Педагогическа психология
Учебник по „Педагогическа психология”, „Климент Охридски”, 2003г.
Автор-проф.Любен Десев
Предмет и задачи на педагогическата психология
-1
1.
Предмет на педагогическата психология:
Това са психологическите закономерности на усвояването на знания,
умения и навици и върху тази основа, закономерностите за формиране на
личността на учените.Има два вида психологически закономерности-за
формиране на личността и за усвояване на знания.Усвояването и
формирането е многофакторен процес.Психологическите закономерности
са всичко онова, което става в психиката на човека и процесите, които
протичат в момента на усвояване на знания.
2.
Основни задачи на педагогическата психология:
Разделят се в четири групи:
І гр. задачи, свързани с развитието на психологическите условия; ПС има
най-големи постижения именно в тази група задачи;
ІІ гр.-задачи, свързани с емоционалната дейност на учените-преживяването
придружава всяко познание.
ІІІ гр.-задачи, свързани с волевата дейност на учениците.
ІV гр.-задачи, свързани пряко с ефективността на обучението
ПС няма понятиен апарат!
Актуални проблеми на ПС са:
•
Демократизиране и хуманизиране на образованието
•
Формиране личността на учениците
•
Самовъзпитанието на учениците
•
Мотивът за обучение
Методи за психологически изследвания
-2
Принципи на психологията-педагогическо изследване
-принцип за детерминираност-всяка психична проява има своя причина
и тя трябва да бъде открита.
-принцип за развитие на психиката чрез учебната дейност
-принцип за цялостност в развитието
-принцип за педагогическа насоченост на изследването, не бива да се
отклонява или задържа правилното развитие на учениците
1
-принцип за обективност-обективно регистриране и формулиране на
изводите
3.
Етапи на психологията-педагогически експеримент:
Това е особен метод, който съдържа 1-2 психологически метода и 1-2
педагогически.
І етап е подготвителен-формулиране на тема; подбиране на методите,
които ще се използват; какви показатели ще оценяват експертите при
подготвяне на паралелките, които ще бъдат изследвани.
ІІ етап ( същински експеримент )-започва с изследване равнището на
двете паралелки, от които едната ще е ЕП, а другата КП.
ІІІ етап- анализ на резултатите
ІV етап-препоръки и изводи
V етап-масово внедряване в практиката
4.
Психодиагностиката в изследвания и в образователната практика:
Педагогическата диагностика ни дава информация за равнището на
знания и умения на учениците, а психологическата диагностика ни дава
информация
за
равнището
на
развитие
на
личността.Психодиагностиката има голяма история, докато
педагогическата се установява.Педагогическата диагностика е
елементарна, тя служи за управление на образованието.
Формиране на личността на учениците
-3
Теории за личността и цели на средното образование
Общочовешки ценности като цели на българското образование
Програмиране на формирането на личността
Психологически механизми на формирането на личността
Формиране на мотивационната сфера на личността
•
Мотивация за развитие на личността
•
Мотивация на учебната дейност
•
Развитие на познавателните потребности
•
Формиране и изучаване на мотивацията на учене
1.Мотивите са стимули, които насочват поведението на човека, но не
всички стимули са мотиви.Само по-особените стимули се определят като
мотиви.Съдържанието на мотивите е равно на съзнанието на човека.Всяка
2
мотивираща система е подредена по йерархичен начин.Всеки от нас има
индивидуална мотивираща система, но има и установена обществена
мотивираща система.Индивидуалните системи се доближават до
обществените системи, а не са еднакви.
Конфликтът между мотиви с различна насоченост се нарича
мотивация.Мотивацията е състояние на личността, при което се отдава
предпочитание на един или друг мотив.Мотивацията е механизъм на
развитие чрез преструктуриране.Мотивацията е вътрешнопротиворечив
процес.
2.
При мотивацията има процес на силно осмисляне.Мотивацията развива
личността когато е оптимална, силната мотивация ни развива, а слабата
мотивация ни прави неспособни.
2.1.
Различните видове мотиви влияят на ученето.Някои мотиви, тясно
свързани с учебната дейност са:
•
Интересите на учениците
•
Емоционална удовлетвореност от познанието-няма достойно място
на тази група мотиви в практиката
•
Интерес към начина на учене
3.1.
