ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„Св.св. Кирил и Методий”
Реферат
Тема: „България между Рим и Цариград през IХвек
- цивилизационният избор”
Изготвил: Геновева Николаева Целкинска
1
I. Увод
Международната обстановка през ІХ век на Европейския континент
е изключително динамична и напрегната. Нейна основна характеристика е
задълбочаването на различията между християнския Запад и Изток до
такава степен, че те започват да се обособяват в две отделни културно –
религиозни общности. Главни действащи лица в спора са Римският папа и
Константинополският патриарх и към тях се присъединяват като светски
фактори франкския крал и византийския император. Естествен резултат от
задълбочаването на спора става отделянето и обособяването на два
църковно – политически центъра в Европа, които през първата половина на
ІХ век на два пъти влизат в остри противоречия. Пръв повод за
конфронтация става коронясването на франкския крал Карл Велики за
император на Свещената Римска империя точно на Коледа през 800 год.
Византия е много обидена, тъй като се смята за единствена наследница на
древния Рим. Вторият повод за нарастване на напрежението е свързан с
държавното и културното утвърждаване на славянството чрез неговата
християнизация. От една страна това засяга Великоморавия и нейното
израстване като реален политически фактор по Средния Дунав, а от друга
страна, в средата на същия век вътрешнополитическата и културна
еволюция очертава пред България нуждата от християнизация. Кой да
покръсти и организира църковния живот, били въпроси, които са
разпалвали политическите амбиции на Рим и Константинопол.
Дипломатическите отношения на българските владетели и
Църквата с Рим и Цариград през IX век не може да се разглеждат
изолирано от общия ход на религиозното съперничество между
православието и католицизма, които впоследствие намерили израз като
политическа форма на противопоставяне между Изтока и Запада. В
същото време те се определят и от стремежа на управляващите да се
сдобият със статута на една независима, равна на Рим и Константинопол
държава и църква. Византийският принцип на дейно участие на
управляващите в делата на църквата(цезаропапизъм) , включително и в
избора на църковен глава, бил възприет от Българския владетелски дом.
Поради това политиката им оказвала пряко въздействие върху статута и
положението на българската църква. Ако целите, до които се домогвали
българските владетели от контактите с Папството и Цариградската
патриаршия, и свързаните с това промени в положението на българската
църква, бъдат приети за отправна точка във взаимоотношенията, то
тогава услово би могло да се разграничат няколко етапа на тези
отношения. Докато при Борис и Владимир основната цел на връзките с
Папството може да се разглежда като контрареакция на засиленото
2
византийско духовно и политическо влияние в страната, то при
следващите владетели, Симеон, Асен I и Петър, Калоян, целта на
техните стремежи е вече друга – царско достойнство и полагащия се към
него сан на българския духовен глава – патриарх.
II. Извори
Отношенията на България с Рим и Цариград са представени в редица
домашни и чужди извори.
Българските свидетелства са значително по-малко като обем. Без
претенции за изчерпателност това са Балшенски надпис от времето на
хан Борис; отговорите на патриарх Фотий, папа Николай I и Йоан III;
открити в Плиска и Преслав надписи на латински език; писанията на
Презвитер Козма; Българска апокрифна летопис; писма на папа
Григорий IX до Иван II Асен; Станимашки надпис на Иван II Асен от
1231; и др.
Чужди извори, касаещи тези отношенията са : Фулденските анали ;
„Царе” на Йосиф Генезий; Бертинските летописи; „Животописи на
римските папи”; протоколите от втория Сплитски събор и Корчуланския
кодекс; „Златопечатника” и писмата на цар Калоян и патриарх Василий I
до папа Инокентий III; Историята на Георги Акрополит; Никифор
Григора и др.
Сред учените медиевисти, които се занимават с разглежданата
проблематика могат да се посочат имената на Марин Дринов, Васил
Златарски, Петър Ников, Иван Дуйчев, както и авторите от по – ново
поколение Б. Примов, Петър Петров, Васил Гюзелев и др.
III. Схизмата Константинопол - Рим
Рим е огромната империя, в която християнството получава своята
легитимност и влиза в съюз с владетелската институция. По силата на
този съюз християнството успява да се наложи като доминираща вяра на
многолюдното и население, един съюз, чрез който монархията крепи
властта над поданниците си.
Стремленията на християнството и на управляващите са фокосирани
в една цел - господство – било то в духовната сфера, било над
територии. Така на Запад се оформила концепцията за двустранната
теократично – светска власт, която получила теоретичната обосновка в
максимата „Един бог на небето, един император на земята”. С
разделението на Римската империя на източна и западна половина,
надеждите и стремежите са погубени. Разделение, което превръща в
3
мираж идеята за световната обхватност на християнството и неговата
институционна проява – Римската църква.
