11. ВЪТРЕШЕН ПАЗАР НА ЕО

Единният вътрешен пазар на страните членки на ЕС е резултат от задълбочаването 
на икономическата интеграция, започнала още през 50­те години на 20 век със 
създаването на интеграционните общности. Изчерпването обаче на интеграционния 
потенциал на тези регионални търговки споразумения от класически тип е 
обективната причина към нова фаза на интеграция, наречена Единен вътрешен 
пазар. На първо място е реализацията на Митническия съюз на страните членки и 
по­ специлано на насочените навътре аспекти изразяващи се премахването на митата 
във вътрешнообщностната търговия, на количествените ограничения и мерките с 
еквивалентен ефект.  Друга съществена предпоставка е дейността на Съда на ЕО, 
който успява постепенно да наложи във вътрешнообщностната търговия принципа на 
взаимното признаване на условията за достъп до вътрешния пазар на страните 
членки.  Премахването на митата и мерките с еквивалентен ефект включва два 
елемента:

•

Премахването на митата в търговията между страните членки на съюза 

(съзадване на зона за свободна търговия).

•

Въвеждането на еднаква (единна) митническа тарифа спрямо трети държави. 

Механизмът на либерализация включва два елемента: ­ фиксирането на 
съществуващите мита и забраната за въвеждане на нови мита. – постепенното 
и поетапни намаляване на фиксираните мита в рамките на един преходен 
педриод.

Докато премахването на митата не представлява особен проблем, не така просто 
стоят нещата с премахването на таксите и дърьавните вземания, които имат ефект, 
еквивалентен на този на митата. Проблемът при този вид бариери е изясняването 
дали съответният национален данък или такса трябва да се причислят, или не, към 
забранените и дали подлежат съответно на отмяна. Непозволените съгласно ДЕО 
национални фискални мерки могат най­ общо да се обособят в две групи:

•

Първата група обхваща данъците и другите дърьавни вземания, които имат 

пряк и явен дискриминационен ефект по отношение на стоките, идващи от 
други страни членки на Общността.

•

Втората група обхваща данъци и такси, които имат скрит или косвен 

дискриминационен ефект. Това са държавни вземания, които привидно имат 
еднакъв, т.е. недискриминационен ефект, за всички – както за местните 
производители, така и за вносителите.

Също така още с Римския договор се полагт основите на процеса, довел до сегашното 
свободно движение на стоки в единния вътрешен пазар на Общността. Освен този 
съществен принос Митническия съюз на ЕО судържа още един важен новаторски 
елемент­ не само че за недопустими се обявяват традиционните количествени 
бариери (квоти и лицензи), но и мерките с еквивалентен ефект. Както при тарифните 
бариери, така и при нетарифните е твърде трудно да се направи ясно разграничение