Германското кралство и Свещената Римска империя през X—XII век
Образуване на германското кралство
Штлчнофранкското кралство обхващало най-изостаналите територии на разпадналата се
франкска империя. В земите източно от долното и средното течение на р. Рейн по-дълго,
отколкото в Италия или Франция се запазил патриархалният бит на германските племена. Тук
по-бавно се налагал феодалният строй и дори до началото на X в. все още съществувала старата
племенна военна и съдебна организация. Изостаналостта на тези земи се изразявала и в
продължителното съ¬ществуване на т. нар. племенни херцогства. Това били старите територии
на отделните германски племена (сакси, франкони, шваби, баварци). Те били управлявани
полусамостоятелно от херцози, които били нещо средно между племенни вождове и кралски
служители. Владетелите на Източнофранкското кралство не били в състояние да ограничат
почти пълната им власт по места.
В края на IX и началото на X в. земите източно от р. Рейн започнали да изпитват
опустошителните набези първо на норманите, после на ун¬гарците. Херцозите, всеки един
поотделно, не били в състояние да се справят с нахлуванията на бързоподвижната унгарска
конница. В усло¬вията на почти всекидневна външна опасност възникнала необходимостта от
политическо обединение. Херцозите били готови да жертват част от своите права в името на
прекратяване на опустошенията на собствените им земи. Политика на обединение на силите в
името на отблъскването на външната опасност започнали да провеждат кралете от новата
Сак¬сонска династия, която дошла на престола на Източнофранкското крал¬ство, след като през
911 г. умрял последният владетел от династията на Карл Велики. Крал Хенрих I (919—936) и
неговият наследник Отон I (936—973) се възползвали от готовността на херцозите да подкрепят
централната власт. За провеждането на своята политика на централизация ~t били улеснени и от
обстоятелството, че във владенията им все още не била разпространена васално-йерархическата
система, която подко¬вала силата на кралската власт. Саксонските крале започнали усилен
строеж на замъци и защитни съоръжения в провинциите, които спасявали местното население от
унгарските нападения. Това на практика усилвало властта на краля в периферните области на
държавата. Организирана
била нова конна войска от рицари, която изместила войските на отделните херцози. тъй като тя
единствена била в състояние успешно да воюва с унгарската конница. Тази рицарска войска през
955 г. успяла да разгроми унгарците и да сложи край на нахлуванията им в германските земи.
Сплотяването на херцозите около кралете от Саксонската династия превърнало
Източнофранкското кралство от неустойчиво обединение на племенни херцогства в по-стабилна
и централизирана средновековна държава. През 920 г . в съвременните извори тя за пръв път
била наречена “кралство на тевтонците" (кралство на германците) . В границите на това
кралство се създали условия за възникване на германската народност .
Вътрешната и църковната политика на Саксонската династия
Племенните херцози подкрепяли краля, докато унгарската опасност била отстранена. След това
те отново започнали да оспорват правото му да налага своята воля в отделните херцогства.
Кралската власт за¬почнала да изпитва затруднения и поради бързото разпространяване на
васално-йерархическите отношения в кралството при организирането на рицарската войска.
Пред кралете от Саксонската династия застанал с далата си острота въпросът на какви
обществени сили да се опрат, за да гюдължат политиката си на централизация на държавата.
Крал Отон I и неговият наследник Отон II намерили опора в средите на църквата. За да я
привлекат на своя страна , те започнали с щедра гъка да раздават поземлени владения на