background image

Кристиана Билянова 10 г клас,№9

Майце си-елегия за ранно помрачената младост

(интерпретативно съчинение)

I.

  Увод

 

 

 - Макар стихотворението „Майце си” да е първото от двадесетте, написани от 

Христо Ботев, то не само че не остава по назад,а и е едно от най-добрите му.Там той изказва 
своите най-интимни чувства,търси подкрепа и разбиране от своята майка.Скръбта на 
лирика,обусловена от липсата на истинско общуване,в по-късните текстове на твореца се 
превръща в неприязън,в отричане на ценноста.

II.

   Теза

 

 

 - Елегичният тон на творбата идва от съзнанието на лирическия герой за 

разбита младост.Аз-ът се отдалечава от родното, от семейството си и това чувство е 
проникнало дълбоко във вътрешния мир и бавно руши съкровенните му територии.Той усеща 
живота си като тлеене между мъртви стойности.Героят е сам и трагично неразбран.Така 
младостта му „съхне и вехне”, уязвена от лични несгоди и от мисълта за тежкото положение на 
народа.

III.

   Аргументативна част

 

 

 - Стихотворението „Майце си” е адресирано до майката на 

лирическия герой , което доказва, че тя е най – святото нещо в живота на поета.Употребената 
устаряла падежна форма,в заглавието, на Майка си,поетът заявява именно това-сакралноста на 
най-скъпия си човек.

 

Само на нея той може да изкаже вълнуващите го чувства, когато се 

намира тъй далеч от родината.Говорителят е самотен сред другите,никой не го разбира 
(„Приятел нямам...”).Всичко около него е пълно със злоба и страх,той не може да намери 
щастието,няма близки,приятели.Лирическият говорител желае единствено да бъде със своите 
„Баща и сестри и братя мили” да ги прегърне заедно със своята майка и чак тогава душата му 
може да бъде спокойна,а младостта му-възвърната.

Любовта към майката е неразделно свързана не само с любовта към дома, а и към 

родното.

 

В това се изразява и дълбоката връзка на твореца с отечеството и народа.Той отчаяно 

жадува да се завърне в своя дом,при семейството си,където ще се чувства защитен и обичан.

Анафоричното повторение „ти ли си”  веднага ни насочва към диалогичния характер 

на творбата.Настойчивото посочване на въображаемия получател на посланието в текста 
подчертава „нагласата за разговор” на Ботевия лирически герой.Неговите думе не са 
достатъчни.Те търсят другия,именно той оправдава,изисква,произвежда личностната изява на 
Аз-а. Словосъчетанието „жално пела” въвежда мотива за пеенето и песента-често срещан в 
Ботевата поезия.Песента е универсална форма на общуването.Тя е посредник между личното 
и всеобщото.Пеенето и песента в Ботевите стихотворения са същтностни знаци на човека.

 - 

Мотивът за майчината клетва също е заимстван от фолклора и изразява отношението на героя 
към традиционното схващане за синовна вина при нарушаване на родовата хармония.Според 
народната митология прокълнатият от майка си е съпътстван до смъртта си от нещастия и 
мъки.Но поетът не позволя да остови лошо впечатление за своята майка.Слушателят 
разбира,че тя му е помагала и преди,в много беди и несполуки.В съзнанието на лирическият 
герой образът на майката оживява и той дочува тъжния зов на сърцето й.Песента е 
жална,майчината любов е скръбна.

 

Четирикратно повтореното обръщение „мале” заето от народно-песенния фолклор 

придава задушевност на изповедта.Той показва уважение към своята майка,макар да се чуди 

1.


Това е само предварителен преглед!

Езикови механизми за текстова свързаност. Видове

В текстовете действат едновременно различни текстуиращи механизми. Текстуиращите механизми са механизми, чрез които се осъществява линейната повърхнинна свързаност на текста. Едно общо изброяване трябва да включва...

Езикови механизми за текстова свързаност. Видове

Предмет: Български език
Тип: Анализи
Брой страници: 2
Брой думи: 539
Брой символи: 3551
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм