Теория на Джон Стюърт Мил за пазара на труда

На пазара на труда , също както и на пазара на благата , търсенето и 

предлагането обикновено са равни . Ако все пак между тях възникват разлики , то те 
бързо се отстраняват с помощта на изменението на работната заплата , представляваща 
цената на труда . С други думи , равновесието на този пазар се осигурява благодарение 
на гъвкавостта на заплатата , която се понижава при повишаване на работната сила 
( търсенето и е зададено ) и се повишава при спадане на предлагането . Ако 
предлагането  е фиксирана величина , то с растежа на търсенето на труд заплатата се 
увеличава , а с понижението на търсенето – спада .

Търсенето на работна сила в класическия модел се описва чрез т . нар . фонд 

работна заплата , основите на когото са били заложени още от Адам Смит и Дейвид 
Рикардо . В условията на капиталистическа икономика главен потребител на работна 
сила са предприемачите . Те организират производството , влагайки него необходимия 
капитал . Капиталът на всеки предприемач се дели на основен и оборотен . С оборотния 
капитал се купуват суровини и се наема работна сила. Предполага се , че частта 
разходи за труд от капитала на предприемача е постоянна величина ( при дадено 
равнище на техническия прогрес ) . По такъв начин търсенето на труд може да се 
изрази като отношение между капиталовите разходи и ставка на реалната работна 
заплата . 

Предлагането на труд се описва като функция от фактическата реална заплата и 

„обичайното ниво на живот „ с помощта на концепцията на Дж. Ст . Мил . Колкото е по 
– висока реалната заплата , т. е. е по – голямо количеството блага , които могат да 
придобият със своята заплата трудещите се , толкова е по – голяма тяхната склонност 
за увеличаване на семейството . Това довежда до извода , че в свръх дълъг  период 
числеността на населението и в частност работната сила се увеличава . Двата фактора 
„ обичайното ниво на живот „ – т . е . количеството и съставът на благата , необходими , 
за да може всеки работник да се чувства удовлетворен от своя живот оказват 
противоположно въздействие на предлагането на труд . 

При неизменно обичайно ниво на живот спадането на реалната заплата по – 

ниско от това равнище води до сдържане на страстта за продължаване на рода на 
работниците . С други думи „ обичайното ниво на живот „ може да се разглежда като 
минимум , под който могат , но не искат да живеят . От друга страна с течение на 
времето обичайното ниво на живот може да се повиши поради появата на нови 
потребности при работниците . 

Ако предлагането на работна сила расте , то на пазара на труда се образува 

излишък от работници , които започват да се конкурират между себе си  за получаване 
на нови работни места , защото заплатата представлява единственият им източник за 
съществуване . Тази конкуренция води до това , че ставката на заплатата се снижава 
дотогава , когато всички безработни не бъдат наети . Ако става увеличение на капитала 
в икономиката , то на пазара на труда се образува излишно търсене на работна сила .