Антропос – човек
Логос – наука
Социална – обществена
Предмет на социалната антропология
Социална антропология в системата на социално познание
Социалната антропология е съставна част на социалното познание
/знанията за обществото/.
Социалната антропология изучава как сме станали обществени човеци
/личности, социални хора/. Знанията /образи, отпечатъци в мозъка/ можем
да изложим чрез речта и чрез действията. В света има само предмети,
явления, процеси и отношения. Чувствата са съпоставяне на образите.
Съзнанието, душата ни е съвкупност от знанията, мислите и чувствата ни.
Човек се състои от 61 химични елемента. Вещевата форма на мозъка може
да се превърне в поле, което може би се запазва след смъртта.
Антропология – съвкупност от научни знания за същността на човека и
неговата дейност. В научната литература антропологията се дели на
следните направления:
- Обща антропология
- Културна /социална/ антропология
От своя страна в социалната антропология влизат такива раздели като:
- Политическа антропология
- Икономическа антропология
- Лингвистична антропология
- Етнология
- Етнография
- Психологична антропология
Но в някои страни /Англия и други западни/ като и в България социалната
антропология е отделен раздел на антропологията. В САЩ я обозначават
като културна антропология, защото считат, че именно културата е онова,
което прави човека обществен, докато в Англия /и у нас/ считат, че
културата е съставна част от социума, а са по-важни самите социални
отношения и връзки. Затова я обозначават като социална антропология.
Културата е съвкупността от това, което е направило човек /съвкупността
от материалните и духовните ценности/. Културата е резултат от
сублимиране на сексуалната ориентация в нещо необходимо и полезно /З.
Фройд, разбират се всички телесни нужди/.
Ценност – предмети и явления от околната среда, които са важни за
човека. Ценностите се сменят с времето. В йерархията на ценностите най-
1
отгоре обикновено е живота. Има и общочовешки ценности – свобода,
неприкосновеност и т.н.
Социалната антропология има най-тесни връзки със социологията.
Социалната антропология е холистична /цялостна; разглежда връзките м/у
частите на обществената система в пълен обхват/.
Обществена система – пример: монархия – частите й са характеристиките
на монархията.
Обществена система – съвкупността от държавните и обществени
институции, партии, обединение и други малки социални групи
/семейството/.
Пример:
Република – обществена система
- Законодателна власт /парламент, общински съвет/
- Изпълнителна власт /министерски съвет; кмет, армия, полиция,
затвори и т.н./
- Съдебна власт
Социалната антропология е холистично изследване на разнообразните
човешки общества във времето и пространството /т.е. в различните
териториални и исторически координатни системи, т.е. и в миналото и
в настоящето, както в отделните райони така и на цялата планета/.
Целта на социалната антропология е да открие множествеността на
формите на социалния живот, вариативността на обществото на
непознати досега или по-малко познати култури да сравни тяхното
битие, с битието на други народи и открие приликите, разликите и
причините, които са ги породили. Социалната антропология иска да
съпостави отделните народи и да направи социален анализ на
закономерностите в развитието на човека и обществото.
Практическите цели на социалната антропология са да помогне в
решаването на социални проблеми на съвременността /етническите
конфликти, социалните конфликти, в приобщаването на общи ценности,
преодоляване на отчуждаването и др./.
Социалната антропология са обособява като наука в началото на 20век в
Англия. За нейн основоположник се счита английския професор Алфред
Радклиф Браун. Първият професор по социална антропология е Джеймс
Фрейзър. Корените на социалната антропология като наука са стари както
и самото човечество, но като наука нейната поява е била стимулирана от
глобалната експанзия на европейците през 19век и началото на 20век в
хода, на която те се сблъскали с неизвестни култури и народи. За това
социалната антропология първоначално се е развивала като наука за
човека и обществата, но за примитивните общества /за диваците, за
изостаналите народи/, т.е. за такива, които не са създали своя държавност,
нямат писменост, такава каквато са нямали австралийските аборигени,
северноамериканските индианци, африканските бушмени и т.н. За еталон
2
при разделянето на народите на цивилизовани и диваци е била собствената
култура. Този критерий е обозначен с понятието етноцентризъм.
Методи на социални антропологични изследвания
Социалната антропология използва при своите изследвания метоси, които
използват и древните науки, но основни са преди всичко 2:
1) Пряко наблюдение чрез участие в естествената среда, в която живеят
изследваните общности
2) Пряко разпитване на членовете на изследваните общности
Първи метод се разделя на 2:
- Просто /обикновено/ наблюдение – основано на пряка зрителна
фиксация в/у явлението интересуващо наблюдателя. За да бъде точно
продължителността е 1 година
- Включено наблюдение – наблюдение чрез участие в групата
Втори метод – целта е да се разкрият скрити, обикновено неподлагани на
обсъждане начини на живот, които биха могли да останат скрити.
Съществени различни варианти:
- По предварително разработен план
- Във вид на свободна беседа
- Под формата на интервю
- Под формата на анкета /ако са грамотни/
- Чрез масова анкета
Социалната антропология използва и методи като изследване на
информацията от друго източници.
