ФИНАНСОВО-СЧЕТОВОДЕН АНАЛИЗ

ТЕМА № 1

 А. Същност и основни цели на ФСА    

Понятието   анализ   има   гръцки   произход,   означава   разделяне, 

разчленяване.   Следователно   анализ   в   тесен   смисъл   на   думата 
означава разчленяване на дадено явление или предмет на основните 
му   елементи   за   изучаването   им   като   част   от   цялото.   Това 
позволява изследваното явление (предмет) да се разбере неговата 
вътрешна същност и да се определи ролята на всички елементи.

В   зависимост   от   изучавания   обект,   сложността   на   неговата 

структура   и   използваните   способи   за   изследване,   анализ   се 
прилага   в   различни   форми   в   естествените   и   обществените   науки. 
Като например: химичен анализ, математически анализ, финансово-
счетоводен анализ и други.

Под   финансово-счетоводен   анализ   се   разбира   процес   на 

селекциониране, сравнение и оценка на счетоводната информация, с 
цел   установяване   на   съществени   връзки,   взаимоотношения   и 
тенденции  в дейността  на предприятието,  които са  необходими за 
вземане на управленски решения.

Счетоводството е специфичен процес, чрез който се отразяват 

всички факти, явления и събития, които са настъпили и протекли в 
предприятието. То ги систематизира и обобщава чрез свои способи 
в   определени   показатели,   които   характеризират   състоянието   на 
предприятието.

Чрез   съпоставянето   им   в   различни   периоди   от   време   се 

очертават тенденциите в развитието на предприятието. Направените 
изводи   служат   като   основа   за   вземане   на   управленски   решения   с 
цел  насочване на  усилията на  ръководството за  осъществяване на 
оптимално въздействие върху операциите, обектите и провежданите 
сделки.   С   осъществяване   на   ФСА   могат   да   се   преследват 
разнообразни цели, като например: 

1)   изследване   на   определен   брой   съществени   (ключови),   най-

често   информативни   показатели,   които   дават   обективна   и   точна 
картина   на   дейността   на   предприятието   за   част   или   за   целия 
отчетен период.

2) установяване на основни фактори, предизвикали изменения на 

фактическите   показатели   в   сравнение   с   предходни   периоди   или   с 
плановите разчети.

Понятия: показатели
         фактори
3)   определяне   на   очакваните   параметри   на   темповете   на 

развитие   на   предприятието   за   близката   и   за   по-далечната 
перспектива от позициите на финансовото осигуряване.

4) вземане на решение за покупко-продажби на дългосрочни или 

краткосрочни инвестиции.

5) оценка на целесъобразността от привличане на дългосрочни 

или краткосрочни пасиви.

6) проучване опита на предприятия със сродна дейност с оглед 

прилагане на положителния опит в тяхната работа.

Целите   на   ФСА   се   постигат   чрез   решаване   на   определен 

взаимосвързан   брой   от   аналитични   задачи.   Аналитичната   задача 
представлява   конкретизация   на   целите   на   анализа,   съобразно 

съществуващите   организационни   ,   информационни,   технически   и 
методически възможности за провеждане на анализа.

Основно условие за провеждането на качествен анализ се явява 

обема и качеството на изходната информация.

От гледна точка на анализа счетоводната информация е все още 

сурова информация, която е формирана в хода на изпълнението на 
отчетните процедури, затова тя трябва да бъде уместно подбрана, 
оценена   и   обобщена,   т.е.   налага   се   да   се   извърши   аналитично 
прочитане на изходните данни в зависимост от целите на анализа.

Основен   принцип   на   аналитичното   четене   на   счетоводната 

информация е прилагането на дедуктивният метод, т.е. изследване 
от   общото   към   частното.   При   анализа   той   следва   да   се   прилага 
многократно. Чрез този метод става възможно възпроизвеждането на 
историческата   и   логическата   последователност   на   фактите, 
събитията и явленията, както и определяне на насоката и силата 
на тяхното влияние върху постигнатите резултати.

