Защо поемата “На прощаване“ e изградена като изповед, обръщение към майката??
Теза: Младежът, лирическият Аз в стихотворението, изповядва пред тази, която я е родила и
възпитала, своите убеждения – пътят към свободата, задължително минава през кървавия бунт.
Бунтовникът се нуждае от духовната помощ на майка си – тя трябва да благослови делото на младите и
да прокълне турските насилници, но и да предаде на загиналия си син на следващото поколение.
Изложение: Синът съзнава, че напускайки топлината на майчиното гнездо, той разрушава мечтите й
и надеждите й. Обръщението “майко” излъчва обич, привързаност, съчуствие. Епитетът клета “та тебе
клета оставих” е израз на вина пред найблизкия човек. Младежът е призван да бъде опора на майка си
и продължител на рода. Но синовният далг не воже да бъде пречка пред гордия и смел млад мъж,
изпълнител на свещен дълг към отечеството.
За разлика от Чавдар, героят от поемата “Хайдути”, младежът от стихотворението “На прощаване”
не е борец за лично отмъщение, а за свободата на цялото поробено отечество. Инверсираният епитет
“глас народен” внушава представата за един бунтовник, стремящ се да допринесе полза на цялото
отечество.
На много места в текстта е подчертана силната духовна връзка между майка и син. Тя е формирала
характера на сина си. Неумението да се подчинява на потписника, юнакът е наследил от нея. Тя е
неговият духовен създател, тя го е оформила като личност. Инверсираният епитет “юнашка”, ‘’майко
юнашка” внушава уважението и преклонението пред тази, която го е превърнала в силна личност.
Лирическият аз на това стихотворение прави майка си своя съмишленица. Той я призовава да
прокълне тираните. Майчината клетва е силна, спрамедлива; тя винаги стига до Бога. Изпълнява се и
не подлежи на отмяна. Насочена към поробителя, клетвата трябва да разчисти от злодеяние от родния
край. Тавтологията “кални, проклинай” изразява желанието на бунтовника, майката да стори това.
Младежът е настойчив в желанието си да привлече майка си като активен помощник на
освободителното дело.
От човека, с когото го свързва силна духовна връзка, бунтовникът очаква много: не само да понесе
твърдо вестта за смъртта на любимия син, но и да разкаже на братята му за нея. Майката трябва да бъде
духовната връзка между поколенията. Тя трябва да въспита и помалките си синове да бъдат смели и
достойни хора. Такива трябва да бъдат те: пламенни, горди, непокорни. От такива българи има нужда
отечеството.
Образът на майката присъства и във възторженото описание на първия ден на свободата. С трепет
бунтовникът чака мига, в който ще усети близостта на найблизкото си същество. Майката, достойна
българка, ще ликува заедно с всички. По стар бългаски обичай, тя ще посрещне своя син с цветя. За
разлика от картината на смъртта, където са използвани два контрастни епитета – бяло и черно,
туквластва пъстроцветието. Картината на победното завръщане е светла, жизнерадостна. Пролетните
бири създават усещането за въскресението от мрака на робския живот. В едно майката ще сбере
бръшлян и здравец. Обилието от цветя говори за духовността на българина, за когото свободата е най
великото достояние. С “венци и китен” майката ще закичи юнаците и със този жест тя ще покаже, че
делото на младите е достойно и славно. В своите представи младежът се вижда като знаменосец на
четата – смел, красив, снажен. Опазил светостта на знамето. И другите юнаци са красиви физически –
те са “лични”, “напети”, но тяхното духовно съвършенство е още повълнуващо. Постоянните епитети,
заети от българката народна песен, дават зрителна представа за борците – пушките им са като иглянки,
Предмет: | Литература |
Тип: | Съчинения разсъждения |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 629 |
Брой символи: | 3611 |