Тема-2. Възникване на социалната психология- 
феноменологичен етап

.

Немска народопсихологична школа- Основна теза на 
народопсихологията е, че съществува свръхиндивидуална душа, 
представляваща народа или нацията.Освен това се приема, че 
приматът на обществото от което индивидуалната човешка душа 
е несамостоятелна част.В това  решение на проблема за 
отношението” общество-индивид’’се проектира догадката за 
съществуването на нещо повече от взаимодействащи си 
индивиди в обществото.Налице е също постановката на Хегел за 
обективния дух като превъплащение на обсолютната идея в 
обществения живот.Към нея се присъединява немския 
романтизъм.С тезата за естетическото съзерцание на 
обсолютното, свръхиндивидуалното, той допълва атмосферата, 
породила идеята за народната душа.Задача на 
народопсихологията е да изследва и законите по които, 
възникват, развиват се и изчезват различните черти на 
народа.Изказана е идеята, че главен фактор в историческото 
развитие е народът или духът на цялото.Важен принос за 
изграждане на народопсихологичната парадигма има и тезата им, 
че духът на цялото намира израз в изкуството, 
религията,митовете и обичаите.Вунд изказва мнението, че е 
необходимо да се анализира езика, изкуството, митовете на 
нацията което ще е ключ към тълкуването на 
народопсихологическите явления.Според народопсихолозите, 
социалната психология изучава психологията на народите, дадена 
в езика, митовете, обичаите.
Френска школа и психология на масите-  Особено значение има 
тезата на Г. Тард за ролята на подражанието и ирационалното в 
живота на човека.Според Тард всичко което човек умее да прави, 
без да се учи от чужд пример (да яде, да ходи) се отнася към 
физиологичното.Но когато овладява определена походка, пее 
арии, предпочита определени блюда всичко това е социално и се 
овладява по пътя на подражанието.В основата на социалния 
процес той поставя три категории: ,,изобретения’’, 
,,подражание’’и ,,опозиция’’.Основното в постановката на Тард е, 

че индивидът асимилира по пътя на подражанието нагласи, 
вярвания, чувства които след това формират съдържанието на 
неговото социално взаимодействие.Характерно за този процес 
е ,че в обществото по-нисшите подражават на по-висшите 
социални кръгове.Един от първите идеолози на психология на 
масите е Г.Льобон.Излагайки своите възгледи за масите като 
тълпа, той ги противопоставя на елита.Според Льобон тълпите са 
разнопорядкови.Масата има две разновидности: разнородна-
улична, парламентарна;
Еднородна-секта, каста и класа.Водещо място в обществения 
живот Льобон отрежда на елита.Елитът е този който внася нови 
тенденденции и завладява масите посредством утвърждение, 
повторение и заразяване.Масата винаги е хаотична и 
безпорядъчна  и има нужда от вожд.
Теория на истинктите в социалното поведение-
Мнозина виждат  в подхода на Макдугъл продължение на 
Дарвиновото учение в сферата на обществените 
явления.Неговата теория си поставя за задача да изследва 
движещите сили на поведението на човека и в частност неговото 
социално поведение.Две понятия се явяват основни ‘’хорме и ‘’ 
инстинкти’’.Хорме от гръцки означава стремеж, порив, 
желание.Според Макдугъл основен принцип на поведението е 
стремежът към целта.

3. Експериментален етап. Необихейвиористично 
направление.

Стартира нов етап на пренасяне на социалнопсихичните явления 
в лабораториите и прецизното им измерване и експериментиране.
Първото заявено експериментално изследване е проведено през 
1897г. от Триплет.Той сравнява хронометражите на състезателите 
представени му от Амерканската лига на 
колоездачите.Истинското шествие на експерименталната 
социална психология започва около 40 години по-късно през 
1936г. с едно изледване на М. Шериф върху развитието на 
социалните норми в групата.

