В повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови” писателят
рисува по майсторски начин три много ярки образа, които са в основата на
творбата – Лиза, Иво Обретенович и полковника.
Главната героиня в “Крадецът на праскови” – Елисавета е
изключително красва. Нейната красота е представена през погледа на
възмъжалия юноша,съхранил спомена за срещата си със нея. Той я описва
като: „същество от неземния и магйосничски сват на
приказките”.Елисавета е „тайнствено красива” и само очите й „дълбоки и
сини,изпълнени с мека светлина и тъга”подсказват за душевната болка на
жената, която осъзнава безсмислието на досегашния си живот,лишен от
топлината на любовта и майчинството. Физическият портрет,подчертаващ
женската й привлекателност,подсказват и за духовността на Елисавета
нейните дълбоко подтискани стемления за щастие и желания да обича и да
бъде обичана.
Промяната, която настъпва у Елисавета е психологически
мотивирана при третата й среща със пленника. Тя се освобождава от
страха, колебанието и нерешителността, защото познава “възраждащата
магия на любовта”. Тя се отдава за пръв път на мъж с цялото си тяло и с
душата си, алчна към всеки отлитащ миг от тия два часа , които двамата
прекарват заедно. И така в един момент Елисавета се развоява на две
напълно противоположни същества: „едното... Промяната изненадва и
самата Елисавета, тя тича към колибата с щастливо, разхубавено лице, със
слепи към околния свят очи. Твърдият блясък в очите й изчезва, изчезват и
“ нервните жестове на ръцете й”. В думите на старата жена открива и
мъдростта на съхраненото познание: “ човек се подмладява, когато душата
му е свободна” и това е найважната трансформация, която настъпва с
любовта. Елисавета изпитва угризения към “ единствената връзка, тежката
здрава верига”, която я свързва с миналото полковник Михаил. Веднъж
опознала любовта, тя разбира че вече не може живее с него. Лошите новини
от фронта влошават здравето му и отношението й към него от силна омраза
се превръща в дълбоко съжаление. Иска и той да е добре както на нея и е
добре. Въпреки това обаче тя не може да направи нищо друго освен да се
грижи за здравето му,защото знае цената на щастието и не може да се
откаже от това свое право дори самия Бог да застане срещу нея...
Героинята на Е.Станев е “красива жена,преминала първата си младост”,
която излъчва “уморената и презряла хубост на отминлото лято”.Погледът
и има “студен израз ,какъвто имат очите на бездетните и незадоволени
Предмет: | Литература |
Тип: | Съчинения разсъждения |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 606 |
Брой символи: | 3668 |