“НА  ПРОЩАВАНЕ”-ЩАСТЛИВОТО  ЗАВРЪЩАНЕ

   Стихотворението “На прощаване” е страстна изповед на един млад 
човек,дръзнал да мечтае за свободата на своята родина.Христо Ботев 
разкрива болките и мечтите на лирическия си герой,който е избрал пътя на 
борба срещу робския страх и примирение.

  ТЕЗА……………………………………………………………………………………
….
 
     Творбата на Ботев е създадена по конкретен житейски повод.През 1868 
година поетът е сред българската емиграция в Румъния и с радост посреща 
преминаването на Хаджи Димитър в България.Той става секретар на четата 
на Жельо войвода и очаква мига,в който ще поеме към родината.Мислите и 
чувствата,които вълнуват неговата пламенна душа,той споделя в 
стихотворението “На прощаване”.
    Заглавието на творбата подготвя читателя,че ще бъде свидетел на 
мъчителна раздяла.Първият стихотворен ред допълва усещането,че ще сме 
част от драмата на сбогуването между майка и син.В четвъртия ред на 
творбата,обаче,се появява глагола”оставих”,който е в минало свършено 
време.Това кара читателя да преосмисли своята позиция.Творбата е по-скоро 
прощално писмо,отпратено към майката,в мига на важен житейски 
избор.Следователно мислите и чувствата на героя трябва да бъдат до болка 
премислени и искрени.Ботевият герой трябва да сподели пред майката най-
важните неща,които е открил за себе си.
   Лирическият Аз се намира на своеобразен житейски кръстопът.В такъв миг 
човек трябва да направи равносметка на миналото,да помечтае за бъдещето 
си и да помоли за прошка.Творбата на Ботев съчетава тези три 
елемента.Акцентът в лирическия увод пада върху анализа на 
преживяното.Втората и третата композиционни части рисуват представата на 
героя за бъдещето.Успоредно с житейския размисъл звучи и една нежна 
синовна молба за прошка.
     Мечтата на Ботев за бъдещето щастие е кратка и немногословна.Сякаш 
героят си забранява да жадува за победното завръщане в родния 
дом.Картината на щастливото завръщане е след трагичния размисъл за 
смъртта..Това навежда на извода,че Ботевият герои е реалист,които осъзнава 
тежестта на битката с турския поробител.
       Началната анафора предава стаения копнеж на героя да върне се жив и 
здрав.Той сякаш се страхува да мечтае вихрено за победния миг.

    …под байряка лични юнаци,
     напети в дрехи войнишки,
     с левове златни на чело,

                                     с иглянки пушки на рамо