Пример: предишни изследвания; изследване на митове, поговорки,
анекдоти, между културни сравнения и др.
Антропогенезисът: митологични и библейски представи
Антропос – човек
Генезис – произход
1.
Аргументи и механизми за сътворяването на човека според митовете
и легендите – общо за болшенството митовете и легендите е идеята
за човека като творение на някакви духовни начела, висши същества,
3
свръх естествени сили, тайнствени демиурзи или митологически
герои. За направата на човека, те използвали различни материали:
В книгата на Джеймс Фрейзър „Фолклорът в Стария завет” той изследва и
дава следните примери за това как е сътворен човек:
- Вавилонците считат, че богът Бел си отрязал главата, а другите
богове омесили неговата кръв с пръст и изваяли човека
-
Според египетската митология бащата на боговете направил
хората от глина на грънчарското си колело
- Маорите /Нова Зеландия/ считат, че някакво божество Тике
взел пръст, изваял човека и накрая видял, че прилича много на
него и го нарекъл Тике-ахуа /подобие на Тике/
От преведените примери виждаме, че най-често използван материал е
пръстта и глината, но в други митологии се посочва и друг строителен
материал:
- В скандинавските митологии – дървото
- В австралийските – камък
- При перуанските индианци – дървото орех
- В други митове – скелети на животни, пясък, пепел
Технологията на създаване е според строителния материал:
- Изрязване
- Омесване
- Изсичане
- Извайване
- Изчукване
В някои от митовете опитите за създаване на човек са повтаряни, тъй като
първите човеци били унищожавани от дявола, от змия, от огнени коне.
2. Религия /създаването на човек/.
- Свещената книга на християните – Библията в Стария завет, в
раздела битие, в гл.1 е описана технологията за създаването на
човека – 2 варианта:
•
Бог създава човека последен на земята от пръст, едновременни
мъжа и жената по свое подобие
•
Хронологията е обратна, Бог създава първо мъжа, а после от
негово ребро създава жената
Създаването на човека в описанието на други религии /ислям, будизъм и
др./ се отличава от разказа в християнството само по някои несъществени
детайли от прилаганата технология на одухотворяването, както и по
наименованието на Бога – творец.
В Корана в Сура 31 Аят 11 е записано „хората бяха създадени от глина”
Сура 16 Аят 4 „той сътвори човека от капка”.
Някои от философите също вярват в божественото сътворение на човека:
Платон, Августин, Тома Агвински, Декарт, Лайбниц, Беркли и т.н.
4
Извод: В митологичните и религиозни представи за сътворяването на
човека се очертават следните 4 основни елемента:
1) Тайнствени висши същества /Богове/ извайват човека от
разнообразни материали чрез различни технологии по свой образ и
подобие
2) Боговете създават човека от тяло и душа /и двете са божествени/,
тялото е тленно и е слуга на душата. Осъществяването на връзката
м/у тялото и душата остава загадка
3)
В космическата йерархия човекът заема средно положение /Бог →
човек → природа/, той е комбинация на възвишеност и греховност
4) Независимо на какъв Бог е поклонник, човекът има еднакво право на
спасение след изкупление на греховете
Сциентичният еволюционизъм: теории, факти и фосили
Научните теории и хипотези възникват паралелно и в противоположност
на религиозно-теологическата антропологическа трактовка.
Според някои от древните митове хората произлизат от земни червеи, от
вълци, от птичи яйца и т.н. В „Ригведи” е записано, че яйцето, от което се
излюпва първия човек е златно, получено от морските вълни и топлината.
Докато за естественото възникване на човека от някакви животински пра-
деди са изказвали Сократ, Аристотел, Кампанела, Хол Бах и др. Най-
разпространена е идеята за наличието на родствена връзка м/у човека и
маймуните. Тя е подкрепяна от множество философи, които посочват
различни фактори, изиграли голяма роля при конституирането на
човека /Аристотел, Хел Веци, Хегел, Спиноза, Маркс. Първите щрихи на
една по-цялостна еволюционна картина за човешкия произход дават в
19век трима учени /швейцарец и двама англичани/ Карл Фогт, Томас
Хъксли и Ернст Хекел, но най-голяма заслуга за разработването на
съвременната антропогенетчна теория има английският изследовател
Чарлз Дарвин /1809-1881/. Същност на дарвиновата теория е
аргументирането на естествения отбор като основен фактор в
антропогенезата. Изводът му е, че по химичен път са възникнали
протоплазма /белтък/, едноклетъчни зародиши и т.н. , т.е. както животните,
така и хората са резултат от дълъг процес на развитие. Принос в тази
теория има и немският философ Фридрих Енгелс. Дарвиновата теория за
еволюцията и особено за произхода на човека от маймуна има своите
противници в съвременността, с/у нея се обявяват и всички религиозни
теории. Някои учени развиват теорията за обратната еволюция, при която
5
Предмет: | Финанси, Икономика |
Тип: | Курсови работи |
Брой страници: | 12 |
Брой думи: | 1519 |
Брой символи: | 13219 |