Българска 

Българска 

възрожденска 

възрожденска 

култура

култура

БЪЛГАРСКА ВЪЗРОЖДЕНСКА КУЛТУРА

БЪЛГАРСКА ВЪЗРОЖДЕНСКА КУЛТУРА

Определянето на хронологичните рамки на една епоха винаги 

Определянето на хронологичните рамки на една епоха винаги 

трябва да бъде условно.То е свързано с научната и методичната 

трябва да бъде условно.То е свързано с научната и методичната 

зрелост на историографията,с това доколко е схванато общото 

зрелост на историографията,с това доколко е схванато общото 

съдържание на една епоха, доколко са разкрити нейните 

съдържание на една епоха, доколко са разкрити нейните 

корени.На това се дължат трудностите

корени.На това се дължат трудностите

,

,

с които се срещат 

с които се срещат 

научните изследователи при определяне на началната граница на 

научните изследователи при определяне на началната граница на 

Българското възраждане.Според М. Дринов началната граница се 

Българското възраждане.Според М. Дринов началната граница се 

свързва с появата на “История славянобългарска” на Паисий 

свързва с появата на “История славянобългарска” на Паисий 

Хилендарски.Други български автори започват да търсят 

Хилендарски.Други български автори започват да търсят 

началната граница на Възраждането към края на XVI и началото 

началната граница на Възраждането към края на XVI и началото 

на XVII в. свързвайки я с процесите на разложение на Турската 

на XVII в. свързвайки я с процесите на разложение на Турската 

империя и с първите промени в българското общество,започнали 

империя и с първите промени в българското общество,започнали 

по това време.Определянето на горната граница на 

по това време.Определянето на горната граница на 

възрожденската епоха е сравнително по-лесно,тъй като тя се 

възрожденската епоха е сравнително по-лесно,тъй като тя се 

обозначава с едно събитие,което има силата на обществен 

обозначава с едно събитие,което има силата на обществен 

поврат-освобождението на България през 1878 г.Трябва да се има 

поврат-освобождението на България през 1878 г.Трябва да се има 

предвид,че и след това възрожденските процеси продължават да 

предвид,че и след това възрожденските процеси продължават да 

се развиват или доразвиват в една или друга степен в онези 

се развиват или доразвиват в една или друга степен в онези 

български земи /Македония,Източна и Егейска Тракия,Добруджа и 

български земи /Македония,Източна и Егейска Тракия,Добруджа и 

Западните покрайнини/,които останаха под чужда власт.И така 

Западните покрайнини/,които останаха под чужда власт.И така 

хронологическите граници на българското възраждане обхващат 

хронологическите граници на българското възраждане обхващат 

XVIII-XIX в. до Освобождението на България от турска власт 

XVIII-XIX в. до Освобождението на България от турска власт 

през 1878 г.

през 1878 г.



Първият период на българското Възраждане обхваща XVIII и 

Първият период на българското Възраждане обхваща XVIII и 

началото на XIX в.,условно той би могъл да се нарече Ранно 

началото на XIX в.,условно той би могъл да се нарече Ранно 

Възраждане.Характеризира се с превръщането на Турция от 

Възраждане.Характеризира се с превръщането на Турция от 

велика сила във второстепенна държава,с разширяването на 

велика сила във второстепенна държава,с разширяването на 

стоково-паричното стопанство и с изграждането на 

стоково-паричното стопанство и с изграждането на 

капиталистически отношения в общо-турската и българската 

капиталистически отношения в общо-турската и българската 

икономика,с появата на нови обществени сили и преди всичко на 

икономика,с появата на нови обществени сили и преди всичко на 

националната буржоазия.

националната буржоазия.



Вторият период на Българското  възраждане съвпада с времето 

Вторият период на Българското  възраждане съвпада с времето 

на реформите в Турция-20-50 години на XIX в. до Кримската 

на реформите в Турция-20-50 години на XIX в. до Кримската 

война.Преди всичко се утвърждават буржоазните стопански 

война.Преди всичко се утвърждават буржоазните стопански 

отношения,оформя се българската буржоазия и социалната 

отношения,оформя се българската буржоазия и социалната 

структура на едно слаборазвито общество.

структура на едно слаборазвито общество.



Третият период започва след Кримската война и завършва с 

Третият период започва след Кримската война и завършва с 

Освобождаването на България през 1878 г.Този период съвпада с 

Освобождаването на България през 1878 г.Този период съвпада с 

финалната фаза на Българското Възраждане.Българското 

финалната фаза на Българското Възраждане.Българското 

общество решително се разграничава от вековния поробител.

общество решително се разграничава от вековния поробител.



Основното съдържание на Българското възраждане се изразява в 

Основното съдържание на Българското възраждане се изразява в 

историческия преход от Средновековието към буржоазния свят,в 

историческия преход от Средновековието към буржоазния свят,в 

развитието и утвърждаването на новите икономически и 

развитието и утвърждаването на новите икономически и 

социални отношения,в създаването на самобитната национална 

социални отношения,в създаването на самобитната национална 

култура,във формирането на българската нация,в 

култура,във формирането на българската нация,в 

продължителните борби за освобождение от чуждата власт,за 

продължителните борби за освобождение от чуждата власт,за 

възстановяване на българската държава.