В   учебната   и   научната   литература   ФСА   се   подразделя   на 

вътрешен и външен. За вътрешния анализ е характерно:

1)   ориентирането   на   резултатите   му   за   нуждите   на 

ръководството;

2)   интегриране   на   отчитането,   анализа,   планирането   и 

приемането на решения;

3)   максимална   закритост   на   резултатите   от   анализа   с   цел 

запазване на търговската тайна.

Външният   анализ   се   характеризира   с   голям   брой   субекти   на 

анализа, които ползват информация за дейността на предприятието.

Целите   и   интересите   на   тези   субекти   са   разнообразни. 

Резултатите от анализа са максимално открити.

Съществуват още две основни различия между двата анализа. Те 

са свързани с:

1) широтата и достъпността на привлечената информация;
2) степента   на   формализация   на   аналитичните   процедури   и 

алгоритми.

Външният анализ се опира главно на годишния счетоводен отчет, 

т.е. на публичната външна отчетност.

Информационното осигуряване на вътрешния анализ е твърде по-

широко,   т.е.   е   възможно   привличането   на   всяка   необходима 
информация,   включително   и   тази,   която   не   е   достъпна   за   външни 
анализатори.   Следователно   методиката   на   външния   анализ   се 
изгражда от предположението за информационна ограниченост.

Второто   основно   различие   се   предопределя   от   състава   и 

структурата   на   изходната   информация,   с   която   разполагат 
анализаторите.   Тъй   като   за   вътрешния   анализ   могат   да   се 
използват   различни   вътрешни   отчети   и   форми,   които   не   са 
задължителни   за   всички   предприятия,   много   от   провежданите 
аналитични   процедури   предварително   не   са   определени,   а   самият 
анализ   е   по-творчески   и   в   известна   степен   има   импровизационен 
характер.   Тъй   като   при   външния   анализ   основен   информационен 
източник  е ГСО,  неговите елементи  са типизирани,  което създава 
условия   и   възможности   за   унифициране   на   процедурите   и 
алгоритмите на провеждания анализ.

ТЕМА № 2

Б. Потребители на резултатите от ФСА.
На практика всички потребители използват резултатите от ФСА 

за   приемане   на   решение   за   оптимизиране   на   техните   интереси. 
Субектите   на   анализа   са   заинтересовани   от   дейността   на 
предприятието   както   непосредствено,   така   и   опосредствано.   Към 
първата   група   се   отнасят   собствениците,   клиентите,   данъчните 
органи, персоналът на предприятието и неговото ръководство.

Към втората група се включват потребителите, които, въпреки 

че пряко не са заинтересовани от дейността, по договор трябва да 
защитават   интересите   на   първата   група   потребители   –   такива   са 
одиторите, юристите, дилърите, синдикатите и др.

Собствениците,   които   са   вложили   средства   в   капитала   на 

предприятието   изпитват   най-голяма   потребност   от   информация   от 
всички   останали   лица.   Интересът   към   предприятието,   което 
притежават,   засяга   много   направления,   т.напр.   полученият   доход 
оказва   влияние   върху   всички   останали   аспекти   от   дейността   на 
предприятието.   Т.напр.   притежателите   на   акции   в   едно   АД   се 
стремят да извлекат от своите акции три основни изгоди – текущи 
дивиденти,   специфични   привилегии   във   вид   на   фиксирани   права   в 
дружеството и пазарната стойност на акциите в някой бъдещ момент 
за  принос на  определен доход.  Размерът на  очакваните дивиденти 
зависи   от   печалбата   и   дивидентната   политика.   От   своя   страна 
последната   зависи   от   финансовото   състояние   на   дружеството, 
структурата   на   капитала   и   потребността   от   привличане   на   още 
капитал сега и в бъдеще време.

