Има богато съдържание на витамини от групата на А, В
1
,В
2
, РР и С, листна
киселина, калций, фосфор, цинк, желязо. Над 70% от сухото вещество са захари.
Има още суров протеин и целулоза, богат е на етерични масла, сяра, която действа
като антибиотик. Много от съставките му са антиоксиданти, способни да
възпрепятсват разрастването на раковите клетки и да намаляват холестерола.
Стимулира отделянето на стомашни сокове и така подобрява храносмилането,
засилва апатита.
Лукът е три годишно растение: през първата година от семената се образуват
малки главички-арпаджик; през втората година от арпаджика се произвеждат едри
луковици, които всъщност са стопански продукт; през третата година от едрите
луковици израства цветоносно стъбло. Луковицата всъщност се състои от силно
скъсено стъбло-дънце, от горната част на което се развиват една или повете
вегетативни пъпки, които са оградени с месести обвивни люспи, листата са
цилиндрични, кухи и всички приосновни. Цветоносният стрък е безлистен, на
върха завършва с кълбовидно съцветие-сенник. Плодът е кутийка, а семената са
черни, триръбести.
Лукът е студоустойчиво растение, но при минус 5-6С младите растения
измръзват. Високите температури (над 30С) спират растежа. Към почвената
влажност лукът е най-взискателен, но високата въздушна влажност е опасна за
него. Предпочита богати на хранителни вещества почви.не понася високата
концентрация на хранителния разтвор. Добре е да се тори често, но с малко
количество торове.
Почвата през есента се изорава дълбоко, внасят се 40-50 кг суперфосфат на декар.
Избира се арпаджик с по-дребни семена-едрият стрелкува. Не бива да е прораснал
към времето на засаждането. За промишлено производство може да се сее на ленти
с широчина 1-1,2 м, ръчно, разпръснато,равномерно, така че семената да бъдат на
1-2 см едно от друго. Но в любителската градина, обикновено се отделя една или
две лехи, прекопават се добре, наторяват се, подравняват се и се разделят на
бразда. Ако браздите са по-дълбоки, арпаджик се поставя от двете страни на
браздата, не на дъното, на такава височина, че когато се покрият семената, да са на
дълбочина 3-4 см.
Основна грижа през вегетацията е борбата с плевелите и окопаването. Плевелите
се премахват ръчно. Щом растенията достигнат дължина на листата 20 см,
окопаването спира, но плевенето продължава. Лукът се окопава 2-3 пъти на 5-6 см
дълбочина, за да не се повреди кореновата му система. Това става след вдигане на
росата. Ако някое растение образува цветоносно стъбло, пречупва се под издутата
му част.
Лукът е групиран според вкусовите възприятия на човека: сладък, лют, по-малко
лът. Лясковски 58, Пловдивски 10, Конкурент и др. спадат към лютивите сортове;
полулютиви са Пионер, Успех 6, Юбилей и др.; сладки сортове са Самоводска каба,
Гюмюрджинска каба, Испанска каба;
Беритбата се извършва края на юли или началото на август. Лъжливото стъбло
около шийката на луковицата омеква и лукът ляга-това е знак, че растежът на
луковицата е завършил. Обвивните люспи придобиват характерната си окраска. От
100 глави, ако 25 са полегнали се вади. Растенията направо се изскубват с ръка или
се подкопават с мотичка. Прибира се на сухо и се оставя открит целия вързоп или
Предмет: | Агробизнес, Икономика |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 689 |
Брой символи: | 3811 |