възстановяване на българската държава.



П.Хилендарски е велик представител на своето време.Неговата 

П.Хилендарски е велик представител на своето време.Неговата 

“История Славянобългарска” отразява големите идеи на 

“История Славянобългарска” отразява големите идеи на 

буржоазната епоха,проникнали през XVIII в. в българските 

буржоазната епоха,проникнали през XVIII в. в българските 

земи,понесени на знамената от новите обществени сили и преди 

земи,понесени на знамената от новите обществени сили и преди 

всичко от зараждащата се буржоазия.В тази обстановка у 

всичко от зараждащата се буржоазия.В тази обстановка у 

Паисий се ражда идеята да напише история на българите.И той 

Паисий се ражда идеята да напише история на българите.И той 

се залавя да събира сведения за своя народ.Две години рови в 

се залавя да събира сведения за своя народ.Две години рови в 

библиотеките на Атон,обикаля другите български 

библиотеките на Атон,обикаля другите български 

манастири,където открива и изучава царствени грамоти от 

манастири,където открива и изучава царствени грамоти от 

средновековието,жития на светци,преписки,стари църковно-

средновековието,жития на светци,преписки,стари църковно-

служебни книги.“История Славянобългарска” представлява 

служебни книги.“История Славянобългарска” представлява 

сбито и ярко изложение на историческото минало на България в 

сбито и ярко изложение на историческото минало на България в 

духа на тогавашната историографска традиция.Паисий 

духа на тогавашната историографска традиция.Паисий 

интерпретира миналото в силно националистичен и романтичен 

интерпретира миналото в силно националистичен и романтичен 

дух.Този дух прозира и в онези страници,където той разглежда 

дух.Този дух прозира и в онези страници,където той разглежда 

сръбската и гръцката история.В името на тази цел той атакува 

сръбската и гръцката история.В името на тази цел той атакува 

тези,които се срамуват от своя род и се увличат по чужд език.С 

тези,които се срамуват от своя род и се увличат по чужд език.С 

тези разсъждения Паисий логически чертае политическата 

тези разсъждения Паисий логически чертае политическата 

програма на новата епоха,която се базира главно на 

програма на новата епоха,която се базира главно на 

националната идея,изразена в стремежа да се запази българската 

националната идея,изразена в стремежа да се запази българската 

народност в условията на робството и да се осигурят условия за 

народност в условията на робството и да се осигурят условия за 

нейното бъдещо историческо развитие.В политическо 

нейното бъдещо историческо развитие.В политическо 

отношение Паисий акцентува главно на националното 

отношение Паисий акцентува главно на националното 

обособяване на базата на езика,писмеността,културата и 

обособяване на базата на езика,писмеността,културата и 

историческите традиции

историческите традиции

.

.



Той мотивира и защитава идеята за 

Той мотивира и защитава идеята за 

духовно обособяване на българите чрез 

духовно обособяване на българите чрез 

отхвърляне на църковната опека и 

отхвърляне на църковната опека и 

културното влияние на гърцизма и чрез 

културното влияние на гърцизма и чрез 

възстановяване на българската духовна 

възстановяване на българската духовна 

йерархия.

йерархия.



Българското образование на границата на двете епохи

Българското образование на границата на двете епохи

През XV-XVII в.България е лишена от истинско училище,от културни 

През XV-XVII в.България е лишена от истинско училище,от културни 

институции,отговарящи на нуждите на нейното нормално 

институции,отговарящи на нуждите на нейното нормално 

народностно

народностно

-

-

културно развитие.последните не

културно развитие.последните не

загасени светлини на 

загасени светлини на 

старата българска култура и образованост остават манастирите,някои 

старата българска култура и образованост остават манастирите,някои 

от които успяват да защитят пред новите господари своите 

от които успяват да защитят пред новите господари своите 

средновековни привилегии,да запазят част от книжовното църковно 

средновековни привилегии,да запазят част от книжовното църковно 

славянско богатство.Интересът към образованието е предизвикан и от 

славянско богатство.Интересът към образованието е предизвикан и от 

влиянието на гръцката просвета,която точно през XVIII в. осъществява 

влиянието на гръцката просвета,която точно през XVIII в. осъществява 

историческия преход от килията към светското училище.Силен подтик 

историческия преход от килията към светското училище.Силен подтик 

към просвета и образование дават ренесансовите идеи.В тези условия 

към просвета и образование дават ренесансовите идеи.В тези условия 

през XVIII в. се слага началото на българското просвещение,намерило 

през XVIII в. се слага началото на българското просвещение,намерило 

най-ярък израз в съчиненията на П. Хилендарски и Софроний 

най-ярък израз в съчиненията на П. Хилендарски и Софроний 

Врачански.Българските свещеници в духа на доминиращите в Европа 

Врачански.Българските свещеници в духа на доминиращите в Европа 

рационалистични възгледи подемат идеята за образование и просвета на 

рационалистични възгледи подемат идеята за образование и просвета на 

роден език съобразно с духа  и традицията.те се противопоставят на 

роден език съобразно с духа  и традицията.те се противопоставят на 

политиката на гръцката църква,като настояват за светска утилитарна 

политиката на гръцката църква,като настояват за светска утилитарна 

насоченост на образованието.

насоченост на образованието.