Необихейвиористично направление-  Първоначално предмет на 
психологията е душата.Счита се, че тя е нематериалната 
субстанцията на психичното.Постепенно след натиска на 
експерименталната психология започва процес на отдалечаване 
от тази теория.Новата ориентация е насочена към психичните 
явления и разбирането на психичното като съзнание, ум, психика.
Предпоставките на бихейвиъризма имат и друг произход- 
научаването което дава отговор на въпроса за механизма на 
формиране на това така силно и единствено интересуващо 
бихейвиористичното течение поведение.Научаването е свързано 
с идеята на Спенсър, добила известност като ‘’проба-грешка’’.
Същността на тази идея е, че при определени обстоятелства, 
актуализиращи някои потребности, организма освобождава 
енергия, която преминава в произволни движения.
Е. Торндайк определя това поведение като оперантно научаване и 
извежда закон на ефекта.Едно уважавано име сред 
бихейвиъристите е на И. Павлов.С него е свързана друга форма 
на научаване- условнорефлекторното.
При нея един безусловен рефлекс например отделянето на 
слюнка при вида на храна, която се явява безусловен дразнител, 
може да се свърже с друг неутрален дразнител- светване на 
лампа, звънец и т.н.
Върху така изложените предпоставки Дж. Уотсън разработва 
същността на бихейвиъристичната парадигма.Според него 
психологията е наука за приспособяването на човека към света, в 
който той живее.Така че тя се явява наука за поведението и то е 
неин единствен предмет.Уотсън отхвърля фактите на съзнанието, 
мислите, образите като обект за изследване.Всичко което се 
свързва с човешката психика се затваря в една ‘’черна-кутия’’ и 
от интерес на изследователя се оставят само ‘’входът’’ и 
‘’изходът’’. Релацията стимул-реакция ( S-R) се дефинира като 
крайна единица за изследване в отношението на организма към 
средата.
До появата на бихейвиъризма в психологията се смята, че между 
стимула и реакцията стоят психични процеси и 
неврофизиологични  механизми.
От друга страна Н. Милър съобщава за начина по който 
животните реагират на дистанцията до целта.С приближаването 

те увеличават усилията, а с отдалечаването ги намаляват.Отново 
нещо невидимо влияе в поведението.Толмън въвежда междинни 
променливи s и r, представляващи централни познавателни, 
подбудителни и други фактори, стоящи между непосредствения 
външен стимул и крайната реакция-поведение.
К. Хал въвежда промеждутъчни променливи, отразяващи 
състоянието на нервната система, потенциала на реакцията.
Според разменната теория всеки индивид се стреми да 
максимизира своето удоволствие (възнаграждение) и да 
минимизира своето страдание (разходи) т.е. да реализира 
максимално висок резултат. Тибот и Кели дават пътищата, по 
които индивидът оценява резултатите.
За целта те въвеждат сравнително ниво и сравнително ниво на 
алтернативите.
Теорията на Хоманс за елементарното социално поведение се 
категоризира още като теория на справедливостта.
Дж Уайтинг и Чайлд разработват индивидуално-културна теория.
Класика за бихейвиъризама са станали експериментите на  Н. 
Милър и Дж. Долард отнасящи се до социалното научаване по 
подражание. Всъщност става дума за изследвания върху ролята 
на подражанието в процеса на социализация.
Ако едно от децата в семейството бъде научено да тича да 
посрещне бащата, когато го чуе да отваря врата, защото получава 
от него бонбон (възнаграждение), то другото дете когато бъде 
въведено в ситуацията става наблюдател на първото.Скоро то ще 
започне да следва демонстрирания образец.

4. Ескпериментален етап. Психоанализа

.

