Дългосрочни кредити

Дългосрочните   кредити   са   разрешавани   още   през   Средните   векове,   с   възникването   на 
първите търговски къщи. Дългосрочните кредити в началото са ползвали държавите, а за 
залог   са   служили   постъпленията   от   данъци.     Постепенно   такива   кредити   започват   да   се 
разрешават и на частни лица. През ХVIII  век се създават специализирани институции  за 
разрешаването само на дъргосрочни кредити с обезпечение издадени граници. През  XVIII 
век и до средата на XIX век банките на европейските страни се придържат към разбирането, 
че   ликвидността   на   банките   е   добра   само   ако   разрешаваните   кредити   са   краткосрочни. 
Вследствие   на   това   разбиране,   ролята   на   дългосрочното   кредитиране   в   операциите   на 
търговските банки е незначителна. През втората половина на  XIX  век възникват частните 
ипотечни   банки,   които   се   специализират   в   разрешаването   на   дългосрочни   кредити   с 
обезпечение ипотека ( недвижимо имущество).
На съвременния етап дългосрочни заеми се разрешават освен от ипотечни банки, също и от 
търговските банки, спестовните каси и др. От средата на XX век в развитите страни депозите 
в банковите институции се увеличават значително ( в т.ч. дългосрочните депозити), което е 
предпоставка   за   активизиране   на   дългосрочното   кредитиране.   Актуалността   на 
дългосрочното кредитиране в днешно време е свързана с пазарните механизми за управление 
на   икономиката   и   активизиране   на   дейностите,   ориентиране   към   разширяване   и 
усъвършенстването на производството и подобряването на социалното инфраструктура.
Обекти   на   дългосрочното   банково   кредитиране   са   инвестиционните   разходи   на   фирми, 
организации и граждани за строителство, за реконструкция и техническо превъоражаване на 
обекти с производствено и социално предназначение, за покупката на техника, оборудване, 
сгради и съоръжения, а също и за създаването на съвместни фирми, за научно-техническа 
продукция, за интелектуални ценности и други обекти на собственост.
Същностната характеристика на дългосрочните кредити се определя от срока на разрешения 
заем и от целта, за която е разрешен. Предоставянето на дългосрочни кредити се планира 
предварително от 12 до 18 месеца, предвид на по-големия риск при тези кредити, който е 
свързан   преди   всичко   с   поддържането   на   оптималната   ликвидност   на   банките.   Банките 
прецизно   трябва  да  анализират   възможността   за  предоставяне  на  искания  размер   заемни 
средства, срокът за който ще бъдат ползвани, срокът и начинът на погасяване и гратисните 
срокове, които могат да бъдат договорени.
В банковата практика на редица страни се предоставят различни дългосрочни кредити като:

•

дългосрочни банкови инвестиционни кредити за строителство на промишлени, 

административни   и   други   сгради,   срещу   обезпечение   ипотека   (   земя,   сгради,   жилищни 
домове, вили и други постройки с потребителско значение);

•

кредити   за   развитие   на   селското   стопанство   (   обикновено   с   ипотека   на 

поземлена собственост или други недвижимости);

•

кредити за финансиране на жилищно строителство ( с обезпечение ипотека);

•

кредити   за   общините,   свързани   със   строителството   на   болници,   училища, 

електроснабдяване и други битови и обществени нужди;

•

заеми за дългосрочни експортни дейности;

•

заеми за проектно финансиране;

•

консорционални кредити и други.

Ипотечен кредит

Кредитът, който търговските банки и другите кредитни институции отпускат на клиентите 
си срещу обезпечение от недвижимо имущество, се нарича ипотечен кредит. Обикновено 
ипотечните   кредити   са   дългосрочни,   но   не   са   редки   случаите   и   краткосрочни   банкови