На изток възниква едно ново политическо формирование – Византия,
което има всички претенции за наследник на рухналата държава, със
своя църква, имаща не по – малки надежди от тази в Рим. Цялостта на
Църквата обаче е погубена с разпадането на Римската империя, от
различните интерпретации на християнската религия водещи до
догматичен разкол и обредни различия, пренесли тежестта си върху
векове на ожесточено съперничество ...
Различното тълкуване на библейските писания се оказва
противоречие, което може да се разглежда като една начална, макар и
винаги присъстваща, форма на противопоставяне, която впоследствие
надхвърля тесните рамки на религиозните прения. Както на Изток, така
и на Запад, в своите стремежи за власт, Църква и Държава обединяват
силите си. С известна разлика, най-вече в съотношението на силите –
източната църква представлявала средство в осъществяването на
държавната политика, докато на запад Папството диктувало
отношенията духовна – светска власт. Но моделът е един, обслужващ
еднакво интересите и на едните, и на другите – с Кръста и Евангелието
към духовна и политическа власт.
Стремежите на Римското папство за веселенско господство
успяват да обхванат единствено народите от Западна Европа. При това
положение великата идея е изпълнена половинчато – Изтока бил
„притежание „ на нейния съперник Константинополската църква. Тя се
превърнала в „препъни камък” за амбициите особенно на папа Николай I
(858-867), срещнал активната съпротива на Цариградската патриаршия в
лицето на патриарх Фотий. Той е вторият, след Юстиниан Велики, който
живее и работи за възстановяването на някогашната териториална и
духовна цялост на Римската империя под върховенството на
византийския император. Така с идването на патриарх Фотий се полага
истинското начало на борбата между Източната и Западната църква.
Конфликт между два християнски центъра, между две политически
идеологии, между две личности .....
IV. Отношения на българската държава и църква с Папството и
Цариградската патриаршия през IX век
Езическият период от ранната българска история е време на
вътрешно и външно политическо укрепване на държавата. Териториалното
й разширение я превръща в обединителен център на славяните от
българската група, като същевременно й позволява да излезе на
европейската политическа сцена като равностоен партньор на най –
значителните политически сили на епохата. Еволюцията на държавната
структура от федерация към централизъм създава предпоставки не само за
4
политическо укрепване, но и за едно сравнително безконфликтно
опознаване на славяни и прабългари. Езическата религия в този период
играе ролята на фактор за отстояване на самостоятелността. Към средата на
ІХ век обаче езичеството изчерпва своите възможности. Редица фактори от
външен и вътрешен характер властно налагат приобщаването на България
към господстващата вече в Европа религия – християнството.
През втората половина на IX век България е изправена пред
необходимостта да тръгне по пътя на християнството. Княз Борис ясно
вижда не само предимствата на новата религия, но и опасностите, които
носи тя. Затова, преди да се поклони на кръста, умело се стреми да използва
противоречията между Рим и Цариград, които си оспорват правото на
духовно и политическо господство над България, важен фактор в
Европейския Югоизток.
След като решава да приобщи страната към християнската
цивилизация, българският владетел трябва да води борба с двама
изключително дейни, амбициозни и умни противници, с двама
забележителни дипломати на века в лицето на папа Николай I и на
цариградския патриарх Фотий, които се стремят да поставят България
под духовна, а след това и под политическа зависимост.
България е въвлечена в дълбоките води на световната политика,
българският въпрос заема централно място, превръща се в ябълката на
раздора между Рим и Цариград.
При тези сложни отношения между православието и католицизма
през 864 година, в резултат от неуспешната война срещу Византия,
българския хан Борис приел като нова религия за държавата си
християнството. Естествено от Константинопол. Ситуация, която във
времето би поставил България както под духовната, така и под
политическа зависимост на Византия. Всъщност акта на покръстването
на българския народ надхвърлял фокуса на традиционните амбиции за
християнско господство, преплитайки се с изконната максима на
византийската политика никога да не се отказва от „своите” територий,
завладени от чужди нашественици. Ето повече от век и половина всички
опити на василевсите да си върнат земите, отнети от българите , остават
безрезултатни. Но през 864 този териториален проблем намира своето
разрешение. С акта на покръстването Борис станал „духовен син” на
византийския император, влязъл в кръга на византийското владетелско
семейство. Степента на подчиненост на българския владетел е повече от
очевидна – като един добър син, бил зависим и подчинен на авторитета
на своя баща. В случая подобно възприятие за подвластния статут на
българската държава от страна на византийския управляващ двор, макар
и първоначално твърде символично, заключено в семантиката на думите,
добило очертанията на действителна заплаха след пристигането на
византийските духовници. Така паралелно със своята християнизация
5
Предмет: | История на България, История |
Тип: | Реферати |
Брой страници: | 15 |
Брой думи: | 4336 |
Брой символи: | 27196 |