Познавателните
потребности се
отнасят към висши
потребности.Потребностите се развиват на основата на теорията на
Фестингер за развитието.
Двете условия за развитие на потребностите са:
•
постепенно задълбочаване и разширяване на знанията в отделните
области на живота
•
системно практикуване на умения, свързани с придобитите знания.
4.1.
Формирането на мотиви е сложно и се извършва от цялостния учебен
процес.
Делови мотиви-награди, оценки-не са мотиви, не подсилват истинските
мотиви.
Учебна дейност и формиране на личността
-психологически теории за учене ( възникват преди 100 год )
-психологическа структура на учебната дейност
-формиращи функции на учебната дейност
1.1,
Асоциативна теория-тя твърди, че човек се учи, правейки асоциации
(Ебингхаус )
-Условно рефлекторна теория- ( И.П.Павлов )
-Реактивна теория ( Торндайк )-бихевиоризъм
3
-Когнитивна теория-създадена от Фестингер; тя се развива върху теорията
му за когнитивния нюанс.
-теория за по-етапно формиране на умствените действия-Галперин я
създава, основавайки се на Пиаже и теорията за развитието на Виготски.
-хуманистична теория-тя е антиавторитарна теория.
2.1.
Всяка дейност си има структура.Учебната дейност има 3,4,5,6,7
елементна структура.
Четири-елементна структура:
1-ви елемент: цели на учебната дейност;
2-ри елемент: мотивация на учебната дейност ( формиране мотиви за
учене-интереси и емоционална удовлетвореност )
3-ти елемент:учебните действия и методическият............................ арсенал
на учителя.
4-ти елемент: резултатът от учебната дейност ( оценка и самооценка ).
3.1.
Функциии на учебната дейност:
Учебната дейност формира личността в най-голяма степен, защото тя
представя пред учениците обществения исторечски опит на човечеството в
най-съкратен организиран вид.Тя е строго селектирана.При учебната
дейност има вътрешно противоречие всеки час.Тя научава учениците на
самообучение през целия им живот.
4.1.
Учебна дейност:
Тя насажда неизбежния авторитаризъм.Това накърнява свободата на
личността.Изходът е да се измислят инфилтрирани начини за учебната
дейност.
Формиране на способностите на учениците
1. Развитие на способностите на учениците
2.
Формиране на общи умствени-творчески способности
3. Формиране на специални способности
4. Психологически условия за формиране на способностите на
учениците
4.1.Съдържание на умствените способности
•
да се намери актуална пропорция между
теория и практика в
Средното училище
•
да се постави акцент върху една и да се развият всички останали
способности на учениците
•
взаимодействие на всички учебни дисциплини
4
•
развитие на изявени способности в контекста на хармоничната
личност
•
индивидуален подход към способностите
Психология на саморазвитието и самовъзпитанието на учениците
Самосъзнанието е съзнание, опознало себе си
Самосъзнанието- основа за 26,27,28,29
Самосъзнанието може да се разглежда като процес и като резултат.
самопознание
Аз-концепция
самонаблюдение
самоанализ
самопреживяване
самооценка
/ удовлетвореност / неудовлетвореност /
Изменение
рефлексия-най-високата форма на интелигентност на
човека да преценява себе си
Самооценката и възможностите за самовъзпитанието:
•
адекватност
•
стабилност
•
локализация
Движещи сили на самовъзпитанието:
Психичните условия за самовъзпитание на учениците за изостряне и
преодоляване на противоречията мужду реалното и желаното в Аз-
образа, единна оценка за конкретно постижение, за стимулиране на
всички прояви на самовъзпитание на класа.
Трудният път към психологията
Психологически закономерности на сензорното познание-
30,31,32
32.
Развитие на сензорната култура на учениците
Съставки на сензорната култура:
1. наблюдателност
2. осмисленост на възприеманото
3. избирателност на възприемането
33.
Логическо познание в процеса на обучение
5
Предмет: | Психология |
Тип: | Учебници |
Брой страници: | 15 |
Брой думи: | 3199 |
Брой символи: | 21222 |