Европейски  институции и актове  на ЕС

1. Процесите на европейско обединяване след 2 световна война. Планът 

Маршъл. Светът на Европа. Идеите на Жан Моне и планът Шуман. Създаване на 
европейските общности. Учредителните договори обща характеристика. 

Идеята за обединена Европа възниква още през средновековието, когато целта 

е била да се запази, културното и историческо наследство на континента. По времето на 
Наполеон са направени първите опити за създаване на единна Европа, но без резултат. 
Несполучлив опит за насилствено обединяване на Европа има по времето на Хитлер. 
През 1945г. в Ялта се подписва споразумението м/у Чърчил, Сталин и Рузвелт и Европа 
се разделя на две. След 2 световна война Европа обедняла и разрушена, разделена на 
две части- едната под влиянието на САЩ, другата под влиянието на СССР. 

На 5. 06. 1947г. американския държавен секретар Джордж Маршъл обявява, че 

САЩ ще направят всичко възможно за възстановяването на нормалните икономики в 
Европейските държави. Предложение е прието от 16 европейски държави и така се 
ражда планът Маршъл- икономиките на тези държави получават помощи в пари, стоки, 
храни на стойност на 5 милиарда долара. Европейските икономики се научават да 
работят заедно. На 9. 05. 1950г. френският министър на външните работи, Робърт 
Шуман декларира че обединена Европа има изключително важно значение за 
световният мир и сигурност, и за постигане на това обединение, трябва да се преодолее 
вековно противопоставяне м/у Германия и Франция. 

Първа стъпка в тази насока министърът предлага да се създаде общо 

производство на въглища и стомана м/у Германия и Франция, което да се ръководи от 
единен върховен органи тази организация да бъде отворен и за други държави. Освен 
германия и франция, принципно приемат предложението още Холандия, Белгия, 
Люксембург и Италия. Преговорите напредват много бързо и така на 18. 04. 1951 г. в 
Париж е подписан договорът за създаване на ЕОВС ( Парижкият договор). Договорът 
влиза в сила на 23. 07. 1952г. и със срок на действие 50 г. . Той престава да действа през 
2002г. След подписването на парижкият договор. се прави опит да бъде постигната 
политическа и военна интеграция в Европа чрез създаването на европейска общност за 
отбрана. Но тези опити пропадат и става ясно че Европа може да бъде обединена, само 
по пътя на икономическта интеграция. През 1956г. в Италия се провежда конференция, 
на която се взема решения, европейската интеграция да продължи и в други 
икономически области, освен въглищата и стоманата- създаване на общ пазар, 
съвместно развитие на транспорта и на енергията. На 01. 01. 1958г. се създават 
европейската икономическта общност и европейската общност за атомна енергия. През 
1965г. се приема договор за сливане на институциите на 3 общности, вече имат общи 
ръководни органи- един парламент, една комисия и един съд. Първото разширяване е 
през 1972г. с приемането на Великобритания, Ирландия и Дания. Второто разширяване 
е през 1985г. когато са приети Португалия и Испания. През 1992г. са приети Австрия, 
Финландия и Швеция. След което стига ме до най- голямото разширяване на съюза 
2004г са приети 15 европейски държави, Малта и Кипър. Последното разширяване е 
2007 г. с приемането на България и Румъния. Учредителните договори са : 

Договора за 

създаване на Европейската общност за въглища и стомана, Договорите за 
създаване на европейска икономическа общност и европейската общност за 
атомна енергия (ЕВРАТОМ). 

2. Разширяване и задълбочаване на европейската интеграция. Единен 

европейски акт – Обща характеристика и последици. 

През 1976г представителите на държавите- членки постигат съгласие относно 

условията за провеждане на демократични избори за ЕП, до тогава той се състои от 

депутати, които са депутати и в националните парламенти на държавите- членки. 
Първите демократични избори за ЕП се провеждат през месец юни 1979г. През 1985г. 
комисията изпраща на европейският съвет т. н. бяла книга за цялостно завършване на 
вътрешния пазар. С нея се поставя началото на премахването на бариерите от всякакъв 
вид в международната търговия, сближаване на законодателствата и премахването на 
физическите, техническите и фискалните бариери, до пълното завършване на 
вътрешния пазар. На 

28. 02. 1986г. в Люксембург е подписан единният

европейски 

акт

. Влиза в сила на 01. 06. 1987г. –целта му е пълното и окончателно завършване на 

вътрешния пазар- зона без вътрешни граници със свободно движение на хора, стоки, 
услуги и капитали. С единият европейски акт се разширяват законодателните функции 
на европейският парламент. Създава се първоинстанционният съд. И за първи път 
официално се признава Европ. съвет. 

3. Необходимост от създаване и правна същност на Европейският съюз. 

Договорът от Маастрихт – обща характеристика, структура, съдържание и 
особености. 

На 07. 02. 1992г. е подписан исторически документ- договорът за създаване на 

ЕС. Според него държавите престъпват към създаването на един по- тесен съюз по 
между си и освен икономическата интеграция започват сближаване и в две много 
важни области- Външната политика и вътрешните работи. След известни затруднения в 
Германия и Дания, договорът е ратифициран от националните парламенти и 

на 01. 11. 

1993г. се ражда днешният ЕС

. Според договора за ЕС структурата на съюза 

наподобява Гръцки храм с три стълба. 1стълб е икономическта интеграция. 2- е общата 
политика в областта на външните отношения и сигурността/ОПОВОС/. 3 стълб е 
Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи. Покрива на ЕС са 
европейските общности, а основат на храма е правото на ЕС. ЕС няма собствени 
органи, а ползва органите на ЕО. От 1999г започна и утвърждаването на единната 
европейска валута евро. И осъществяването на единна валутна политика. С договора от 
Маастрихт се урежда европейското гражданство. 

4. Ревизиите от Амстердам и Ница. Европейският конвент 2002- 2003г. 

Конституцията за Европа подписа 29. 10. 2004г. Лисабонския договор 13. 12. 2007г. 
За изменение и допълнение на договора за европейска общност и договора за ЕС. 

Договора от Амстердам влиза в сила на 1. 05. 1999г

. като основните 

положени в него са- 1 извършват се реформи в втория и третия стълб. 2- засилва се 
ролята на ЕП; на 3- урежда се по- широк механизъм за защита на правата на човека. 
Създава се поста представител по външната политика на съюза. Освен това в 3 стълб по 
отношение на вътрешните работи се разглеждат въпроси свързани с визовата политика, 
предоставянето на убежище. По това време БГ е извадена от визовия списък и 
прехвърлена към безвизовия. 

Договорът от Ница

 е подписан на 

26. 01. 2001г

. 

Основната му задача е да подготви съюза към предстоящото разширяване. Основните 
конфликтни точки е броят на еврокомисарите. Големите държави искат да имат по 
двама комисари, а малките държави да имат 1 комисар. Друга гореща тема е 
гласуването в съвета на министрите, като гласовете на всяка държава тежат различно, в 
зависимост от демографският прираст. Друга реформа в договор от Ница е в съдебната 
система в съда на ЕС се създават специализирани отделения които да гледат 
специфични въпроси. Искането на големите държави за броя на еврокомисарите не е 
прието и остава структурата една държава 1 комисар. През 2001г. започва широк 
обществен дебат за бъдещето на ЕС. приема се декларация за бъдещето на Европа и за 
св

икването на европейски конвент, които да подготви конституция за Европа. В 

периода 2002 – 2004г. в Брюксел заседава европейският конвент, той се състои от 
представители на европейската комисия, европейският парламент заедно с по 3 

представители на правителствата и парламентите на държавите членки, тогава 15 и на 
13 кандидат- членки. Конституционният договор предвижда създаването на една 
организация от федеративен тип. Окончателно прекратяване на ЕО и на нейно място да 
остане само един ЕС. Най- съществената промяна в конституцията за Европа беше 
премахването на 3- те стълба и превръщането на ЕС в ю. л. 

Конституцията за Европа е подписана

 на 29. 10. 2004г. в Рим. След което 

трябваше да бъде ратифицирана от националните парламенти на държавите- членки. 
Франция и Холандия през 2005 нератифицираха конституцията и тя е замразена. През 
лятото на 2007 г. по време на германското председателство на съюза се предложи да 
бъдат запазени основните договорености от конституцията, да отпадне самото 
наименование конституция, както и някой други термини и да се подпише нов договор. 
Така на 

13. 12. 2007г. бе подписан договора от Лисабон

. Националните правителства 

се ангажираха да осигурят ратификация на договора или да проведат референдуми. 
През юни 2008г ирландците отхвърлиха лисабонския договор. Останалите държави 
обаче, продължиха да ратифицират договора. Проведе се конференция в Брюксел за 
излизане от кризата. Новото в договора от Лисабон– договорът за европейска общност 
ще се нарича договор за функционирането на ЕС. Предвижда се засилена роля на 
европейският парламент. По голямо участие на националните парламенти в работата на 
ЕС. За 1 път се създава клауза за напускане на съюза. За 1 път изрично се посочва 
възможността за напускане на съюза от държава членка. Създава се пост председател 
на ЕС. Основните институции на съюза стават 7- Европейската Комисия, Европейският 
Парламент, Съвета на ЕС, Сметната палата, Европейската централна банка. 
Европейският Съвет, съд на европейските общности. 

5. Понятие и обща характеристика на правото на ЕС. Съотношение с 

международното и с вътрешното право. ”Първично право” – същност, принципи и 
цели на учредителните договори

 –

Правото на ЕС е самостоятелен правен ред. Правото на ЕС се отличава от 

международното право, защото то е самостоятелен правен ред интегриран в правните 
системи на държавите членки. Правото на ЕС не е част от вътрешното право на 
държавите членки. То се прилага отделно от него като отделен правен ред. 

Правото на 

ЕС има собствени източници

. Те представляват сложна система от актове, принципи 

и неписани източници, намират се в определена йерархия. Източниците на правото на 
ЕС се прилагат във всички държави членки, включително и в България. Първичното 
право на европейските общности и ЕС включва няколко групи, според тяхната 
значимост. 

На 1 място по важност стоят

 учредителните договори- договорите за 

създаване на европейската общност за въглища и стомана, договора за създаване на 
европейската икономическа общност, договора за ЕВРАТОМ и договорът за създаване 
на ЕС. 2 място- Други първични източници са протоколите и декларациите към 
учредителните договори 

На 3 място

 източници на първичното право са договорите за изменение и 

допълнение на учредителните договори- това са единият европейски акт, договорът от 
Амстердам, договорът от Ница и договорът от Лисабон ако бъде ратифициран. 

4 място са

 договорите за присъединяване на нови държави членки. Те също 

представляват самостоятелни правни източници. Съдържат в себе си разпоредби 
относно разпределението на местата в европейският парламент, членството в някой 
органи и др.

6. Други източници на първичното право. Международни договори на 

Европейските общности и международни договори на държавите членки. 

Като субект на МП общността сключва международни споразумения с 3- ти 

държави и междун. организации. Тези договори са обвързващи както за общността и 
нейните институции, така и за държавите- членки. Споразумения са част от правният 
ред на общността и не е необходим никакъв друг акт за влизането им в сила. С оглед на 
естеството на насрещната страна и преследваните със споразумението цели общността 
сключва различни по вид споразумения и МД. Класификацията включва :

- 1/търговски споразумения ; 2/споразумение за свободна търговия, 

3/споразумения за сътрудничество с по- широк обхват от търговските спогодби 
4/Споразумения за асоцииране те обхващат широк спектър от взаимоотношения, 
включително и финансова помощ за различни държави. 

7. Неписани източници на правото на ЕС. Практика на съда на 

европейските общности

Към неписаните правни източници влизат общите принципи на правото и 

специфичните принципи на правото на ЕС. Към специфичните принципи на правото на 
ЕС влизат предимството на правото на ЕС над правото на държавите- членки. 
Принципът на непосредствената приложимост и принципът на директният ефект. 
Особено важен източник в правото на ЕС е практиката на Съда на ЕО. Съда ЕО е 
институция, която е равнопоставена с останалите политически институции на съюза. 
Съда на ЕО има монополното право да дава, автентично тълкуване, както и да 
осигурява спазването на правото на ЕО. От решението на съда на ЕО се извличат едни 
от основополагащите принципи на правото на ЕО– принципът на директния ефект и 
принципът на предимството на правото на ЕС над вътрешното право. 

8. Производно право- понятие обща характеристика и място в йерархията 

на правото на ЕС. Актове на институциите. 

Производственото право се нарича още и вторично право. Вторичното право на 

ЕО се приема на основата на първичните правни източници. В момента действащата 
правна система на ЕС включва около 15 на брой правни инструмента от които 5 са 
основни, а останалите са по рядко срещани. Класификацията на основните правни 
актове на общността се намира в чл. 249 на договора за ЕО, който гласи, че при 
осъществяване на своите функции ЕП съвместно със Съвета, Съдът и Комисията 
съставят регламенти, издават директиви, вземат решения, отправят препоръки или 
дават становища. Тази легална класификация се основава на 2 критерия. 1 според 
адресата на правната норма. 2 според задължителната сила на акта. 

Йерархия- 1- Учредителни договори- ДЕОВСт; ДЕО;Договори за изменение и 

допълнение на учредит. договори; Договори за присъединяване на нови държави- 
членки. 

-

2- Принципи на правото- Общи принципи; Принципи, валидни за 

държавите членки; Принципи изведени от правото на ЕО

-

3- Международни договори на ЕО- МД, сключвани от ЕО с трети 

държави; МД сключвани между държавите- членки; МД сключвани от държавите –
членки с трети държави

-

4- Източници на производно право са:

-

Регламента

-

Директивата 

-

Решението

-

Мнения, препоръки и становища

-

5- Практика на СЕО- много важен източник- Съдът правораздава и 

тълкува правото на ЕО и извежда основните негови приципи. 

9. Ре

гламента- същност и обща характеристика. 

На върха в нормативната система на ЕС и основен източник на производното 

право е регламента. Целта на този нормативен акт е създаването на еднообразно право 
в целият съюз. Институциите и органите, които имат право да приемат регламенти са: 
Съветът съвместно с ЕП, Е комисия и Е центр. банка. Дефиницията на регламента се 
намира в чл. 249 ал. 2 от договора за ЕО. Той гласи: “ регламента има общо 
приложение- той е задължителен в своята цялост и е директно приложим във всички 
държави членки. ” 

1.

Регламента се прилага към неограничен брой лица на територията на 

целия съюз. Той се прилага спрямо частни лица, държав- членки или институции и 
органи на съюза. По това той прилича на закона от вътрешното законодателство

2.

регламента е задължителен в целостта си. Той не може да бъде прилаган 

частично или селективно. Той винаги се прилага във всичките си елементи. 

3.

той е директно приложим във всички държави- членки. Това означава, че 

регламента влиза в сила след неговото обнародване в официалният вестник на ЕС и не 
са необходими никакви други мерки от страна на държавите членки за неговото 
приложение. Няма нужда от акт на вътрешното право на държавите- членки, който да 
обуславя приложението на регламента. 

4.

Регламента е акт с директен ефект. Това означава, че регламента поражда 

права и задължения за всички субекти на правото на ЕС. Всяко ф. л. или ю. л. може да 
се позове на директния ефект на регламента за да получи защита на своите права пред 
националният си съд. 

Влизането в сила на Регламента е указания в него срок, а при липса на такъв на 

20 ден от обнародването в официален вестник на ЕС. 

10. ДИРЕКТИВА- /Европейски рамков закон/- същност, обща 

характеристика

Директива обвързва всяка държава членка на ЕС, до която е адресирана по 

отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но оставя възможност за 
избор на националните власти за начина и формите за неговото постигане. Органите и 
институциите, които пиемат директиви са Съветът, Съвета съвместно с с. Европ. 
Парламенти Комисията. При Директивата, органът който е издава определя рамката и 
целта, която трябва да бъде постигната. Националният законодател трябва да приеме 
съответния вътрешен нормативен акт, със който да уреди постигането на тази цел. 

Директивата има срок, в който да бъде въведена в действие- 2 години от датата 

на приемане. Директивата не може да се приема частично. 

11. Решение- същност и обща характеристика 

Дефиницията е в чл. 249 ал. 4 от договора за ЕО решението е обвързващо в 

своята цялост, но само за тези до които е адресирано

1.

решението е индивидуален акт. Адресирано е до конкретно лице

2.

задължително е за своите адресати държави или частни лица

3.

решението е директно приложимо- няма нужда от вътрешен акт по 

неговото прилагане

4.

Решението няма общо действие, има конкретен Адресат. Органите които 

могат да приемат решения: съветът, съветът съвместно с ЕП, Комисията и Е централна 
банка. Последните актове на вторичното право са препоръките и мненията. Те за 
разлика от др. актове нямат правно обвързващо действие. Препоръки могат да издават 
всички институции и органи на ЕС. техни адресати са държави- членки, които се