ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ
И МЕТОДИЙ”
=================================================================
Исторически факултет
Специалност : Български език и История
РЕФЕРАТ НА ТЕМА:
България периодичен печат през възраждането:
представители,обществени функции,значение
.
Изготвил: Илонка Игнатова Алипиева Настевска
Факултетен номер: 0091
Курс: II
Дата: 21.06.2016г
Първата и важна предпоставка
Разширяване на кръгозора- грамотни хора
Навика за четене на вестници и списания
Редактори,сътрудници и издатели
Технически предпоставки :поща и печатници
Първото списание „Любословие“
Първите български вестници – „Български орел“ и „Цариградски вестник“
Списания – „Мирозрение“ и „Смесна китка“
Заключение
По време на Възраждането
107
български вестника и друга периодика се печата в
15 града. От тях 4 са в рамките на Османската империя (Цариград, Смирна, Одрин
и Солун), 5 са в Румъния, 2 в Сърбия, а в Германия, Русия, в днешните Австрия и
Чехия – по едно.
От общо 107-те вестника,38 се издават в рамките на Османската империя, а 69,
или над 65% – извън нея, предимно в градове със значителни български
общности.По-известни издания от този период са: "Българска дневница", "Дума
на българските емигранти" и първият български всекидневник: "Секидневний
новинар" .
Пловдив е един от градовете, в които журналистиката ни има сериозна биография
още преди Освобождението. В Пловдив д-р Иван Богоров редактира първото
българско специализирано периодично издание (на икономическа тематика) –
сп."Журнал за наука, занаят и търговия". То започва да се печата през 1862 в
Белград. От Пловдив Христо Г. Данов прави много популярният "Летоструй или
домашен календар" (1869-1876), печатан във Виена.
Първото българско селскостопанско периодично издание сп."Ступан" (1874-1876)
през 1875 се редактира и администрира в Русе.
Най-много вестници обаче се печатат в Цариград – "Македония" и "Гайда" на
Петко Славейков, "Право" и "Век" на Марко Балабанов, униатският вестник
"България" на Драган Цанков, протурският "Турция", пробританският "Източно
време" и т.н. Сред емигрантските вестници можем да откроим "Свобода" и
"Независимост", издавани от Л.Каравелов в Букурещ, "Бъдущност" и "Бранител" на
Г.С.Раковски, "Знаме" и "Дума на българските емигранти" на Христо Ботев,
"Дунавска зора" на Добри Войников и т.н.
Вестникът е първото модерно средство за масово осведомяване, възникнало в
подобен на сегашния си вид през XVII век в Европа (в частност — Германия,
Нидерландия, Италия, Франция, Англия). Той представлява хартиен носител с
поне няколко страници, съдържащ новини, оформени в различен тип статии
(строго информативни, мнение, анализ, специализирани съобщения и др.), често
придружени с илюстрации и снимки.
Вестникът възниква като отговор на нуждата за по-бързо средство за
разпространение на информация от книгите, които отнемали много време за
списване и печат. Предшественикът на вестника са писмата, които търговци с
общи интереси си пишат от различни точки на света – близки или далечни, в които
описват общата ситуация, конкретни икономически и политически реалности и
други. С времето икономическото натрупване на блага прави тази информация
толкова ценна, че отделни хора се специализират само в събирането на новини и
в публикуването им под формата на вестници.
"Както е потребен на земните животни въздух, а за рибите вода, така също, за
човека е потребна най-напред от всичко свобода!" – прокламира веруюто си на
публицист и журналист Каравелов.
Вестниците печелят от абонамент, който е доста скъп – един вестник излизал
около 16 хляба като причината е в скъпото производство, ниския тираж и липсата
на обяви. Разпространението е било трудно и слабо. Най-четения вестник –
"Македония", е бил с 3600 абоната. "Свобода" – 1000, "Дунавски лебед" – 700,
"Право" – 435, "Турция" – 400.
Темите на първите издания нерядко са религиозни (напр. "Духовно прочитание –
за праздната слава и за покаяние какво очаква съгрешилите, когато се изправят
пред Страшний съд"), научнопопулярни (за създаването на телескопа,
естествознание - описание на лъвъ, лисица, бяла мечка, бълха и т.н.) или очерци –
за Исландия, Финландия и т.н. Още във вестниците на Фотинов се засягат
прогресивни идеи за равенството между половете, необходимостта за
образование на жените наред с дописки за постижения в сферата на науката.
Тематиката бързо се разширява, като вестниците често си поставят доста
сериозни образователни цели, което не е характерно за съвременната преса. В
печата от това време намираме статии за хигиената на храненето, отглеждането
на децата и др.
В много издания политическите теми са широко застъпени, особено след 60-те
години, като става дума основноза църковните борби. Намираме също и новини от
чужбина, исторически материали, търговски сведения, както и справочна
информация като статистики, телеграфски, железопътни и други тарифи също
присъстват във възрожденските вестници.
През Възраждането той е оръжие в ръцете на българския народ, в усилията му за
прераждане на духовния и материалния живот, в борбата му за независима
църква и свободна държава, за човешки свободи и равенство.
Двете основни идейни течения
в българската възрожденска журналистика са
"еволюционисткия печат" и "революционния печат". Те водят постоянни и много
често злостни полемики, но това не пречи пресата като цяло да движи
българското общество в една обща посока, да решава обща стратегическа задача
– очертаване на националния консенсус в неговите исторически, духовни,
културни и географски измерения и извеждането на "сичката България" върху
европейската политическа сцена под национален флаг.
Два века след като Западна Европа се зародили първите вестници и списания ,в
българските земи и за българския народ все още не съществувал периодичния
печат.За това били необходими съответните условия,предпоставки и политически
климат.В началото на XIXв старите феодални форми на икономически и
политически ред в Турция започнали бавно да се пропукват и на тяхно място се
наложил нови капиталистически отношения.В такава атмосфера още в края на
XVIII в започнала да се заражда българската национаноосвободителна идеология.
Борбата национално-църковна самостоятелност,начело на която застава Неофит
Бозвели и Иларион Макариополски в началото на четиридесетте години се
превръща в масово движение на българския народ. Връзката между българи и
чужденци при мирна обстановка помонала много за културното повдигане на
българския народ.
В първата половна на XIXв все повече се засилва руското културно влияние в
България.Особено важен фактор за развитието на българската просвета била все
повече разцъфтяващата търговия.За търговията имало нужда от грамотни и
просветени хора.Създадените в началото на културното пробуждане килийни
училиша не удовлетворявали вече изискванията на българите. Елино-славянските
училища в България също не отговаряли на новите разбирания и нужди.Започва
силно развитие на учебното дело.
Налице била друга предпоставка за да се създаде български периодичен печат –
грамотни хора,жадни за знания,да намерят някъде отразени своите
въжделения,своя светоглед.
Когато вече били налице предпоставките ,старите форми за разпространяване на
новини и обществено въздействие се оказали негодни да задоволят обществените
нужди.Грамотните и богатите,като нямали български вестници и
списания,започнали да четат чуждестранни. От страните,с които България била в
оживени културни връзки,в Русия най-рано се зародил периоичния печат.Той
възникнал във великата славянска страна още през XVIIIв и в началото на XIXв в
Русия има значителен брой влиятелни,добре информирани и уредени вестници и
списания.Руският периодичен печат бил четен от живеещите в Русия или
посещаващи я българи.Няма достатъчно изследвания,от които да се вижда кога за
пръв път проникват в България руски вестници и списания,но хубавото е че това
Предмет: | Локомотиви, вагони и трамваи, |
Тип: | Уроци |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 528 |
Брой символи: | 3206 |