ЛАБОРАТОРНО УПРАЖНЕНИЕ № 5

ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКО СЪПРОТИВЛЕНИЕ ПРИ ПОСТОЯНЕН 

ТОК

1.

Цел на лабораторното упражнение.

         Целта на упражнението е студентите да се запознаят с основните уреди и методи 

за измерване на електрическо съпротивление при постоянен ток.

2. Теоретична постановка.

                 Електрическите вериги при постоянен ток се характеризират с  електрическо 
съпротивление. Тази величина има измервателна единица в системата SI 1 Ом (Ω). Тя 
спада   към   параметричните   величини   и   затова   не   може   да  бъде   измерена 
непосредствено, а е необходимо предварително да бъде преобразувана в енергетична 
величина  (ток   или   напрежение).   Затова   може   да   се   каже,   че   по   същество   всички 
методи за измерване на електрическо съпротивление са косвени методи. В практиката, 
обаче е прието всеки измервателен уред, чиято скала е разграфена в омове и се нарича 
омметър, да се счита като уред за пряко измерване на електрическо съпротивление. В 
тази връзка класификацията на методите и средствата за измерване на тази величина 
получава следния вид: 
        а) Преки методи

-

с   използузане   на   уреди   с   непосредствена   оценка  (логометрични

омметри, електромеханични омметри);

-

с използуване на уреди за  сравнение  (мостове  за  постоянен ток);

   б) Косвени методи  -  стойността на измерваното електрическо съпротивление се 

получава   след   преки   измервания   на   други   величини,   свързани   с   измерваната   чрез 
позната зависимост.
В  електромеханичния  омметър   се   използва   измервателен  механизъм   (ИМ)

от 

магнитоелектрична  система  (МЕ)  и  подходяща  схема  със   захранваш  източник. 
Измерваното съпротивление R

X

 може да бьде включено последователно или паралелно 

на ИМ, както е показано на фиг. 1а и б.

                                         а                                                             б

Фиг. 1. Схеми на електромеханични омметри: а – последователна; б – паралелна.

Известно е, че отклонението на стрелката на МЕИМ зависи от R

X.

Когато   се   конструира   омметьр   по   първата   схема,   скалата   на   ИМ,   разграфена  в 

омове, се получава неравномерна и обратна. Когато се използва втората схема, скалата 
на омметъра се получава неравномерна и права.

Обикновено като захрвнващ  източник в уреда се използват галванични елементи. 

Това означава, че напрежнието Е не може да се поддържа с постоянна стойност. С 
течение   на   времето   тази   стойност   намалявя,   променя   се   и   съпротивлението  R

i

. 

Следователно скалата  на уреда  става  вече недостоверна, а измерването - неточно.

                 За да се избегне този недостатък,  омметърът  се проверява, преди  да бъде 
използван в една контролна точка от неговата скала. 3а схемата от фиг.1а тази точка е