КУРСОВА РАБОТА  
                             на тема :
                        

Андреа Мантеня

От Костадин Георгиев Колев ПОИИ II- ри курс
                    факултетен номер ж-188

09/03/2010г. гр Пловдив 

                                                                                                  АМТИИ

Творчеството на Андреа Мантеня съчетава главните 
художествени черти на майсторите на италианското куатроченто 
(XV век): интерес към точното и детайлно до най-малките 
подробности предаване на природните явления и безрезервна 
вяра в линейната перспектива като средство за създаване на 
илюзията за пространство. От юношество влюбен в античното 
изкуство, въпреки това Мантеня се стреми да следва последните 
открития на съвременните флорентински художници новатори. 
Художникът проявява интерес към философията и археологията, 
а неговата живопис по уникален начин се конкурира със 
скулптурата. 
Безспорният талант на художник носи на Мантеня славата на 
великолепен график, заради което с право е наречен 
предшественик на великия Албрехт Дюрер. А фреските на 
Мантеня оказват голямо влияние върху творчеството на Кореджо, 
Веронезе и Тиеполо. Изкуството на Андреа Мантеня става 
главното свързващо звено между ранния Ренесанс във Флоренция 
и по-късния разцвет на изкуството в Северна Италия.
 
Мантеня   изгражда   образите   и   композициите   монументално, 
прави   смели   открития   в   респективните   изменения   и   създава 
оригинални решения на религиозни теми, каквито преди него не 
са   правени.   В   една   от   неговите   картини   ,   в   която   мъртвият 
Христос   е   погледнат   откъм   стъпалата   на   краката,   с 
математическо   вярно   построени   ракурси   на   формите,   остава 
единственото решение на тази тема по този начин. Религиозното 
и божественото в това добре развито тяло на обикновен човек 
липсват.  
        Оригиналното   решение     е   и   композицията   “Разпятие”   с 
подчертано   чувство   на   монументалност.   Трите   разпънати   тела, 
дадени   в   най   –   големи   детайли,   се   открояват   на   небето. 
Скалистият   и   раздвижен   пейзаж   засилва   драматизма   на 
картината. Мантеня рисува и много мадони с подчертан духовен 
израз на лицата, които сами по себе си не са особено красиви. В 
композицията  “Мъченията  на  Св.  Себастиян”  той  създава  като 
фон   на   привързания   към   стълба   светец   архитектурен   пейзаж. 
Такива пейзажи се срещат и в други негови картини. 

Студиоло на  Изабела Есте

studiolo   (множествено число studioli) (умалително от  студио) 
Малки стаи , използвани за  изследване/ учене 
 или библиотека

Модата на studioli, или   малки стаи, запазени за интелектуална 
дейност, появили се през 15-ти век в италианските  дворци , 
окъпани в Хуманистична култура.
Изабела   Есте, която се омъжва за Франческо II през 1490, 
решава да се създаде studiolo в кулата  на стария  Кастело ди Сан 
Джорджо. Работата по този проект е продължила повече от 
двадесет години

Година след смъртта на мъжът си (1519) , Изабела преместила 
своето   студиоло  на  приземния етаж на Corte Vecchia.
В новия си апартамент  прибавя две алегории изпълнени около 
1530 от Кореджо към старата си серия  от картини.
Петте платна на първо Studiolo, в Кастело ди Сан Джорджо, 
съдържат  темата за победата на  добродетелите над пороците.

По поръчка на Изабела д`Есте Мантеня рисува две картини със 
сюжети от митологията – “Минерва, коята изпъжда пороците” и 
“Парнас”. 

Минерва е дъщеря на Юпитер, древноримска   богиня на 
мъдростта и войната за благородна кауза, покровителка на 
занаятите, изкуствата и науките, почитана още като Медика 
(Лечителка) и обикновено изобразявана в доспехи; съответства на 
древногръцката богиня Атина и етруската богиня Менрва. В 
римските провинции в Британия и Галия е отъждествявана с 
богините Сул и Сулевия. Смята се за откривателката на музиката.

Тук  се  виждат   прекрасно   нарисуваните  голи   тела  на  Венера  и 
музите. Те са вече близо до вече новия идеал за женска красота, 
който   утвърждават   майсторите   на   Зрелия   Ренесанс.   Тези   голи