказва   за  преживяното  пре

ди  година  -   времето  на  

щастливата любов и на досад

ната раздяла. Само една част от творбата (от общо

 

седем) е отделена на любовта. Това е възторжено и възвишено чувство, което

 

променя видимо света, съ бужда романтика, радост и щастие:

„…саксофони   свиреха,   облаци   хвърчеха   и   тролея   движеше   се   помежду

 

звездите. „

Любовта е всепоглъщаща сила. Тя кара влюбения непрекъснато да копнее по

 

любимата,   да  бъде  ненаси

тен  и  всеотдаен  едновременно.   Тя  идва  като  взрив

 

-отначало в сънищата,   в

 

писмата,  в  първите  незабра

вими  срещи,  следвани от  

жадуваната  интимна  бли зост.  Отново  с  наситеност  на  битови  детайли  поетът

 

потапя читателя в градската атмосфера и го прави съпричастен на трепетите на

 

двамата влюбени. Валери Петров има двузначен поглед към всяко нещо от дейс

-

твителността.   Ето   защо   любовта   е   предадена   не   само   с   характерната   й

 

възвишеност, но е и тънко иронизира

на чрез поставянето й в ежедневието:

  „

Ах,   писмата  стари,

 

писани  небрежно  сред  черновки  четири,   с хиляди

 

целувки Върху всеки лист с нежни обяснения цели километри, с послепис и после

 

послепослепис!” 

Любовното чувство е причина за нов поглед към действителността, в която

 

сякаш всичко е непознато, променено, различно, празнично:

„Помниш как във Всичко мислехме се първи а пък Все откривахме старата

 

Америка ? „

1

Това е само предварителен преглед!

Вечно повтарящата се история за любовта и раздялата

Валери Петров - "Тавански спомен"........................

Вечно повтарящата се история за любовта и раздялата

Предмет: Нова българска литература, Литература
Тип: Реферати
Брой страници: 5
Брой думи: 1357
Брой символи: 10561
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм