Л  Е   С  О  Т   Е   Х  Н  И  Ч   Е  С  К  И      У  Н  И  В   Е  Р  С  И  Т   Е 

     Т

ФАКУЛТЕТ ПО ЕКОЛОГИЯ И ЛАНДШАФТНА АРХИТЕКТУРА 

КАТЕДРА   “ПАТОЛОГИЯ НА РАСТЕНИЯТА И ХИМИЯ"

РАК ПО ДЪРВЕСНАТА РАСТИТЕЛНОСТ

Рак по иглолистните видове 

(  Gremmeniella

    abietina

 )  

Този фитопатоген, от гледна точка на храненето си, може да се квалифицира  

като  

некротроф

.   Установени   са   много   иглолистни   видове,   по   които   се   развива  

G. 

abietina

  и   те   принадлежат   към   следните   родове:  

Abies  Larix,  Picea,  Pinis,  Tsuga  и 

Pseudotsuga

.   Досегашните   изследвания   на   фитопатолозите   показват,   че   най-силно   се 

увреждат представители на родовете

 Pinus и Picea

.

Сн.1. Епифитотийно развитие на раковото заболяване в САЩ

Симптоми.

  Първите   признаци   за   заболяване   на   боровите   насаждения   се 

наблюдават през пролетта. Фитопатогенната гъба прониква в иглиците, връхните пъпки 

на   летораслите   и   поразява   камбиалната   тъкан.   Основата   на   поразените   иглици  

покафенява   и   тази   промяна   на   цвета   им   постепенно   ги   обхваща  изцяло.   Постепенно 

патологичния процес се разпространява и по връхните пъпки и камбия на стъблото и  

клоните.   За   растенията   с   по-голям   диаметър   е   характерно   развитието   на   некротични  

зони, които могат да обхванат в една или друга степен стъблото и клоните 

(сн. 2).

Причинител

.   Важността   на   този   фитопатоген   и   хаоса   при   ползуваните 

латински наименования за него от различни автори налагат да се спрем по-подробно на  

неговата история.

В процеса на изучаване тази патогенна гъба е посочвана под различни видови 

имена. Счита се, че за първи път паразита е бил определен във Финландия от  

Karsten 

(1884).  В района на останалите скандинавски страни 

Gremmeniella abietina

 е установена

1

2

Сн.2. Симптоми и плодни тела на паразитната гъба

малко по-късно от 

Brunchorst

през 1888 г., който не е знаел за изследванията на 

Karsten

. 

Той   описва   подробно   конидиалния   стадии   на   патогенната   гъба.   Основни 

гостоприемници са видовете

 Pinis nigra Arn. и P. mugo Tur

., които били интродуцирани 

в   Западна   Норвегия.   През   1891   г.   конидиалния   стадии   бил   наименуван  

Brunchorstia 

destruens  Rrikss.  

По-късно 

анаморфният (безполов) стадии

  на тези гъби бил наречен 

Brunchorstia  pinea  (Karst.)  Hohn,  

както   е   коректното   му   име   и   до   сега.   В   Швеция 

Lagerberg

 (1913) установил, че 

Brunchorstia destruens

 е причина за съхненето на върха 

на смърча  

(Picea  exelsa  Link)

  и свързал конидиалния стадий с аскомицетна (торбеста) 

гъба,   която   намерил   върху   болните   клони   на   засегнатите   от   епифитотиията   дървета. 

Нарекъл  я  

Crumenula  abietina  Lagerb

.  

Jorgensen

  (1930)   опитно   (чрез  чисти   култури) 

доказал, че  

Lagerberg

  е бил прав. Таксономични съображения наложили името да бъде 

променено и фитопатогена е бил наречен с новото латинско име 

Scleroderris lagerbergii

3

Сн. 3. Плодни тела на паразитната гъба

Gremmen.Schlaepfer-Bernhard

  (1968)   променя   името   в  

Ascocalyx  abietina 

(Lagerb.) Schlaepfer

 и през следващите години било предложено паразитът да се нарича 

Gremmeniella abietina (Lagerb.) Morelet

 . Публикации на този изследовател аргументират 

правилността на  това  име.  Становището на  

Muller  и  Dorworth

  (1983) е,  че  

Ascocalyx 

abietina  (Naunov)  Schlaepfer-Bernhard

  е   най-издържаното   от   научна   гледна   точка 

наименование.   Изхождайки   от   факта,   че   дискусионния   период   за   името   на 

фитопатогенната   гъба   продължава,   ние   ще   се   придържаме   към   най-популярното   й  

латинско наименование - 

Gremmeniella abietina.

При   проучвания   за   вътревидовата   изменчивост   на   паразитната   гъба 

посредством   имунологични   тестове  

Dorworth  и  Krywienczyk

  (1975)   успяват   да 

разграничат три основни серотипа (щама). Важен елемент на този резултат е фактa, че 

всеки   един   от   установените   серотипове   е   с   различен   географски   произход   (Европа, 

Америка и Азия).

Симптомите  

на   двата   най-широко   разпространени   серотипа   (

северо-

американския   и   европейския

)   в   Северна   Америка   позволяват   успешно   да   бъдат 

разграничени. Североамериканският произход напада обикновено по-долните части на 

короните на видовете от  

род  Pinus

, докато европейският произход напада повсеместно 

короните   на   иглолистните   видове

.

  Dorworth  и  Krywienczyk

  (1975)   посочват,   че   двата 

произхода   се   различават   и   по   морфологията   на   конидиите.   Северно-американският 

произход  има   обикновено   по   3  септи   на   конидия,   а  европейският  -  от  3  до  7  септи. 

Същите автори добавят, че има разлика и в 

телеоморфния (половия) стадий.

 Първият 

произход (

американският

) в жизнения си цикъл образува 

апотеции

, докато за втория 

(

европейския

)  такива   не  са  установени.   Посочените   различия   между  двата  произхода 

(

патологични,  морфологични   и физиологични

)  дават  основание  да  се  диференцират 

двата произхода като

раси

.

Морфологични   различия,   свързани   с   безполовите   спори   на  

G.  abetina

  са 

установени отдавна и в Европа.

4

Morelet 

(1980)   разграничава   нов   щам   на   патогена  

Brunchorstia  pinea  var. 

cembrae

,   като   се   мотивира   с   броя   на   септите   по   конидиите   (от   5-7).   Изследвания   в 

Италия потвърждават наличието на този вариетет на по-голяма надморска височина по  

Pinus cembra

 и

 Picea excelsa

.По южните склонове е преобладавала формата с 3 септи на 

конидиите.

Както   посочихме   по-горе,   важен   белег   за   разграничаване   на   двете   раси   в 

Северна   Америка   са  

спорофорите   (плодните   тела)

.   Наличието   на  

пикнидии

  и 

апотеции

  е доказателство за американската раса. Данните от изследванията в Европа 

показват, че европейската раса на този континент може, макар и по-рядко, да развие и 

телеоморфния стадий (апотеции)

  в някои по-северни райони на Англия, Франция , 

Германия, Швеция и Южна Норвегия.

Конидиите

 на

 G. abietina

 покълват само в капки вода или при висока въздушна 

влажност   (над   70   %).   Оптимална   температура   е   около   18  

°

С.   Температурно-

влажностният 

5