Фройд откри подсъзнателното за науката- онова което в 
глъбините на психиката управлява човешкото поведение, 
оставайки неуловимо за индивида, но все пак дадено в действията 
му.Той разкри как от несъзнателния инстинкт се ражда 
съзнанието, как животинското се превръща в човешко.
Основната група проблеми свързани със структурата и 
функционирането на човешката психиката, се отнася до 

първичното и енергично осигуряване. Фройд дефинира като 
такъв първоизточник либидото- сексуалната енергия. 
С напредъка на психоаналитичната теоретична конструкция 
Фройд обединява две партниращи си групи инстинкти- 
сексуалните и себесъхранителните в инстинкти към живота.Чрез 
това той десексуализира либидото.Специфична група 
изследвания на Фройд  свързани със садизма, мазохизма и 
агресията пораждат идеята за инстинкта към смъртта, като 
противоположност на инстинкта към  живота.
Според Фройд личността се състои от три взаимосвързани и 
взаимодействащи си субсистеми: Id-То, Ego-Аз, 
Superego-Свръхаз.
Ид представлява инстинктивен катексис търсещ 
разтоварване.Неговата природа е свързана с инстинктивните 
импулси.
Егото възниква от два източника.
Най-напред то е част от Ид, претърпяла специфично развитие.
Основната функция на егото е самосъзнанието на индивида, 
отлагайки, незабавното удовлетворяване на инстинктивните 
импулси, идващи от Ид до появата на подходящ обект.
Суперегото е едновременно и осъзнавано и 
неосъзнавано.Неговото съдържание идва от заобикалящата 
индивида социална среда.
Задачата на Суперегото е да упражнява контрол върху 
инстинктивното задоволяване, обаче не по пътя на 
съобразяването с реалността и потребностите на Ида, както го 
прави егото, а в съгласие с родителските стандарти.
Фройд обръща първостепенно внимание на иснтиктът към 
смъртта.Според Фройд целта на всеки живот е смъртта, а 
животът е околен път към смъртта.
Юнг десексуализира либидото, запазва подсъзнателното, 
различавайки в него две нива- индивидуално подсъзнателно и 
колективно подсъзнателно.Последното съдържа опита на 
предишните поколения запечатан в мозъка под формата на 
архетипове.
Според Адлер   в основата на цялата човешка дейност поставя 
стремежа към личното превъзходство над другите.Този стремеж 
възниква в търсене на компенсации на чувството на 

непълноценност, което се поражда в детството като реакция на 
неблагоприятните условия на съзряване.
Е. Фром – той съзира социалните потребности, присъщи на 
човека, а от друга страна невъзможността те да бъдат 
удовлетворително задоволени в съществуващото общество.
Шутц-  постулира три междуличностни потребности на които се 
основават отношенията на индивидите помежду им.
Това са потребности от влючване, от контрол и от любов.
Те могат да бъдат удовлетворени на оптимално равнище, могат 
да бъдат свръхзадоволени или недостатъчно удовлетворени още 
от детството.Тези потребности се проявяват в три различни зони 
от битието и дейността на групата : взаимодействието с външната 
реалност,  междуличностните потребности на членовете вътре в 
групата, при решаването на конфликти.
У. Байон формулира ‘’ динамична теория на функциониране на 
групата’’.
Според този възглед групата представлява макровариант на 
индивида  и се характеризира със същите параметри.От една 
страна тя решава различни проблеми съзнателно и 
рационално.Както у индивида, така и групата са налице 
съзнателни и несъзнателни психични субструктури.

5. Експериментален етап. Групова динамика. 
Когнитивна ориентация. 