В ролята на основни елементи, служещи за оценка на пазарната 

стойност   на   акциите   се   използват   текущата   печалба,   натрупаната 
неразпределена   печалба,   резервът,   както   и   бъдещата   печалба. 
Следователно   собствениците   са   заинтересовани   от   бъдещата 
способност   на   предприятието   да   реализира   печалба,   от   която   в 
най-голяма   степен   зависят   бъдещите   дивиденти   и   измененията   в 
котировките   на   акциите   на   фондовия   пазар.   Това   се   отнася   и   до 
потенциалните   акционери   или   съдружници,   които   изучават 
целесъобразността от закупуване на акции (АД) или дялове (ООД). 
Ръководството   на   предприятието   проявява   интерес   към   всички 
получени   резултати   от   анализа.   Самият   анализ   може   да   се 
осъществи   постоянно,   тъй   като   ръководството   има   неограничен 
достъп  до цялата  информация. Този  анализ обхваща  измененията в 
тенденциите   на   основните   показатели,   характеризиращи   дейността 
на   съответното   предприятие.   Чрез   изследване   на   размера   и 
амплитудите на изменение на наблюдаваните показатели се създава 
условие   за   осмисляне   на   най-важните   промени   във   функциите   на 
предприятието. Във връзка с това ръководството на предприятието 
е целесъобразно да се ръководи от няколко основни принципа:

1) нито едно събитие, факт или явление в бизнеса не протича 

изолирано.   То   е   причина   или   следствие,   т.е.   то   е   част   от 
веригата на други събития. Следователно е нужно да се определи 
мястото   на   това   събитие   и   неговата   роля   в   разглежданата 
ситуация.

ТЕМА № 3

О Р Г А Н И З А Ц И Я  Н А  Ф С А

С   оглед   успешното   прилагане   на   ФСА   и   изпълнението   на 

поставените   пред   него   цели   се   налага   да   се   спазват     редица 
принципни положения, по-важни от които са следните:

1) анализът да бъде конкретен – това означава, че той следва 

да се опира на реални данни съобразно наличния обем информация , 
а резултатите му трябва да получат числено изражение;

2)   анализът   трябва   да   бъде   обективен   –   това   предполага 

изследване  на реални  стопански явления  и процеси,  на причинно-
следствените   връзки   между   тях,   на   базата   на   достоверна 
информация.   Тази   информация   следва   да   се   изучава   критично   и 
безпристрастно;

3) анализът трябва да бъде действен – бързо и точно да се 

изпълняват поставените пред него задачи. Действеността означава 
още   резултатите   от   анализа   да   се   предоставят   своевременно   на 
ръководството с оглед вземане на подходящи решения;

4) анализът трябва да бъде системен – трябва да се провежда 

въз   основа   на   органическата   взаимовръзка   между   отделните 
показатели и факторите, които им оказват влияние;

5) анализът трябва да бъде комплексен – трябва да обхаваща 

всички по-важни страни и звена от дейността на предприятието. По 
този начин се дава една обективна оценка с помощта не на един, а 
на система от показатели;

6)   анализът   трябва   да   бъде   икономичен   –   разходите   по 

провеждането му по възможност да бъдат сведени до минимум, без 
това да води до влошаване на организацията и самото изпълнение 
на аналитичните процедури.

Спазването   на   тези   принципни   положения   до   голяма   степен 

зависи   от   организацията   на   аналитичната   работа.   Затова   в 
литературата   са   формулирани   различни   правила,   към   които   е 
целесъобразно да се придържаме при провеждането на анализа.

