Австрийският психиатър Юлиус Вагнер­Яурег е роден във Велс (Горна Австрия), където баща 
му, Адолф Вагнер, работи като държавен служител. След обучението си в Шотенгимназиум 
постъпва през 1874 г. във Виенския университет. Като студент Вагнер­Яурег работи под 
ръководството на Соломон Стрикер в Института по обща и експериментална патология. Като 
получава през 1880 г. степента доктор по философия, той става асистент в лабораторията на 
Стрикер. По това време започва запазилата се през целия му живот дружба със Зигмунд Фройд, 
който работи в същия институт. През 1882 г. Вагнер­Яурег напуска института, но да започне 
работа като асистент­преподавател в болница, както предполага, не успява. Затова, когато през 
1883 г. го канят на работа при Макс фон Лайдесдорф в психиатричната клиника на Виенския 
университет, той се съгласява, макар че никога преди това не е мислил да се занимава с 
психиатрия. Вагнер­Яурег работи в клиниката шест година, като получава през 1885 г. 
квалификация на преподавател по неврология, а през 1887 г. ­ на преподавател по психиатрия.

В същото време, когато Фройд започва да се интересува от изучаването на механизмите за 
развитие на симптомите на соматичните заболявания под влиянието на съществуващи 
психически отклонения, Вагнер­Яурег се занимава с физиологическите причини за 
психическите заболявания, преди всичко кретенизма и прогресивния паралич. Кретенизмът е 
тежка форма на недостатъчност на щитовидната жлеза, която възниква като наследствена 
патология или е свързана с недостатък на йод в околната среда. Това състояние предизвиква 
забавено умствено и физическо развитие. Кретенизмът и гушата (увеличаване на щитовидната 
жлеза) били доста разпространени в Централна Европа и други планински райони, 
характеризиращи се с ниско съдържание на йод в почвата.

Вагнер­Яурег изучава разпространението на ендемичната гуша и кретенизма в Южна Австрия и 
отбелязва целебния ефект на лекуването с йод. През 1898 г. той предполага, че тези заболявания 
могат да се предотвратят, като се използва йодирана сол, и през 1923 г. австрийското 
правителство взема решение за произвеждане на готварска сол с йодна добавка; след няколко 
години Емил Кохер и неговите колеги убеждават правителството на Швейцария да приеме 
аналогични мерки.

На стадия на третичния сифилис при проникването на бледите спирохети в централната нервна 
система се развива прогресивен паралич, който се проявява с разпадане на личността, паралич и 
в крайна сметка води до смърт. Макар че днес прогресивният паралич е рядко явление, в края 
на ХІХ в. около 15% от всичките пациенти в психиатричните учреждения боледуват от това 
заболяване. Прогресивният паралич бил толкова бързо развиващо се заболяване, че болните в 
повечето случаи умирали след четири години. Редките пациенти, останали живи, привлекли 
вниманието на Вагнер­Яурег, защото, както самият той ще напише по­късно, "най­интересно за 
лекаря е да изучава случаи на оздравяване при неизличими болести". Най­много го поразило 
наблюдението, че редките случаи на излекуване често настъпват, когато болният страда и от 
заболяване, придружено от силна треска, например тиф.