Ролятя на портретното 

описание

 на Нено и Неновица

   в   І-ва глава на повестта “Маминото детенце” на Любен Каравелов

                                      Съчинение - разсъждение

               Българският хуманист и демократ Любен  Каравелов е  автор 
на една от най- ярките социално-битови повести “Маминото детенце”, 
отразяваща някой негативни явления на възрожденската епоха. Тя е 
остра сатира на част от българското  общество от онова време.
              Чрез силата на изобличението,по пътя на отрицанието той 
създава ярка и поучителна творба,предизвикваща към сериозни раз- 
мисли.
                   С белетристичното си умение на разказвач, използвайки 
сатирично и ироничното описание, стигащо до гротеска, рисува 
физическия облик на своите герои. 
                   Още в първа глава на повестта,която играе ролята на 
експозиция, авторът бърза да ни представи портретите им.
                  У родливи са те външно и духовно.С преобърнати житейски 
ценности, низки стремежи мечти. Животът им - жалък,нищожен и 
безсмислен.Това са хора, лишени от красота,съзидание и любов, 
опустошени и осакатени от консуматорския си  паразитен живот.
                  С ярки художествени средства, тръгвайки от лекия хумор и 
иронията, за да стигне до убийствения сарказъм и гротеската, 
каравелов прави портретното описание на двамата герои – Нено и 
Неновица. Всеки детайл в тази характеристика представя 
отблъскващия им физически облик. Говори за чревоугодничеството, 
леността, паразитния начин на живот на отпуснати апатични хора, 
любители на тишината и спокойствието.
                  Външният портрет на Нено и Неновица издава духовната 
пустота и ограниченост на хората – “ нищо “. Начинът по който 
Каравелов прави портретното описание на героите, разкрива не само 
отношението му към тях, но формира и читателското мнение.
                 В типично Каравеловски сатирично – ироничен тип е 
лирическото встъпление, което има отношение към характеристиката 
на героите. Ракията е знак за духовната същност на онези, които 
прекарват живота си под нейната власт. Тя смислово се свързва с 
телесното блаженство, но и с духовната непробудност. Така 
въведението подготвя читателя към последващото развитие – 
духовната деградация.