Защо поемата “На прощаване“ e изградена като изповед, обръщение към майката??

Теза: Младежът, лирическият Аз в стихотворението, изповядва пред тази, която я е родила и 

възпитала, своите убеждения – пътят към свободата, задължително минава през кървавия бунт. 
Бунтовникът се нуждае от духовната помощ на майка си – тя трябва да благослови делото на младите и 
да прокълне турските насилници, но и да предаде на загиналия си син на следващото поколение.

Изложение: Синът съзнава, че напускайки топлината на майчиното гнездо, той разрушава мечтите й 

и надеждите й. Обръщението “майко” излъчва обич, привързаност, съчуствие. Епитетът  клета “та тебе 
клета оставих” е израз на вина пред най­близкия човек. Младежът е призван да бъде опора на майка си 
и продължител на рода. Но синовният далг не воже да бъде пречка пред гордия и смел млад мъж, 
изпълнител на свещен дълг към отечеството. 

За разлика от Чавдар, героят от поемата “Хайдути”, младежът от стихотворението “На прощаване” 

не е борец за лично отмъщение, а за свободата на цялото поробено отечество. Инверсираният епитет 
“глас народен” внушава представата за един бунтовник, стремящ се да допринесе полза на цялото 
отечество. 

На много места в текстта е подчертана силната духовна връзка между майка и син. Тя е формирала 

характера на сина си. Неумението да се подчинява на потписника, юнакът е наследил от нея. Тя е 
неговият духовен създател, тя го е оформила като личност. Инверсираният епитет “юнашка”, ‘’майко 
юнашка”  внушава уважението и преклонението пред тази, която го е превърнала в силна личност.

Лирическият аз на това стихотворение прави майка си своя съмишленица. Той я призовава да 

прокълне тираните. Майчината клетва е силна, спрамедлива; тя винаги стига до Бога. Изпълнява се и 
не подлежи на отмяна. Насочена към поробителя, клетвата трябва да разчисти от злодеяние от родния 
край. Тавтологията “кални, проклинай” изразява желанието на бунтовника, майката да стори това. 
Младежът е настойчив  в желанието си да привлече майка си като активен помощник на 
освободителното дело.

От човека, с когото го свързва силна духовна връзка, бунтовникът очаква много: не само да понесе 

твърдо вестта за смъртта на любимия син, но и да разкаже на братята му за нея. Майката трябва да бъде 
духовната връзка между поколенията. Тя трябва да въспита и по­малките си синове да бъдат смели и 
достойни хора. Такива трябва да бъдат те: пламенни, горди, непокорни. От такива българи има нужда 
отечеството.

Образът на майката присъства и във възторженото описание на първия ден на свободата. С трепет 

бунтовникът чака мига, в който ще усети близостта на най­близкото си същество. Майката, достойна 
българка, ще ликува заедно с всички. По стар бългаски обичай, тя ще посрещне своя син с цветя. За 
разлика от картината на смъртта, където са използвани два контрастни епитета – бяло и черно, 
туквластва пъстроцветието. Картината на победното завръщане е светла, жизнерадостна. Пролетните 
бири създават усещането за въскресението от мрака на робския живот. В едно майката ще сбере 
бръшлян и здравец. Обилието от цветя говори за духовността на българина, за когото свободата е най­
великото достояние. С “венци и китен” майката ще закичи юнаците и със този жест тя ще покаже, че 
делото на младите е достойно и славно. В своите представи младежът се вижда като знаменосец на 
четата – смел, красив, снажен. Опазил светостта на знамето. И другите юнаци са красиви физически – 
те са “лични”, “напети”, но тяхното духовно съвършенство е още по­вълнуващо. Постоянните епитети, 
заети от българката народна песен, дават зрителна представа за борците – пушките им са като иглянки,