Три от тях имат съществено значение:
1)   Последователността   на   аналитичните   процедури   трябва   да 

бъде така структурирана, че и за анализатора, и за потребителя 
да бъде ясна философията на провеждания анализ;

2)   Аналитичната   работа   винаги   трябва   да   се   изгражда   на 

принципа от общото към частното, т.е. да се прилага дедуктивният 
метод – отначало е необходимо вниманието да се съсредоточи върху 
анализа   и   оценката   на   показателите,   които   дават   най-пълна 
представа   за   изследваните   обекти.   При   необходимост   се   налага 
детайлизация на тези обекти;

3) Необходимо е да се отдели особено внимание на различните 

по   вид   констатирани   изменения   на   показателите,   независимо   от 
техния   характер   –   положителен   или   отрицателен.   Т.напр.   ако 
отклонението   от   плановите   или   нормативните   значения   на   някои 
показатели   са   благоприятни,   но   относително   големи   по   размер   е 
необходимо   да   се   направи   подробно   проучване,   за   да   се   разбере 
дали тези отклонения са обосновани и са резултат от ефективната 
работа   или   са   допуснати   грешки   в   процеса   по   планирането   или 
нормирането. Конкретната организация на ФСА включва три основни 
етапа:

1. Подготвителен
Включва всички подготвителни аналитични процедури, свързани с 

провеждането   на   анализа.   Най-напред   се   уточняват   целите   и 
обектите   на   анализа.   С   определянето   на   целите   се   елиминира 
ненужната работа. Затова изясняването им е задължителен елемент 
на   полезния   и   рационален   анализ.   Той   е   полезен   в   смисъл,   че 
знаейки   подробностите,   анализаторът   съсредоточава   своите   усилия 
към изучаването на най-важните обекти. Той е рационален, защото 
анализът се осъществява с максимална икономия на време и сили. 
Важен   въпрос   е   установяването   на   изпълнителите   на   анализа. 
Засега   на   практика   той   се   организира   (ръководи)   от   главния 
счетоводител,   който   разпределя   работата   между   останалите 
изпълнители.   Определят   се   сроковете   на   изпълнение   отделните 
задачи; разработва се система от показатели, която характеризира 
всеки   обект   на   анализа;   събира   се   и   се   подготвя   за   анализ 
необходимата   информация.   Същевременно   проверява   се   нейната 
точност,   привеждат   се   в   съпоставим   вид   необходимите   данни   и 
други подобни процедури.

Трябва да се има предвид, че рядко могат да се съберат всички 

данни,   които   интересуват   анализатора.   Голяма   част   от 
аналитичните   изследвания   се   извършват   на   базата   на   непълни   и 
несъгласувани   данни   и   факти.   Затова   ФСА   може   да   се   разглежда 
като  процес на  съкращаване на  тази неопределеност,  която обаче 
никога не може да бъде отстранена.

2. Основен
В   зависимост   от   целите   и   обектите   се   прилагат   различни 

способи   за   обработване   на   необходимата   информация.   Съставят   се 
подходящи   аналитични   таблици;   извършват   се   разнообразни 
аналитични пресмятания; разкрива се влиянието на факторите върху 
изследваните показатели; установяват се тенденциите в развитието 
на същите показатели.

3. Заключителен
Обхваща обобщаването и оформянето на резултатите от анализа, 

на   конкретни   изводи   за   състоянието   на   анализираните   обекти; 
вземане   на   мерки   за   преодоляване   на   констатираните   слабости   и 
др. Това е най-важният и най-труден етап, който изисква опит и 
значителни усилия. Трябва да се направи подходяща интерпретация 
на данните и показателите, които са събрани в качеството им на 
база   за   вземане   на   решения.   Оформянето   на   резултатите   може   да 
стане по различен начин, в зависимост от поставените цели. Един 
от   елементите   на   ГСО   е   отчетът   на   управлението.   Той   трябва   да 
бъде   разработен   въз   основа   на   подробен   и   задълбочен   ФСА. 
Аналитичната   част   на   отчета   следва   да   бъде   обоснована   и 
конкретна   по   стил.   Тя   може   да   съдържа   аналитични   изчисления, 
таблици,   графики,   диаграми   и   прочие.   При   нейното   оформяне 
особено внимание е нужно да се отдели на предложенията, които се 
внасят в резултат на анализа. В отчета не бива да се използва 
двусмисленост или уклончивост с цел избягване на отговорност или 
отклоняване от изводи. Когато анализът е тематичен, г.е. когато 
се отнася за един или няколко обекта на анализа (напр. анализ на 
МДА),   резултатите   могат   да   се   оформят   със   справка   или 
заключение.   Тяхното   съдържание   следва   да   бъде   по-конкретно,   да 
се   акцентира   върху   слабостите   и   постиженията,   да   се   посочват 

резервите  и начините  за усвояването  им. Възможно  е безтекстово 
оформяне   на   резултатите   от   анализа.   Тази   форма   представлява 
постоянен   масив   от   типови   аналитични   таблици   или   не   съдържа 
обяснителен  текст. Таблиците  трябва да  бъдат нагледни  и удобни 
за   използване.   Такъв   ред   на   оформяне   на   резултатите   намира 
напоследък   все   по-голямо   приложение.   Затова   той   е   предназначен 
главно за висококвалифицирани специалисти, които могат бързо да 
се ориентират в обработената и систематизирана   информация и да 
вземат   необходимите   решения.   Тази   форма   е   за   предпочитане   и 
поради факта, че с нея се повишава действеността на анализа, тъй 
като значително се съкращава времето между неговото изпълнение и 
използване на направените изводи и предложения.

ТЕМА № 4

Основни източници на информация за ФСА.

За   осъществяване   на   всеки   аналитичен   процес   е   необходимо 

голямо количество информация. ФСА се извършва главно на база на 
счетоводната   информация.   Характерно   за   нея   е,   че   тя   съдържа 
преди всичко факти, които са конкретни и количествено измерими. 
Свойството измеримост придава на тази информация още една важна 
особеност-   тя   използва   паричния   измерител,   което   позволява 
данните   да   се   сумират   и   комбинират,   да   се   сравняват   с   други 
данни   или   да   се   извършват   различни   манипулации   с   тях. 
Счетоводната   информация   обаче   е   приблизителна,   а   не   абсолютно 
точна. Причините за това са , че тя се основава на предполагаеми 
оценки,   условни   класификации   субективни   обобщения   и 
разпределения по случайно избран понякога признак. Затова всеки, 
който   извършва   ФСА   трябва   много   добре   да   познава   счетоводната 
система,   нейната   терминология,   както   и   характерните   за   нея 
условност,   ограниченост   и   несъвършенство.   При   счетоводната 
информация   първостепенно   значение   имат   периодичните   отчети, 
които   се   подразделят   на   годишни   и   текущи.   Според   Закона   за 
счетоводството ГСО включва няколко елемента:

а) Счетоводен баланс – представя в обобщен вид финансовото и 

имущественото състояние на предприятието в парично изражение към 
31.12. на съответния отчетен период. Разглеждан като източник на 
информация за ФСА, СБ притежава две важни характерни черти:

1) в него се съдържа информация за предходния отчетен период, 

което дава възможност за директна съпоставка с текущия период;

2) в него капиталът е представен двуаспектно. Веднъж според 

изпълняваната   функция   в   стопанската   дейност   (в   актива   на 
баланса)   и   втори   път   –   според   неговия   произход   (в   пасива   на 
баланса).  При изготвянето  на СБ  предприятията могат  да избират 
между   два   варианта:   в   едностранна   и   в   двустранна   форма.   При 
двустранната   форма   е   спазен   принципът   на   ликвидност   при 
изграждането   на   актива   и   принципът   на   изискуемост   при 
изграждането на пасива.

При едностранната форма, (която е посочена в НСС приложение № 

1)   е   възприета   по-особена   схема   на   подреждане,   т.е. 
последователността   е   следната:   ДА,   КА,   дългосрочни   пасиви, 
краткосрочни   пасиви,   приходи   за   бъдещи   периоди,   финансирания, 
собствен   капитал.   Малките   предприятия,   както   и   средните,   могат 
да   съставят   и   съкратен   двустранен   баланс   (НСС   прил.4).