Биография на Христо Ботев
В края на 1874 г. сред революционната емиграция във
Влашко все по-голямо влияние придобива Христо Ботев.
Роден е на 6 януари 1848 г. в Калофер, в семейството на
известния възрожденски учител Ботьо Петков и Иванка
Дрянкова. Учи първоначално в родния си град, а след това
продължава образованието си в Русия. С помощта на
влиятелното българско настоятелство в Одеса той
постъпва като стипендиант във Втора Одеска гимназия.
През 1865 г. той е отстранен от гимназията. През лятото
на 1866 г. Ботев посещава град Комрат, Бесарабия и със съдействието на
попечителя на българските колонии Иван С. Иванов получава назначение за
учител в с. Задунаевка, но още през февруари 1867 г. е принуден да се
завърне в Калофер, за да замести болния си баща в местното класно училище.
През септември 1876 г. Христо Ботев напуска Калофер с намерението да
продължи образованието си в Русия, но след като пристига, решава да се
установи в Букурещ.
По-късно заминава за Браила, където започва работа в печатницата на
Димитър Паничков. През август 1868 г. се връща в Букурещ и се записва в
Медицинското училище, но много скоро се разочарова и го напуска. В края
на ноември 1868 г. се запознава с В. Левски, с когото живее известно време в
една изоставена мелница край румънската столица.
След няколко много тежки месеца на недоимък, през 1869 г. Ботев става
учител в Александрия, а по-късно и в Измайл. Същевременно активно
сътрудничи на вестник "Тъпан". През юли 1871 г. Ботев започва да издава
своя първи самостоятелен вестник "Дума на българските емигранти". Помага
на Любен Каравелов за подготовката на вестник " Свобода " и вестник "
Независимост ". Издава и три броя от своя сатиричен вестник " Будилник ".
След смъртта на Васил Левски, Христо Ботев се изявява като най-
активният последовател на неговите идеи. Името на великия ни поет и
революционeр е свързано преди всичко със саможертвата на неговата чета, с
трагичната му гибел.
Говорейки и пишейки за тези безсмъртни хора, останали незабравими в
сърцата ни, чрез техните родственици и близки последователи не можем да не
споменем, макар и накратко за най-мащабното въстание в българската
история - Априлското. В хода на дискусиите повечето гюргевски дейци са
убедени, че през пролетта на 1876 г. трябва да се организира ново въстание.
Предмет: | Журналистика |
Тип: | Теми |
Брой страници: | 7 |
Брой думи: | 2393 |
Брой символи: | 14488 |