В повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови” писателят 

рисува по майсторски начин три много ярки образа, които са в основата на 
творбата – Лиза, Иво Обретенович и полковника.

Главната   героиня   в   “Крадецът   на     праскови”   –   Елисавета   ­   е 

изключително   красва.   Нейната   красота   е   представена   през   погледа   на 
възмъжалия юноша,съхранил спомена  за срещата  си със нея. Той я описва 
като:   „същество   от   неземния   и   магйосничски   сват   на 
приказките”.Елисавета е „тайнствено красива” и само очите й „дълбоки  и 
сини,изпълнени с мека светлина и тъга”подсказват за душевната болка на 
жената, която  осъзнава  безсмислието  на  досегашния  си живот,лишен от 
топлината на любовта и майчинството. Физическият портрет,подчертаващ 
женската й привлекателност,подсказват и за духовността на Елисавета ­ 
нейните дълбоко подтискани стемления за щастие и желания да обича и да 
бъде обичана.

Промяната,   която   настъпва   у   Елисавета   е   психологически 

мотивирана   при   третата   й   среща   със   пленника.   Тя   се   освобождава   от 
страха, колебанието и   нерешителността, защото познава “възраждащата 
магия на любовта”. Тя се отдава за пръв път на мъж с цялото си тяло и с 
душата си, алчна към всеки отлитащ миг от тия два часа , които двамата 
прекарват   заедно.   И   така   в   един   момент   Елисавета   се   развоява   на   две 
напълно   противоположни   същества:   „едното...   Промяната   изненадва   и 
самата Елисавета, тя тича към колибата с щастливо, разхубавено лице, със 
слепи към околния свят очи. Твърдият блясък в очите й изчезва, изчезват и 
“  нервните жестове   на  ръцете  й”.  В  думите  на  старата жена  открива и 
мъдростта на съхраненото познание: “ човек се подмладява, когато душата 
му  е  свободна”  и  това  е най­важната  трансформация,  която  настъпва  с 
любовта. Елисавета изпитва угризения към “ единствената връзка, тежката 
здрава верига”, която я свързва с миналото  ­  полковник Михаил. Веднъж 
опознала любовта, тя разбира че вече не може живее с него. Лошите новини 
от фронта влошават здравето му и отношението й към него от силна омраза 
се превръща в дълбоко съжаление. Иска и той да е добре както на нея и е 
добре. Въпреки това обаче тя не може да направи нищо друго освен да се 
грижи   за  здравето   му,защото  знае   цената  на  щастието  и   не  може  да  се 
откаже от това свое право дори самия Бог да застане срещу нея...

Героинята   на Е.Станев е “красива жена,преминала първата си младост”, 
която излъчва “уморената и презряла хубост на отминлото лято”.Погледът 
и има “студен израз ,какъвто имат очите на бездетните и незадоволени