СМЪРТ И БЕЗСМЪРТИЕ
В ПОЕЗИЯТА НА ХРИСТО БОТЕВ

Горда и свободолюбива натура, Ботев превръща живота и творчеството си в борба, 
посветена на свободата на България. Няма друг поет и революционер в нашата 
литература, който така тясно да свързва в едно творчеството си с националните борби 
на народа за свобода. Животът, борбата, поезията и смъртта на Христо Ботев 
превръщат името му в символ на българското безсмъртие, в една осъществена мечта, 
изречена още в "Моята молитва". Ботев пише за борбата, за свободата, за родината с 
ясното съзнание, че тази борба изисква жертви и той е готов на такава саможертва в 
името на своите идеали. Ясното съзнание, че в трудната борба "Аз може млад да 
загина...", по категоричен начин определя Ботевото отношение към проблема за живота 
и смъртта. Още в първите си произведения, където централен герой е борецът за 
свобода и правда, поетът засяга и вечния проблем за смъртта и безсмъртието.
В “Майце си” за пръв път се появява образът на смъртта, вследствие 
безперспективността в живота, породена от разочарованията при сблъсъка на 
младежките пориви с грубата действителност. Но докато в това стихотворение образите 
на смъртта “измръзнат жили” и “изгния в гроба” са само резултат от разочарованията 
на лирическия герой, то в "До моето първо либе” смъртта в борбата за свобода вече се 
превръща в “мила усмивка”, а “хладен гроб сладка почивка”. За Ботев смъртта е 
неизменна част от пътя на борбата, част от жадуваната свобода.
В своята поетична изповед "На прощаване" лирическият Аз, прощавайки се с майка си, 
ясно осъзнава перспективата, пред която е изправен:
...пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
За това и поръките към майката са толкова обстойни и пълни, за разлика от 
хипотетичната картина на победното завръщане. Но смъртта не е пречка за човек, отдал 
себе си на една идея, на една борба. Смъртта е нещо преходно, което е част от живота, 
много по-ценно е оставеното след теб. За това героят ясно осъзнава, че борбата за 
свобода е тази непреходна сила, която извежда личността извън рамките на тленното 
битие и го води до безсмъртието:
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
Най-пълно идеята за смъртта и безсмъртието е разкрита в баладата "Хаджи Димитър", 
където - тръгвайки от конкретно-историческия факт - смъртта на прочутия войвода 
Хаджи Димитър Ясенов, Ботев достига до гениални обобщения за смисъла на борбата, 
за смъртта и безсмъртието на борците за народна свобода.
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира...
Макар да рисува образа на смъртта чрез физическото състояние на героя, цялостната 
композиция на баладата внушава идеята за безсмъртието.
Творбата започва с внушителна картина на сблъсъка между живота и смъртта, силата и 
безсилието, срещнали се в един непосредствен удар. Замлъкналата пушка, счупената на 
две сабя и тялото на героя разкриват състоянието на физическото тяло след боя. 
Внушението за физическото страдание и смърт на юнака, борец за свобода, Ботев 
постига чрез осезателната картина на преход от едно състояние в друго, от живота в 
смъртта, от тленността в безсмъртието.
...очи тъмнеят, глава се люшка,