М Е Ж Д У С Л О В Н А   Ф О Н Е Т И К А ( С А Н Д Х И ) 

. 

Междусловната фонетика на съвременния български книжовен език, 

за   разлика   от   вътрешната   фонетика   на   думата,   се   занимава   с 
фонетичните   изменения,   на   които   са   подложени   най-вече   крайните   и 
началните звукове на съседни по място графични думи при българския 
книжовен изговор днес. Под графична дума се разбира    всяко    едно 
звуково       съчетание     отделено     от   друго с шпация (разстояние) при 
писане. Фонетичните    изменения ( употребявания ) са :

•

    задължително   явление

,   ако   графичните   думи   са   свързани 

акцентно , т. е. са обединени около едно ударение;

•

    по-рядко   явление

,  

ако   графичните

думи

са   отделни 

самостоятелни пълнозначни думи със свое собствено ударение;

Тези   два   случая   на   задължителното   и   по-рядко   фонетично 

междусловно употребяване  се нуждаят от диференцирано  разглеждане.

Междусловната фонетика се назовава с термина  

сандхи

  , който е 

заимстван от индийската граматика. Той е взет с неговото значение на 
санскрит “в р ъ з к а,  с ъ е д и н я в а н е”. За съвременния български 
книжовен изговор “с ъ е д и н я в а н е т о” е най-вече между графични 
словни   компоненти,   обединени   около   един   акцент,   т.   е.   “вързани   ”   в 
акцентна дума.

1.

А К Ц Е Н Т Н А  Д У М А

Във   фонетиката   терминът   “акцентна   дума”   е   въведен   от   руският 

езиковед   Ю.   С.   Маслов   и   с   него   се   назовава   всеки   звуков   отрязък, 
характеризиращ се с невъзможност ( неестественост ) да се поставят в 
него вътрешни паузи. Тези паузи биха нарушили акцентното единство на 
целостта, тъй като ще доведат до акцентуване и на думите, които нямат 
свое ударение. Срв. например: срам ме е – [ срáм мé é ] вм. правилното   [ 

срáм_ме_е

 ]  ,   не  си  там  –  [ 

нé  сú  тáм

 ]  вм.  правилното [ 

не_си 

тàм

 ], но си там – [ 

но_си_тáм

 ], а не [ 

нó сú  тáм

 ].

В свързаната книжовна реч никога отделните думи не се изговарят 

самостоятелно   и  изолирано   една   от   друга,   а   се   сливат   в   непрекъснат 
звуков   поток.   При   този   книжовен   изговор   без   прекъсване   на 
артикулацията, думите без ударение ( клитиките ) се свързват с близки 
до тях думи с ударение ( акцентогенни ) в една акцентна или фонетична 
дума.   В   структурата   на   тази   акцентна   цялост   (акцентна   единица   )   в 
съвременната българска книжовна реч може да има една, две или повече 
отделни   самостоятелни   графически   и   речникови   единици:  

вземú, 

вземú_гo,   да_го_взéмеш,   и_да_го_взéмеш  

и   т.   н.   Задължителният 

2