Б-я  има 378 км. брегова ивица по Ч море. 
Тя дава възм за р-е на прист трансп 
инфрастр и наличието и е наше нац 
богатство. Бургаското прист влиза в 
експлоатация едва през 1903 ., а 
Варненското — през 1906 .По време на 
Втората св война корабите.ни били 
потопени.
Официално за морски страни се признават 
само тези, които имат кораби с общ тонаж 
над 100 хил. бр. р.

т. 

Този тонаж е 

достигнат през 1961 г. и оттогава България 
е призната за морска държава. Това ни 
даде възможност да членуваме с право на 
глас в ИМКО — организация за запазване 
на човешкия живот по море. След 1961 г. 
бълг морски тр се развива с мн по-бързи 
темпове. Той използва както кораби, 
построени в нашите корабостроителници, 
така и закупени от някои 
държ.Черноморският ни бряг е слабо 
разчленен, като с най-голямо транспортно 
значение са Бургаският и Варненският 
заливи. По бълг крайбрежие рядко се 
наблюдават високи щормови вълни. 
Замръзването на морските крайбрежни 
води за разлика от водите на р. Дунав е 
рядко явление. В усл на съвр научно-техн 
прогрес морският ни тр функц 
целогодишно.Това се отразява върху 
себес-стта на превозите, Преимуществата 
на морските пътища пред сухоземните се 
изразяват в това, че те са естествени и не 
изискват предварителни средства за 
тяхното изграждане и поддържане. 
Пропускателната им сп-ст е огромна. При 
движ на корабите не се губи енергия за 
преодоляване силата на тежестта, както е 
при автом и жп трансп инфрастр. Бълг 
крайбрежие предлага относ благоприятни 
условия за корабоплаване. Наличието на 
заливи и езера е важна предпоставка за 
изграждането на съвременни пристанища. 
Най-удобни са Бургаският и Варненският 
залив, където са построени нашите най-
големи пристанищни комплекси. 
Шелфовата ивица е доста широка. Поради 
малката й дълбочина възможностите за 
приемането на кораби с много голям 
тонаж са ограничени. Във връзка с 
използването на плавателни съдове над 50 
хил.т; дедуейт (водоизместване) в 
перспектива е възможно строителство на 
пристанища извън акваторията на 
заливите, т.е. в по-дълбоки води (напр на 
север край Шабленското крайбрежие). 
Това строителство е много капиталоемко. 
Едновременно с това ще се запазят 
плажовите ивици за курортно-
туристическо дело Морето със своите 
хидроложки и климатични особености 
също влияе върху корабоплаването. 
Например малката соленост е от знач, т к 
предизвиква по-слаба корозия на 
корабите. Двете течения породени от 
нееднаквата плътност на водата и 
действието на ветровете, забавят или 
увеличават скоростта на корабите. В 
климатично отнош год и сезонните 
колебания на темпер практически не 
оказват влияние върху корабопл. Вредни 
са вълните, които нанасят доп щети на 

 Организация на товарните превози.
 Товарни превози по море

Морският тр има изключ знач-е за р-
ето на м-ун търговия поради факта, че 
обслужва ок 80 % от превозите по 
стокообмена м/у отд д-ви в целия свят. 
Това се дължи на неговите технико-ик 
и експлоатац предимства

, 

които 

се 

изразяват в сл:

•

Висока 

икономичност и ниска себест-ст 

- 

резултат от голямата 
товароподемност, сравнително 
ниските р-ди на ГСМ на единица 
трансп товар  и  най-благоприятното 
съотнош м/у собств тегло на тр 
средство и теглото на превозвания 
товар;• 

висока производит на труда 

- 

поради големия капацитет на тр 

средства и масовостта на превозите;
• 

морският / презокеанският път е 

естествен и неограничен, 

поради 

което е евтин, такси се плащат само 
при преминаването на кораби през 
специално построени съоръжения 
(напр. Босфора, Сеуцкия канал и пр.). 
При спазени изисквания за 
безопасност на превозите този вид 
транспорт може да се счита и за един 
от най-чистите от екол гледна т. 
Недостатъци на морския транспорт
• сравнително най-ниска скорост на 
движ

в съчетание с времето за 

обработка на корабите в 
пристанищата. Взимат се мерки за 
ускоряване на ТРО и като цяло за 
обработката на плавателните съдове 
чрез масовото използване на уедрени 
товарни единици (контейнери,палети/
• сравнително бързо морално 
остаряване

на транспортните средства 

поради дългия им физически живот.

3.Р-е на морските пристанища в Б-я

Те трябва да останат държ 
собственост

 Пристанището е 

гостоприемно отворено за морските 
съдове, завършващи своето плаване 
или за прикритие при бурно море. 
Затова то е защитено от морските 
вълни със заграждащи съоръжения, 
които оформят неговата акватория. 
Пристанището има кейов фронт и 
корабни места, на които се 
разполагат претоварни съоръжения, 
складове и подходни пътища

.

Общата въоръженост на 
пристанищата се изразява с 
показателя 

комплексна механизация 

на 

ТРР. Степента на комплексната 
механизация в морските ни 
пристанища вече е към 90 %. С 
предимство се прилагат 
контейнерните трансп технологии. 
При тяхното използване 
интензивността на товарно-
разтоварните работи се увеличава 600 
пъти. Нашите пристанища са не само 
контактна зона между сушата и 
водата, но и територия, на която се 
преплитат и взаимодействат морският 
и сухоземният трансп. Пристанищата 
имат мултипликационен ефект при 
ускоряване доставките на вносните и