Възниква в европа началото на XX век.
Груповата динамика и Когнитивната ориентация имат обща 
отправна точка гещалтпсихологията с нейния подчертано 
познавателен психологичен характер. Първоначално тя е 
индивидуално-психологически ориентирана.
Гещалтпсихологията – привнася  разглеждането на психичното 
като неразчленени цялостни структури – гещалти в които 
съставните елементи са в специфично отношение помежду си, 
определящо нова самостоятелна характеристика на гещалта-
форма. С други думи става въпрос за специфични закони които 
управляват само гещалта.
Психично поле- полевата концепция е присъща за 
гещалтпсихологията от която Левин създава своя собствена 

теория.Първоначално Левин разработва полевата теория като 
индивидуално психологична.Основният теоретичен конструкт за 
него е психичното поле или жизненото пространство.То 
представлява единство на индивид и заобикалящата го среда в 
тяхната взаимосвързаност и взаимозависимост.
За описание на различните връзки, характеристики и 
детерминанти на поведението Левин  дефинира като своя 
геометрия, която нарича ходологично пространство.
Групова динамика – групата е динамично цяло от взаимно 
зависими членове, където промяната в състоянието  на една 
негова част води до промяна в друга част.
В групово-динамичната парадигма се провеждат серия от 
изследвания върху сплотеността на групата. Основен спектър 
проблеми свързани с груповата динамика се отнасят към 
груповата структура. Най-напред това са изследванията на 
лидерството.Всеизвестни са делението, предложено от Левин, на 
авторитарен, демократичен и либерален стил.Изследва се и 
влиянието на комуникативната мрежа върху поведението и 
статуса на отделните членове, заемащи конкретна позиция в нея.
Постепенно в изследванията на груповата динамика се влючват 
множество психолози, непринадлежащи към школата на Левин.

6. Експериментален етап. Когнитивна теория.

Когнитивната  психология нейният предмет са значенията на 
когнициите (знание, познание).
Например понятието ‘’момиче’’ се оценява позитивно, а 
понятието повикване неутрално. Но съчетанието ‘’ момиче на 
повикване’’ носи негативна оценка. С други думи налице е 
взаимодействие между когнициите.
Представите на човека за заобикалящият го свят се стремят да се 
интегрират в организирана смислена система е добре 
илюстрирана от Аш.
На две групи изследвани лица той предлага описание на 
измислен човек, характеризиран със седем прилагателни.

Шест от тях са общи и за двете групи: интелигентен, сръчен, 
трудолюбив, решителен, предпазлив, практичен. Седмото 
прилагателно дадено в едната група е студен, а в другата топъл.
След това всички изследвани са поканени  да посочат от друг 
списък съдържащ, осемнадесет прилагателни, онези които важат 
за представената им измислена личност.
В резултат част от прилагателните от втория списък избирателно 
се разпределили между едната и другата група, докато другата 
част не проявили предпочитание към групите. Това кара Арш да 
заключи, че някои черти са централни при формирането на 
цялостната представа и те имат преобладаващо значение за 
впечатлението, докато други са периферни и второстепенни.
К. де сото и Дж. Куит  констатират, че възприемането на 
междуличностните връзки е съобразено с редица специфични 
закономерности. Например при харесванто действа закона за 
транзитивността.
Р. Абелсон и Розенберг разработват осем различни психологични 
закономерности.
Атрибутивната теория на Хайдер счита, че човек може да схваща 
действителността, да я предсказва и контролира отнасяйки 
краткотрайно и променливо поведение и събитие към 
относително по-непроменливите разполагаеми свойства на 
неговия свят. В частност атрибутивната теория на Хайдер 
изучава ролята която социалното влияние играе върху индивида 
при възприятието му на другите хора.
Нюком разработва теория на комуникативните актове.
Схемата която разглежда за целта са две лица А и Б и обектът Х.
‘’А’’ ще търси консонанс между своето отношение към Х и 
отношението на Б към Х. 
Сходството между тези отношения ще поражда привързаност 
между А и Б, а несходството- неприязън. Ако А харесва Б и Х, но 
Б не харесва Х, две от връзките са позитивни, а една негативна- 
структурата е разбалансирана. Тогава според теорията за 
развитие на комуникациите, могат да бъдат започната системни 
преговори, чиято цел и резултат да бъде възстановяването 
баланса. Налице са три възможности: А да промени отношението 
си към Х;